Решение № 84 от 15.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. С., 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20251800900037 по описа за 2025 година

Ищецът Б. А. Е. с ЕГН ********** и адрес: с. Р., ул. „Стефан Стаменов“ № 14, чрез пълномощника адв. А. В. – САК, съдебен адрес: гр. С., ул. „Алабин“ №36, ет.2, вляво, е предявил срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р.

Г. М. Д.“ № 1 обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ за плащане на сумата 15338,76евро равностойни на 30 000,-лв. / тридесет хиляди лева/, предявен като частичен иск от 102258,37евро, равностойни на 200 000 лв.

/двеста хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на баща му А. Б.ов Е. с ЕГН **********, настъпила на 08.10.2024г., вследствие на ПТП осъществило се на 07.10.2024г. около 19:50ч. на второкласен път II-17, причинено по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № ВР5869СМ, със застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №BG/30/123003250728, със срок на покритие от 26.10.2023г. до 25.10.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2024г. - датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че на 07.10.2024г. около 19:50ч. на второкласен път II-17 настъпил пътен инцидент с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг.

№ ВР5869СМ, управляван от П. П. И. е ЕГН ********** (Участник 1), който в района на км.

2 не съобразил поведението си с правилата по ЗДвП и станал причина и реализирал ПТП с пресичащия пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение пешеходец А.

Б.ов Е. с ЕГН ********** (Участник 2).

1

За така настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 145 от 07.10.2024г. по описа на ОД на МВР - С. обл. и образувано ДП № 323/24г. по описа на РУ Б..

Ищецът Б. А. Е. твърди, че вина за настъпване на пътния инцидент имал водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № ВР5869СМ, който при управлението на автомобила не е съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо нарушил чл.5, чл. 20 и чл.116 от ЗДвП, причинявайки процесното ПТП, вследствие на което пострадал баща му А. Б.ов Е..

Твърди, че след инцидента баща му А. Б.ов Е. бил откаран във „В.“ - гр. С., но същият починал на 08.10.2024г. в 00.22ч.

Ищецът Б. А. Е. твърди, че в резултат на настъпилата внезапна загуба на баща си търпи неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. Приел изключително тежко и болезнено неговата смърт, тъй като приживе между тях съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, която била прекъсната внезапно. Само за миг ищецът загубил един от най- близките си хора и светът му се преобърнал за секунди. Баща му бил негова опора, закрила и пример за подражание, стожер на семейството. След инцидента вече не можел да се осланя на бащината подкрепа и да споделя житейски радости и трудности. Нямало да може да почувства топлината на бащината прегръдка и силата на зрелия съвет. Липсата на бащина опора щяла да го съпътства в най-важните моменти от живота му и нямало да може да разчита на неговата помощ и подкрепа.

Ищецът Б. А. Е. излага още, че в резултат на трагичния инцидент психическото му състояние било изключително тежко. Постоянно имал усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност. Затворил се в себе си и трудно допускал и общувал с други хора. Плачел често и отказвал да се храни, загубил здравия си сън. Мъката, скръбта и липсата на фигурата на бащата съпътствали и щели да съпътстват както сега, така и за в бъдеще ежедневието му и му създавали усещане за невъзвратима загуба и дълбока душевна рана, която никога нямало да заздравее.

Ищецът Б. А. Е. твърди, че към датата на произшествието по отношение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № ВР5869СМ била налице сключена с ответника ЗАД „Д.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/30/123003250728 и срок на покритие от 26.10.2023г. до 25.10.2024г.

Твърди, че на 22.10.2024г. е депозирал заявление за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но с писмо Изх. № 514/27.01.2025г. ответникът ЗАД „Д.“ АД отказал да изплати обезщетение.

Ето защо ищецът Б. А. Е. счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответника.

Претендират се и сторените по делото разноски, както и адвокатски хонорар по чл.38 ЗАдв.

2

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „Д.“ АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника адв. Н. Л., с който се оспорва предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и размер.

С отговора на първо място ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба като твърди, че не са представени данни за банкова сметка на ищеца, което поставяло ответното дружество в обективна невъзможност за изпълнение, а посочената такава в и.м. била с титуляр пълномощника на ищеца адв. Явор Д., без да е представено пълномощно от ищеца Б. Е., с нотариална заверка на неговия подпис и съдържащо изрично волеизявление от негова страна, че е запознат с правото да получи застрахователното обезщетение лично, но желае да бъде получено чрез неговия пълномощник. С оглед на това, прави искане да бъде оставена без движение предявената искова молба до отстраняване на посочената нередовност.

Ответникът ЗАД „Д.” АД счита, че предявеният иск е недопустим. Твърди, че извънсъдебно не е депозирана писмена застрахователна претенция до застрахователя, съответстваща на нормата на чл.380. ал. 1 във вр.с ал.3 от КЗ, поради това, че не е представена с извънсъдебната застрахователна претенция лична банкова сметка, с титуляр ищеца Б. А. Е., или сметка с нотариална заверка на подписа на пълномощника, при воля за получаване на плащането от друго лице, по смисъла на чл.338 ал.1 от КЗ. Поддържа, че непредставянето на данни и удостоверение за издадена валидна банкова сметка влече като правна последица липсата на валидно сезиране на застрахователя, поради което и счита предявения иск за процесуално недопустим.

С отговора ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ЗАД „Д.“ АД и собственикът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг.

№ ВР5869СМ, за сключена застраховка, „Гражданска отговорност“, валидна към датата на процесното ПТП – 07.10.2024г.

Оспорва предявените искове като неоснователни, необосновани и като прекомерно завишени по размер.

Оспорва всички твърдения, наведени от ищеца в исковата молба по основанието на съдебно предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че на посочената в и.м. дата 07.10.2024 г. около 19:50 ч. на второкласен път II-17, водачът на лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра“, с peг. № ВР5869СМ, е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане. Твърди, че същият не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба, не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, поради което и че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение.

Поддържа, че претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на 3 нарушението, че застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Сочи, че съгласно разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД.

С отговора ответникът категорично оспорва вината на водача на процесното МПС, за което е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „Д.“ АД, за настъпването на процесния пътен инцидент. Твърди, че тя не е установена с обвързваща за съда в настоящото производство юридическа сила, предвид липсата на влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, поради което оспорва твърдението на ищцовата страна, че описаният в и.м. механизъм на ПТП се установява от приложения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Възразява категорично срещу констатациите на контролните органи, отразени в протокола за ПТП в частта „Обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други материални щети”, като поддържа, че в тази своя част същият няма характера на официален удостоверителен документ, който да се ползва с материална доказателствена сила, а има характера на частен свидетелстващ документ, който отразява възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, базирани на обясненията на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства.

На следващо място ответникът оспорва твърденията на ищеца за наличието на причинно-следствена връзка между реализирането на процесния пътен инцидент и смъртта на А. Б.ов Е., поради липсата на приложени медицински документи, удостоверяващи категорично причината за смъртта му. Твърди, че А. Б.ов Е. е страдал от множество дегенеративни и предхождащи ПТП заболявания, които пряко са обусловили леталния изход.

Твърди, че дори А. Б.ов Е. действително да е претърпял телесни увреждания вследствие конкретното застрахователно събитие, то същите не са се отличавали с такъв вид, интензитет и признаци, които сами по себе си да водят до опасност за живота.

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, като неотговарящ на действителните обстоятелства по случая.

С отговора се оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди като необосновано прекомерно завишен.

Оспорва релевираните с исковата молба твърдения, за претърпени от ищеца морални страдания вследствие от смъртта на неговия баща като недоказани и необосновани. Сочи, че твърденията на ищеца са субективни възприятия и подлежат на доказване, поради което не следва да бъдат кредитирани като абсолютна истина. Поддържа, че починалият А. Б.ов Е. е живял в отделно домакинство с ищеца, че само наличието на кръвна връзка, не може да бъде 4 основание за присъждане на обезщетение, макар и в лимитиран размер.

В условията на евентуалност счита, че претендирания от ищеца размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен и неотговарящ на понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за съпричиняване, като при условията на евентуалност твърди, че принос в значителна степен за настъпване на процесното ПТП, както и на вредоносните последици от същото има и пешеходеца.

Поддържа, че той е нарушил правилата за пътно поведение на пешеходците, уредени в разпоредбите на чл. 108 - чл.114 от ЗДвП включително, които нарушения пряко са обусловили както реализирането на пътния инцидент, така и вредоносните последици, евентуално произтекли от него.

При условията на евентуалност отделно от горните твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ответникът ЗАД „Д.“ АД навежда и следните такива: че пешеходецът А. Б.ов Е. е допринесъл в значителна степен за ПТП и вредите от събитието, защото е предприел внезапно, рязко и невнимателно навлизане и пресичане на пътното платно в нарушение на нормите от чл. 113 от ЗДвП; че пешеходецът е пресичал на неразрешено място пътното платно, без пешеходна пътека, като е нарушил ЗДвП и е обусловил удара с автомобила, чийто водач не е могъл да предвиди противоправното пътно поведение на пешеходеца; че пешеходецът е пресичал или се е движил по пътното платно през тъмната част на денонощието, на неосветен пътен участък, при липса на видимост или изключително ограничена видимост за водача на застрахованото в довереното ми дружество МПС, като е бил облечен с тъмни дрехи; че пешеходеца, в нарушение на императивната норма на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е удължил ненужно времето си на пресичане, като освен това е спрял без да е налице необходимост на пътното платно, и/или е пресичал необосновано бавно; че непосредствено преди и към момента на удара се е движил по пътното платно бягайки.