Определение № 3165 от 25.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3165 гр. Варна, 25.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110104798 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 7217/28.01.2026 г., подадена ответника „СТИК - КРЕДИТ“ АД, чрез адв. Х. М., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 23 от 05.01.2026 г. в частта за разноските.

Излага се от молителя, че разноски в полза на насрещната страна не се следват – нито за държавна такса, нито за адвокатско възнаграждение. В този смисъл се развиват доводи за осъществена от ищцовата страна злоупотреба с процесуални права, предвид това, че между същите страни е налице още едно производство, за което е образувано гр.д. № 10252/2024 г. по описа на ВРС.

Счита, че потребителят е имал възможността да заяви исканията си в едно общо производство, като с инициирането на отделни дела се цели единствено кумулирането на разходи за адвокатски възнаграждения, но не и защита на накърнени права. Цитирана е практика на СГС, Окръжен съд – Смолян, СРС, както и на ВРС в изложения смисъл, съгласно която с оглед констатираното нарушаване на принципа за добросъвестност, заложен в чл. 3 от ГПК, то на страната, респ. адвоката в хипотезата на чл. 38 от ЗА, се следва възнаграждение само веднъж, а не отделен хонорар за всяко образувано производство. Допълва, че присъденото за всеки от двата обективно кумулативно съединени иска възнаграждение от общо 800 лв. значително надхвърля цената на осъдителната претенция от 375 лв., доколкото с претенциите по същество се защитава един и същ интерес.

Евентуално, счита за прекомерен така присъдения хонорар, като изтъква, че предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнагражденията не обвързват съда. Излага, че при извършването на преценка досежно справедливия размер на следващия се хонорар, съдът следва да съобрази особеностите по всяко конкретно дело, в т.ч. добросъвестно ли се упражняват правата от страните. В случая е изтъкнато, че е налице многобройна практика, касаеща спорните по делото въпроси, както и обстоятелството, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по договорите, сключени с потребители, и нежеланието на потребителя за доброволно уреждане на 1 взаимоотношенията между страните, които предпоставки обуславят дължимостта на възнаграждение в значително по-нисък от присъдения размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от ищеца Н. Е. К., чрез адв. С. К., е депозиран отговор на молбата, в който се поддържа становище за нейната неоснователност. Намира за правилно и съответстващо на извършената от процесуалния представител работа присъденото на страната адвокатско възнаграждение. Счита, че същото не е прекомерно и отговаря на особеностите на конкретното производство. Оспорват се доводите за злоупотреба с процесуални права, предвид това, че образуваните от страната производства касаят отделни правоотношения с различен предмет, поради което не би било в интерес на страните отделните спорове да бъдат обединени в едно дело. Излага, че редуциране на претендирано адвокатско възнаграждение е необходимо само в хипотеза, в която съдът установи, че адвокатският труд е съществено надценен. В тази връзка поддържа, че присъденият хонорар съответства на предвидените в Наредбата размери, както и на извършената от адвоката работа. Моли се искането на бъде оставено без уважение, поради неговата неоснователност.

Съдът намира за процесуално допустима молбата, с оглед подаването й от процесуално легитимирана страна в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок за извършване на процесуалното действие. Искането на молителя касае присъдените в полза на насрещната страна разноски, поради което представянето на списък по чл. 80 от ГПК от иницииралата производството по поправка на съдебното решение страна не е процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на молбата, съобразно постановките на т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС.

Разгледана по същество, съдът намира искането на ответника за частично основателно по следните съображения:

Съдът е сезиран с предявени в условията на обективно кумулативно съединяване главни искови претенции за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 687457 от 21.04.2021 г. на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 378 лева (193,27 EUR), представляваща недължимо платена сума над предоставената главница по нищожния договор. С оглед уважаване в цялост на исковете, съдът не е разгледал заявените в евентуалност претенции с правно основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Предвид изхода от спора ответникът е осъден да заплати на ищцовата страна сторените в производството съдебно-деловодни разноски, от които 89,35 лева (45,68 EUR) за заплатена държавна такса и 800 лева (409,03 EUR) за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът не споделя изложените в молбата доводи за осъществена злоупотреба с процесуални права от ищеца. При извършена служебно справка в системата ЕИСС се установява, че между същите страни са налице други две предхождащи настоящото производство дела, което само по себе си не може да обоснове извод в противен от посочения смисъл, с оглед гарантираната от закона възможност титулярят на процесуални права да упражни същите чрез сезирането на съда когато и ако иска. Отделно от това, за да е налице злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК, следва със сезирането на съда 2 да се преследва забранена от закона цел или да се постига такава по непозволен начин. В случая, съдът намира, че поведението на ищеца е продиктувано от извънпроцесуалното такова на ответника, доколкото макар и кредитната институция да е наясно, че сключваните от нея с потребители договори съдържат неравноправни клаузи, страната не привежда същите съобразно законовите изисквания, което от своя страна обуславя интереса на потребителите от търсене на защита по съдебен ред. Предвид изложеното, съдът счита, че на ищеца се следва присъждането на съдебно-деловодни разноски за производството /така Определение № 875 от 18.02.2026г. по в.ч.гр.д. № 142/2026 г. по описа на Окръжен съд - Варна/.

При съобразяване с установеното с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, задължително за националния съд, на основание чл. 633 от ГПК, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно минимални размери на адвокатските възнаграждения (понастоящем Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), е в противоречие с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, поради което при разрешаване на въпроса относно справедливия размер на следващото се адвокатско възнаграждение, съдът следва да направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др.

По делото е проведено само едно открито съдебно заседание, на което представител на никоя от двете страни в производството не се е явил. От ищцовата страна е депозирана единствено искова молба, ведно с приложени писмени доказателства, и молба по хода на делото.

Допълнително, макар и формално да са заявени за разглеждане две отделни искови претенции, съединени в условията на обективно кумулативно съединяване, доколкото основателността на предявения осъдителен иск по чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е обусловена от уважаването на установителния иск с правно основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор, то съдът намира, че на ищеца не се следват две отделни възнаграждения. Последното настоящият състав обосновава с обстоятелството, че по същество защитата по претенциите е идентична, като по осъдителния иск единствено се следва установяване на извършено в полза на ответника плащане.

Отделно от това, делото е с ниска фактическа и правна сложност, като липсват обстоятелства, отличаващи го от други такива със същия предмет, още повече че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители.

При съобразяване с изложеното, съдът намира, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение от 409,03 евро /800 лв./ до сумата от 204,52 евро /400 лв./, или в полза на ищеца се дължи общо 250,52 евро, представляваща редуцираното възнаграждение и държавна такса от 45,68 евро.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ИЗМЕНЯ Решение № 23 от 05.01.2026 г., постановено по гр.д. № 4798/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, VII състав, в частта за разноските, като редуцира присъдените на Н. Е. К. такива от 889,35 лева /454/72 EUR/, както следва:

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски" № 16, вх. 2, ет. 4, ап.

8, да заплати на Н. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: ++ сумата от 250,20 евро (двеста и петдесет евро и двадесет евроцента), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които 89.35 лева (45,68 EUR) за заплатена държавна такса и 400 лева (204,52 EUR) за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4