Решение № 261816 от 30.05.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV–„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с-я:

СТОЙЧО ПОПОВ при участието на секретаря Ц. Кочовски, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА в.гр.д. № 4674 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 20019196 от 21.01.2021 г., постановено по гр. д. № 55318/2019 г., по описа на СРС, І ГО, 166 с-в, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на Ц.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства от травматично увреждане - контузия на шията, настъпили в резултат на ПТП от 07.11.2018 г. в гр. София поради виновното противоправно поведение на водача на МПС „Ауди А6“ с рег.№ ******, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.02.2019 г. до окончателното плащане на сумата и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата 346,67 лева – разноски по делото в производството пред СРС като е ОТХВЪРЛЕН предявения частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 2000 лева до предявен размер от 3000 лева, частична претенция от вземане в размер на 10 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С решението ответното дружество З. „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. Н.Ч.на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. сумата от 333,33 лева - адвокатско възнаграждение, а ищцата Ц.В.Б. е осъдена да заплати на З. „Б.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 183,33 лева - разноски в производството пред СРС.

Срещу постановеното съдебно решение, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове за горницата над присъдените 2000 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева, както и в частта, относно присъдените в полза на ответника разноски в размер на 183,33 лв. е депозирана въззивна жалба от ищцата Ц.В.Б., чрез пълномощника й адв. Н.Ч., в която същото се обжалва като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с константната съдебна практика.

В жалбата се навеждат доводи, че в производството пред СРС по категоричен начин е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние, настъпила вреда и причинна връзка между тях и вина. В тази връзка се поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като безспорно в хода на делото е доказан механизма на процесното ПТП, както и вината на водача на застрахования в ответното дружество лек автомобил. Наред с това се излага, че от материалите по делото и изготвената съдебно-медицинска експертиза безспорно е установено, че непосредствено след процесното ПТП на ищцата е била оказана спешна помощ от екип на Спешна помощ в УМБАЛ „Софиямед“, както и че при инцидента е получила травма на шията, в резултат от която на същата е било предписано лечение с обезболяващи й е препоръчано носенето на мека яка за 2-3 седмици. Излага се, че претърпените неимуществени вреди по делото са установени и посредством показанията на разпитания по делото свидетел С.С., от които също се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата се е чувствала много зле, изпитвала е болка и е имала ограничение на движението заради яката, а също така се е променила психически, станала е много нервна, изпитвала е паника и страх, когато е пресичала или се возила в кола, което е налагало периодично да приема успокоителни. В тази връзка се излагат съображения, че изводите на първоинстанционния съд, че сумата от 2000 лева е достатъчна да репарира претърпените от ищцата увреждания са неправилни. Поддържа се, че присъденото застрахователно обезщетение не съответства на претърпените болки и страдания като занижено и несправедливо. В тази връзка се сочи, че при определяне на справедливо обезщетение като критерии трябва да се вземат предвид и психологическите аспекти на страданието свързани с личностните особености на пострадалия, средните обезщетения определени от съдебната практика при сходни наранявания и обстоятелства, икономическата обстановка в страната, както и застрахователните лимити към датата на процесния пътен инцидент, в който смисъл е и последователната съдебна практиката на ВКС, намерила израз в редица сочени от жалбоподателката решения. В тази връзка се навеждат доводи, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с материалния закон и по-конкретно с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Излагат се съображения, че присъденото застрахователно обезщетение не съответства на претърпените болки и страдания, тъй като същото е занижено и несправедливо като с определянето на обезщетение в много по-нисък размер от определените такива за аналогични случаи, решението противоречи на константата практика на съдилищата.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени решението, в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска, както и да присъди направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответната страна З. „Б.И.“ АД, чрез процесуалния представител, в който същата се оспорва като неоснователна. Излага се становище, че че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и е уважил предявения иск за неимуществени вреди в размер, който напълно репарира претърпените от ищцата вреди. В тази връзка се сочи, че от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено се е установило, че в резултат от процесното ПТП, ищцата е получила травма, изразяваща се в контузия на шията, която е довела само до „временно разстройство на здравето неопасно за живота”. Поддържа се, че на пострадалата е било предписано единствено лечение с хигиенно-диетичен режим и обезболяващи лекарства, като посочената травма й е причинила болка в рамките на 5-7 дни, в който период същата е имала само някои ограничения, които обаче не са я поставили в невъзможност да извършва ежедневните си дейности. Наред с това се излага, че по делото липсват приложени медицински документи, които да доказват наличие на силен стрес и панически атаки. Поради изложеното, се поддържа, че съдът правилно е преценил събраните доказателства и е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., като е отхвърлил иска за разликата до претендирания от ищцата размер от 3000 лв., предявен като частичен от 10 000 лева.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба на ищцата и да потвърди решението в отхвърлителните му части като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от Ц.В.Б. против З. „Б.И.” АД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3000 лева - частична претенция от вземане в общ размер на 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от ищеца болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 07.11.2018 г., около 7:55 часа в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“ в района на кръстовището с бул. „Г.М.

Димитров“, поради виновно и противоправно поведение на водача на МПС „Ауди А6“ с рег.№ ******, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.02.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, Ауди А6 с peг. № ****** при ответника е настъпило събитие – ПТП изцяло по вина на водача на посочения автомобил К.Т.К.. Сочи, че вследствие на ПТП ищцата, която пътувала в МПС „Хонда Сивик“, с рег. № ******, управляван от Л.А.А., получила травматични увреждания на шията. Твърди, че вследствие на събитието търпяла дълго време значителни болки и страдания - постоянни болки във врата и дясната ръка, за които приемала обезболяващи, изключително трудно преодоляла стреса, станала раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитвала безпокойство и страх, затруднена концентрация, ограничила социалните контакти, изпитвала физическо неудобство и срам от поставената обездвижваща яка, развила страх да пътува и шофира. Сочи, че и към настоящия момент продължават болките и негативните изживявания. Поддържа, че след предявяване на претенцията към ответното застрахователно дружество, получила отказ за изплащане на обезщетение.

В подадения по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че водачът на застрахования при ответника автомобил е виновен за настъпване на ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка с твърдените за настъпили вреди, тъй като не е съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишено по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която не е била с поставен обезопасителен колан. Сочи, че са налице предшестващи физически и психически травми на ищцата, на които се дължат твърдяните увреждания. Не оспорва да е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС.

Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Производството е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 3000 лв.

– частична претенция от вземане в общ размер на 10 000 лева, ведно със законна лихва от 18.02.2019 г. до окончателното й изплащане.

За да бъде проведен успешно прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента следва да се установят по безспорен начин наличието на две групи факти: да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, както и да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане – да е налице действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от деликвента, същото да е извършено виновно, да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди. Ищецът следва да установи наличието на посочените факти при условията на пълно и главно доказване, като вината на застрахования при ответника водач се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.