Решение № 264 от 21.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Х. В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Г.ев Въззивно търговско дело № 20245001000019 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 8068/27.06.2023 г. от Застрахователна акционерно дружество „О.З.К.-З.“ АД, ЕИК ..... против решение № 183/02.06.2023 г., постановено по т. д. № 1266/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е осъдено Застрахователна акционерно дружество „О.З.К.-З.“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. .... да заплати на Х. В. Ж. ЕГН **********, Г. В. Х. ЕГН **********, Х. В. Х. ЕГН **********, Р. В. Я. ЕГН ********** и на Я. В. Х. ЕГН ********** сумата от по 78 000.00 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинената смърт на баща им В.Х.Т. при ПТП на 15.02.2021 г., ведно със законната лихва от 23.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното за разликата над 45 000.00 лева до 78 000.00 лева за всеки и да отхвърли претенциите за тези разлики. Претендира разноски.

Ответниците по тази жалба Х. В. Ж. ЕГН **********, Г. В. Х. ЕГН **********, Х. В. Х. ЕГН **********, Р. В. Я. ЕГН ********** и Я. В. Х. ЕГН ********** считат, че същата е неоснователна. Претендират разноски.

Постъпила е втора въззивна жалба вх. № 8201/29.06.2023 г. от Х. В. Ж. ЕГН **********, Г. В. Х. ЕГН **********, Х. В. Х. ЕГН **********, Р. В. Я. ЕГН ********** и 1 на Я. В. Х. ЕГН ********** против решение № 183/02.06.2023 г., постановено по т. д. № 1266/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която са отхвърлени исковете на Х. В.

Ж. ЕГН **********, Г. В. Х. ЕГН **********, Х. В. Х. ЕГН **********, Р. В. Я. ЕГН

********** и от Я. В. Х. ЕГН ********** за осъждане на Застрахователна акционерно дружество „О.З.К.-З.“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. .... да им заплати сумите за разликата над размера от по 78 000.00 лева за всеки един от тях до размера от по 130 000.00 лева за всеки един от тях, частичен от 200 000.00 лева, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинената смърт на баща им В.Х.Т. при ПТП на 15.02.2021г., ведно със законната лихва от 23.02.2021 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в съответната част и да уважи предявените искове в размер от 130 000.00 лева за всеки един от тях, частичен от 200 000.00 лева. Претендират разноски.

Ответникът по тази жалба Застрахователна акционерно дружество „О.З.К.-З.“ АД, ЕИК ..... счита, че същата е неоснователна. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 12979/18.10.2023 г. от Застрахователна акционерно дружество „О.З.К.-З.“ АД, ЕИК ..... против определение № 677/06.10.2023 г., постановено по т. д. № 1266/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на Застрахователна акционерно дружество „О.З.К.-З.“ АД, ЕИК ..... за изменение на решение № 183/02.06.2023 г., постановено по т. д. № 1266/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта в частта за разноските, като се иска присъждане на разноски в размер на 12 689.28 лева.

Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да бъде присъдена посочената сума.

Ответниците по тази частна жалба Х. В. Ж. ЕГН **********, Г. В. Х. ЕГН **********, Х. В. Х. ЕГН **********, Р. В. Я. ЕГН ********** и Я. В. Х. ЕГН ********** считат, че същата е неоснователна.

Постъпила е втора въззивна частна жалба вх. № 13783/02.11.2023 г. от Х. В. Ж.

ЕГН **********, Г. В. Х. ЕГН **********, Х. В. Х. ЕГН **********, Р. В. Я. ЕГН

********** и от Я. В. Х. ЕГН ********** против определение № 677/06.10.2023 г., постановено по т. д. № 1266/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на Х. В. Ж. ЕГН **********, Г. В. Х. ЕГН **********, Х. В. Х. ЕГН **********, Р. В. Я. ЕГН ********** и от Я. В. Х. ЕГН ********** за изменение на решение № 183/02.06.2023 г., постановено по т. д. № 1266/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта в частта за разноските, като се иска допълнително присъждане на разноски в размер на 19 695.00 лева.

Ответникът по тази частна жалба Застрахователна акционерно дружество „О.З.К.-З.“ АД, ЕИК ..... счита, че същата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено 2 следното:

Субективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от Х. В. Ж. ЕГН **********, Г. В. Х. ЕГН **********, Х. В. Х. ЕГН **********, всички от гр. ....., Р. В. Я. ЕГН ********** от с. ..... и от Я. В. Х. ЕГН ********** гр. ...., всички с адрес за призоваване: гр. ...... против Застрахователна акционерно дружество „О.З.К.-З.“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. .....

Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от по 150 000.00 лева за всеки един от тях, частичен от 200 00.00 лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на баща им В.Х.Т. ЕГН ********** при ПТП на 15.02.2021 г., ведно със законната лихва от 23.02.2021 г. до окончателното изплащане.

Претендират разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че, ищците са наследници по закон (деца) на В.Х.Т.

ЕГН **********. Това обстоятелство не е спорно и се доказва от препис от удостоверение за наследници № 1059/22.02.2021г. (л. 6 от делото на ОС).

Посочено е, че на 15.02.2021 г,. около 18.40 ч., в землището на гр. С.З., по път II 66 км. 57 в лява лента в посока изток се е движил л. а. „А., управляван от Г. А.М., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходеца В.Х.Т., който загинал вследствие на инцидента.

Съдът намира, че наличието на ПТП и смъртта на Т. се установява от представения констативен протокол за ПТП от 15.02.2021 г., както и от показанията на свидетел М. (л. 101 от делото на ОС).

Този протокол има характер на официален свидетелстващ документ и е годно доказателство за наличието на ПТП, за участниците в него и за последиците от същото (за участниците и за превозните средства), но не е годно доказателство за механизма на ПТП.

Видно от справка (л. 7 от делото на ОС) и застрахователна полица № BG/23/121000163374 (л. 47 от делото на ОС), лек автомобил с рег. № ..... е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП (15.02.2021 г.), сключена с ответника, което обстоятелство не е спорно.

3

Видно от писмо вх. № 99-11555/21.04.2021 г. (л. 48 от делото на ОС), ищците са отправили претенция към ответника за заплащане на обезщетение за процесното ПТП.

Видно от протокол 1/21.07.2021 г. (л. 44 от делото на ОС), застрахователят е взел решение за неизплащане на обезщетение.

Видно от писмо изх. № 99-13270/21.07.2021 г. (л. 40 от делото на ОС), ищците са уведомени за отказа за заплащане на обезщетение за процесното ПТП.

Следователно е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ.

Според заключението на автотехническата експертиза (л. 141 – 162 от делото на ОС), причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на л. а.

„А.“, който при наличието на пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ - 60 км/ч. се е движил със скорост 102 км/ч., с което се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП при движение в конкретните условия на видимост с включени къси светлини на фаровете. ПТП - то не би настъпило, ако в конкретната пътна ситуация водачът се е движил със скорост 71 км/ч. и по-малко малко от нея. ПТП не би възникнало дори и при движение на къси светлини на фаровете, ако при конкретните условия на видимост, водачът се е движил със скорост 71 км/ч. и по-малка от нея. При тази скорост, както и при движение със скорост 60 км/ч и 50 км/ч, водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП като предприеме своевременно аварийно спиране в момента, в който е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца.

Следователно водачът на л. а. „А.“ М. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, според която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Скоростта на движение на автомобила към момента на удара е била 102 км/ч., а тази скорост е значително по - висока от максимално допустимата и разрешена в населено място скорост до 50 км/ч., което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Налага се изводът, че допуснатите нарушения от М., са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител.

Ето защо и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Спорен е размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди.

4

Към момента на ПТП, наследодателят на ищците е бил навършил 66 години.

В исковата молба се твърди, че в резултат на смъртта на В., като последица от ПТП, на ищците са причинени неимуществени вреди. Тя била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката по между им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са помагали и подкрепяли. Той бил опора на семейството си, всички разчитали на него и се радвали на неговите грижи и морална подкрепа. Той ги отгледал и възпитал, подлагал се е на лишения в трудни моменти, за да им осигури всичко, от което се нуждаят. Дори и когато вече са пораснали и са поели по собствени пътища в живота, В. продължавал да им помага с каквото може, а те от своя страна също са се грижили за възрастния си баща и са търсели неговата опора и подкрепа в трудни моменти. Внезапната му смърт причинила на ищците неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най - близкия до тях човек е непрежалима.

Към момента на ПТП, ищец Х. Ж. е била на 40 години, ищец Г. Х. е бил на 34 години, ищец Х. Х. е бил на 36 години, ищец Р. Я. е била на 43 години, а ищец Я. Х. е била на 39 години.

Видно от показанията на свидетел С. (л. 101 от делото на ОС), тя е приятелка с ищците и е запозната с инцидента. Ищците били много притеснени и разстроени след инцидента от факта, че баща им бил здрав и на крака, като в резултат на катастрофата бил разчленен. След ПТП ищец Р. започнала да приема антидепресанти. Ищците и загиналият им баща били едно сплотено семейство, като заедно се събрали да празнуват всички празници. Посочва, че пострадалият приживе помагал на Р. и Х. за децата им, както и за зимнина. Помагал и на другите си деца, които живеели в с. К.. Установи се, че ищецът Х. споделял един дом със своя баща, като другите му деца често го посещавали. В резултат на инцидента, ищците били много стресирани - плачели, и постоянно публикували снимки на своя баща в социалните мрежи. И към момента ищците все още тъжат за починалия.