Решение № 342 от 12.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Бургас, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20232100100174 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на М. Й., гражданин на Ш., с адрес: град П., ул. „С. В.“ № *, ет. *, ап.

**, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Елин Пелин, пл. „Св. Николай Чудотворец“ № 2, ет. 3, офис 6, против Р. И. Й., ЕГН **********, от град П., ул. „С. В.“ № *, ет. *, ап. ** и Т. И. В., ЕГН **********, от град С., бул. „Н. П.“ № **, ет. *, ап. ** за прогласяване за недействителен по отношение на ищеца договор за дарение на недвижим имот от 13.10.2022 година, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията - град Поморие под № ***, том **, вх. рег. №3718, дв. вх. рег. № ****/**.**.**** година, с който Р. И. Й. е дарила на Т. И. В. без съгласието на съпруга си М. Й. недвижим имот, представляващ апартамент № 34, находящ се в град П., ул. „С. В.“ № *, ет. *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, одобрени със Заповед №РД-18-36/29.04.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град П., ул. „С. В.“ № *, ет. *, ап. **, който самостоятелен обект се намира на ет. * в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; с посочена по документ площ - 149.41 кв. м., с прилежащи части - 21.98 кв. м. идеални части от общите части на сградата и тераса с площ - 256.52 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - обекти с идентификатори №№***;

571491.501.175.2.58;

***;

1

571491.501.175.2.56; 571491.501.175.2.62; над обекта - няма, който имот е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност.

Твърди се в исковата молба, че ищецът сключил граждански брак с ответницата Р. Й. на 13.12.2003 година в Сейнт Никлаус, Ш., който брак впоследствие бил легализиран в Република България. По време на брака на 08.12.2020 година, с ответницата Р. Й. закупили процесния апартамент в град Поморие. В нотариалния акт като купувач била записана само ответницата, но с оглед на това, че гореописаният имот бил закупен по време на брака им, същият бил съпружеска имуществена общност. След извършване на основен ремонт и обзавеждане, съпрузите започнали да живеят заедно като семейство от месец април 2021 година. На същата дата - 08.12.2020 година те закупили и гараж № 6 със застроена площ от 25.09 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, който се намирал в съседна жилищна сграда за сумата от 18 000 лева, която сделка била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № 6055, дело № ***/**.**.**** година на нотариус Гергана Недина. По време на двете сделки ответницата Й. била представлявана от пълномощника си Т. И. - нейна сестра. За закупуването на имотите по двете сделки, както и за ремонта и обзавеждането на апартамента, ищецът превел по банковата сметка на ответницата Й. сумата от 125 000 евро. С платежно нареждане от 01.12.2020 година Р. Й. превела по сметка на Т. В. сумата от 196 200 лева за закупуване на апартамента. На 13.10.2022 година ответницата дарила на сестра си закупения по време на брака на страните апартамент в град Поморие с нотариален акт за дарение № ***, том **, вх. рег. № 3718, дв. вх. № ****/**.**.**** година на Служба по вписванията -Поморие. Ищецът твърди, че не бил информиран за това разпореждане, както и не било искано неговото съгласие.

С отговора си ответницата Й. оспорва исковата претенция. Не оспорва, че ищецът е предявил иск за прекратяване на брака им в резултат на влошаване на брачните отношения.

Заявява, че процесния имот е неин личен, макар и придобит по време на брака, тъй като страните подписали на 05.12.2003 година брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието, в който били уредени имуществените им отношения. Съобразно клаузите му, правата придобити от съпрузите по време на брака били лично притежание. Поддържа се , че договорът отговаря на изискванията на закона - чл. 37, ал. 1 от СК, а именно писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите на страните по него, положени от тях в присъствието на нотариус. Твърди се, че договорът е породил действие от момента на сключване на брака, а липсващата регистрация в Централния електронен регистър, създаден към Агенция по вписванията, не е част от правопораждащия фактически състав на брачния договор. По тези доводи и съображения ответницата Й. счита процесния имот за нейна лична собственост, независимо от придобиването му по време на брака и с ищеца. Оспорва твърдението по искова молба, че се е 2 разпоредила с процесния имот без необходимото съгласие на ищеца.

Ответницата Т. И. В. - И. в депозирания от нея отговор сочи, че е сестра на Р. Й.. След смъртта на родителите им те двете решили да уредят имуществените си отношения по повод оставеното наследство, поради което именно било извършено процесното дарение. За този имот знае, че бил придобит по време на брака между сестра й и ищеца, но при действието на брачен договор. Ответниците посетили кантората на нотариус Гергана Недина, която след като разгледала брачния договор и документите ги уведомила, че сделката може да бъде извършена, тъй като процесния имот е лична собственост на нейната сестра, на основание сключения между последната и ищеца брачен договор от 05.12.2003 година.

В съдебно заседание ищецът поддържа претенцията, ответниците поддържат отговорите си и ангажират доказателства.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят за релевантните факти.

Между тях не се спори, че ищцата и първият ответник са бивши съпрузи. Те са сключили граждански брак на 13.12.2003 год. в Ш., прекратен с развод с решение №122/16.05.2022 год. по гр.д.№627/22 год. по описа на РС Поморие, в сила от 20.06.2023 год.

Не се спори, че двамата съпрузи са сключили брачен договор и договор за наследяване на 05.12.2003 год. пред нотариус във Фисп, Ш.. Съдържанието му е преведено от назначено от съда вещо лице по реда на чл.185 от ГПК и от същото се установява, че бъдещите съпрузи са уговорили режим на разделност на имуществените си отношения, при който всеки от съпрузите ползва и управлява своето имущество в рамките на законовите ограничения и се разпорежда с него.

Няма спор между страните, към момента на сключване на договора и брака ищецът и ответницата Й. са живели в Ш., както и че от 2020 год. двамата съпрузи са се установили в България. На 16.11.2020 год. ищецът е превел от сметка в Ш. по банкова сметка на първата ответница в „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 125 000 евро, превалутирани от банката на 243 625 лв. На 20.11.2020 год. Р. Й. е превела на С. Ф. сумата от 7 800 лв. с основание гаранция за закупуване на апартамент в гр.Поморие. На 01.12.2020 год. Й. е превела на втората ответница сумата от 196 200 лв. с основание закупуване на апартамент в гр.Поморие.

На 08.12.2020 год. с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № **/**** год. на нотариус Недина, Р. Й., представлявана от сестра си – втората ответница, е закупила от Д. А. апартамент в гр.Поморие (процесен), за сумата от 85 000 евро. В т.ІІ от акта страните са удостоверили, че продажната цена е била заплатена изцяло по банков път преди сключване на сделката.

3

На 13.10.22 год. Р. Й. е дарила на Т. В.-И. процесния апартамент с нот.акт № **/** год. на нотариус Недина. От съдържанието на нотариалното дело, приложено като копие, се установява, че при сключване на дарението е представен брачния договор и първата ответница е удостоверила в декларацията си за гражданство и гражданско състояние, че е в брак, но имуществените отношения със съпруга й се уреждат именнно от предбрачния договор с избран режим на разделност, който към датата на дарствения акт не е променян.

Предявената претенция се основава на твърдението за недействителност на дарението по чл.24 ал.4 от СК, тъй като от съпругата е извършено разпореждане с вещно право върху обща на съпрузите вещ, без съгласието на съпруга.

Съдебната практика последователно приема, че такова разпореждане не е нищожно, а е налице относителна и висяща недействителност на сделката, доколкото тя може да бъде оспорена от неучаствалия съпруг в определен срок, след изтичането на който действителността на сделката се стабилизира и тя повече не може да бъде оспорвана – напр.решение №287/13.06.2011 год. по гр.д.№272/2010 год. ІV гр.о. ВКС.

Българският съд се явява компетентен да разгледа спора за валидността на сделката на осн.чл.12 от КМЧП като съд по местонахождението на недвижимия имот.

Възникналите отношения между страните са с международен елемент и следва да бъдат разрешени според нормите на българското международно частно право, тъй като между РБългария и Швейцария няма подписан двустранен договор за правна помощ, нито двете страни са подписали общи международни договори, нито ЕС е сключил договор с Ш., приложим към процесните отношения, доколкото отношенията ЕС – Ш. са предимно в областта на икономическите отношения – напр. застраховане, превоз на стоки, митнически мерки и пр. При разрешаването на спора трябва да се държи сметка, както за институти от вещното право, тъй като предмет на делото е разпоредителна сделка с недвижим имот, така и от семейното право, доколкото са се развили имуществени отношения между съпрузи, граждани на различни държави.

Придобиването и разпореждането с вещно право върху недвижим имот се урежда от правото на държавата, в която се намира имота към момента на действието, вкл. това право урежда съществуването, вида, съдържанието и обхвата на правата, титулярите на правата, прехвърляемостта на правата, способите за учредяване, промяна, прехвърляне и погасяване на правата – чл.65 и чл.74 от КМЧП. Фигурата на чл.24 ал.4 от СК се намира най-близо до способите за защита на вещни права, доколкото на неучаствалия съпруг се предоставя от закона възможност да атакува вещно-прехвърлителна сделка по исков ред, ето защо предпоставките за защита и правните последици от успешно проведения иск следва да бъдат тези по българското право (арг.от 4 чл.39 от КМЧП). Недействителна е сделката с недвижим имот, обща собственост, извършена само от единия съпруг, като за успешното провеждане на иска трябва да бъде установено от ищеца, че разпореденото имущество е общо на двамата съпрузи.

Съпрузите са сключили граждански брак в Ш. на 13.12.2003 год. , а преди това са сключили брачен договор и договор за наследяване именно с оглед бъдещото им встъпване в брак. С договора страните са посочили приложимото право към имуществените им отношения чрез препращането към конкретни текстове от Швейцарския граждански кодекс, т.е. приели са за приложимо право швейцарското.

Според чл.79 ал.4 от КМЧП, съпрузите могат да изберат за уреждане на имуществените си отношения приложимо право, ако това е допустимо от правото, определено в чл.79 ал. 1 и 2. Към момента на сключване на брака и на брачния договор двамата съпрузи са имали обичайно местопребиваване по смисъла на чл.48 ал.7 от КМЧП в Ш., т.е. на осн.чл.79 ал.2 предл.първо, а и поради принципа на най-тясна връзка, уреден в чл.2 от КМЧП, техните лични отношения са се уреждали от швейцарското право.

В чл.43 от КМЧП на правоприлагащия орган е възложено да установи съдържанието на чуждото право, вкл. и на чуждото международно частно право. В настоящия случай страните бяха задължени от съда са установят съдържанието на цитираните в брачния договор текстове, което те сториха, като в съдебното заседание на 21.03.2024 год. представиха преведени извадки от Швейцарския граждански кодекс. Пълномощникът на ищеца посочи официален сайт като източник на своята информация, а именно www.admin.ch, ето защо съдът разполага с възможността да прави проверки в сайта, вкл.да издири и други приложими текстове.