Разпореждане № 122985 от 13.12.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 122985 гр. София, 13.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско дело № 20221110164482 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „п“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу М. Ц. И. за вземане в размер на 200 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 3014768251 от 02.12.2016 г., ведно със законната лихва от 25.11.2022 г. до окончателното плащане, 13,87 лева – незаплатена възнаградителна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 15.03.2017 г., 86,13 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и 177,83 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.01.2017 г. до 24.11.2022 г.

Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит, намира следното:

В разглеждания случай твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат от договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал.

2, т. 2 ГПК следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).

В конкретния случай претендираното от заявителя вземане за „допълнителен пакет услуги“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. Описанието на услугите не е ясно и точно определено, като не става ясно за конкретната услуга какво възнаграждение се дължи, а това изискване е задължително съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива свързани с усвояването и управлението на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От изложеното следва, че се касае за претенция, която по същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесното вземане, което се равнява на половината от главницата по договора за заем и е близко до размера на дължимата възнаградителна лихва.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените съображения съдът намира, че 1 заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 86,13 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги.

Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 20,49 лева до пълния заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и над сумата от 40,99 лева до пълния дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на „п“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу М. Ц. И., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 86,13 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 20,49 лева до пълния заявен размер от 25 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 40,99 лева до пълния дължим размер от 50 лева.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2