Решение № 123 от 01.11.2024, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Златоград, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20245420100258 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. К. ООД, ЕИК 201607560 срещу С. на с. „Ж. Б.

- С.“ ЕИК: 180913583, със седалище и адрес на управление: общ. З., с. С., ул. „В. Л.“ №, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1във вр. с чл.415 от ГПК и чл. 79, ал.1 във вр. чл.266, ал.2 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за услуга от 28.03.2023г., съгласно който ответникът възложил, а ищецът приел да извърши определени в договора услуги срещу заплащане на възнаграждение. Твърди се, че ищецът изпълнил в срок възложената му услуга, за което издал и разходооправдателни документи – фактури. Сочи се, че ответникът не изпълнил насрещното си задължение за плащане в пълен размер на уговореното и дължимо възнаграждение. След извършено частично плащане от страна на ответника, ищецът претендира главница в размер от 5000 лв. – остатък от уговореното възнаграждение по договор за услуга от 28.03.2023г.; главница в размер от 870.83 лв.

С оглед на горното, на 13.06.2024 г. ищецът, е подал в Районен съд- З. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, относно парично вземане в размер на 5 686.18 лева.

Въз основа на същото сочи, че е образувано ч.гр. дело № 164/2024г., по описа на Районен Съд – З. и съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр. дело № 164/2024г., по описа на Районен Съд – З., в резултат на което е осуетено влизането в сила на заповедта за изпълнение, което ог своя страна възпрепятства издаването на изпълнителен лист въз основа па нея.

Ето защо, предвид изложеното и па основание чл. 422 от ГПК, счита, че е налице правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск против ответника.

Ответнкът, в срока по чл.131 от ГПК, не подава отговор на исковата молба.

В о.с.з ищецът не се явява, от негово име е постъпило становище, включително такова, с което признава извършено плащане от страна ответника в общ размер на 5356,50 лева, за която сочи, че сумата от 5000 лева, удовлетворява исковата претенция по отношение 1 на сочената по делото главница от 5000 лева, а остатъкът от сумата в размер на 356,50 лева е послужила за частично удовлетворяване на акцесорното искане за претендираните от него лихви в размер от 686.18 лв. /така пред заповедния съд/. Заявява оттегляне на иска в частта относно претендираната главница в размер от 5000 лв., както и за част от иска за претендиран размер на лихвите - 356.50 лв. - дължима лихва за периода от 05.05.2023г. до 15.05.2024г. Поддържа искане единствено в размер на 513, 50 лв., представляващи сбор от незаплатената разлика от претендираната сума в заповедното производство от 329.68 лв. за периода от 05.05.2023г. до 15.05.2024г., и законна лихва в размер от 183.82 лв. за периода до 21.08.2024г. /датата на завеждане на исковата молба, както и за разноски, като моли съдът да възстанови сумите, внесените в повече над дължимата ДТ.

В о.с.з ответникът се представлява от органния представител - управителя на сдружението, който първоначлно поддържа постъпилото становище от страна на упълномощен представител по делото – адв. Д..

Последният представя писмени доказателства, за които моли съдът да ги приеме и проибщи по делото, като въз основа на същите отхвърли исковите претенции. По-нататък в произвоството, ответникът прави признание на иска, с оглед направено частично оттегляне на исковите претенции от страна на ищеца. В заключение не оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми. Моли да се уважи иска на ищеца, като бъде уважена и молбата му за възстановяване на надвнесената държавна такса.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 164/2024г., по описа на Районен Съд – З., образувано по депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 414 ГПК са депозирани възражения от страна на длъжника, поради което, на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице е идентитет в основанията и размерите на претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, поради което и производството е допустимо, вкл. с извършеното оттегляне на отделни искове след насрочване на делото, с което претенциите са редуцирани.

По отнователността на исковите претенции:

Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.

237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно, чрез представляващия ответника. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът на основание чл.

237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.

Уважаването на предявения иск в размера на поддържаната част от ищеца, при признание на иска, води до присъждането и на претендираната законна лихва в размер от 183.82 лв. за периода от 16.05.2024г. до 21.08.2024г., за която също е налице признание на иска.

По разноските:

В съдебната практика се възприема принципното разбиране, че с подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и предявяването на иск за установяване съществуването на вземането, изпълнителната сила на заповедта в частта за разноските отпада. Заради това при постановяване на решението си по установителния иск, съдът в исковото производство разпределя отговорността за разноските, направени в 2 заповедното производство. За заповедното производство ищецът също има право на разноски, като съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за разноските в заповедното производство съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Доказа се да са сторени разноски за ДТ в размер на 228 лв., които следва да се присъдят с решението.

От страна на ищеца се претендират разноски по внесена ДТ 234.83 лв. за образуване на гр. дело по чл.422 от ГПК.

Съдът констатира, че действително от страна на ищеца е внесена ДТ в размер, повече от дължимия. Внесената ДТ в заповедното и исковото производство е в общ размер от 462.83лв., вместо дължимия общ размер от 250 лв. Така на ищеца ще следва да се възстанови сума в размер от 212.83 лв. на посочената от него банкова сметка в Молба с вх.

№ 2559/23.10.2024г., на л.28 от делото.

При това положение на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, които са в размер на 250 лв. Посочените разноски са действително направени от ищеца, поради което и с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 237 ГПК, че С. на с. „Ж. Б. - С.“ ЕИК: 180913583, със седалище и адрес на управление: общ. З., с. С., ул. „В. Л.“ №, дължи на Р. К. ООД, ЕИК 201607560, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

,,У.“ №, ет., ап. , сумата в размер на 329.68 лв., представляваща неизплатена част от дължима лихва за периода от 05.05.2023г. до 15.05.2024г. върху главница по Договор за услуга от 28.03.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 58/ 14.06.2024г. по ч.гр.д. № 164/2024г. по описа за 2024 г. на Районен съд З.. ведно с претендирана законна лихва в размер от 183.82 лв. за периода до 21.08.2024г.

ОСЪЖДА „С. на с. „Ж. Б. - С.“ ЕИК: 180913583, със седалище и адрес на управление: общ. З., с. С., ул. „В. Л.“ № да заплати на Р. К. ООД, ЕИК 201607560, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ,,У.“ №, ет., ап. , сумата от 250 лв., представляващи сбор от съдебно деловодни разноски пред първата инстанция, както и разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. 164/2024г. по описа за 2024 г. на Районен съд З..

ВЪЗСТАНОВЯВА на Р. К. ООД, ЕИК 201607560 сума в размер от 212.83 лв., внесени по сметка на Районен съд З., на посочената банкова сметка в Молба с вх. № 2559/23.10.2024г., на л.28 от делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд С..

Съдия при Районен съд – Златоград: ___________А.Ч.____________ 3