Решение № 483 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Силвана Гълъбова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100507322 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба вх. № 136286/24.04.2024 г. (п.к. от 15.04.2024 г.) на И. Ф. И., чрез адв. А. Ч. (с към жалбата), срещу решение № 5397/26.03.2024 г. по гр. д. № 9438/2023 г. на Софийски районен съд, 29 състав, с което е отхвърлен предявеният от И. Ф.

И. срещу „Е.“ ЕООД иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на анекс № 195/03.02.2022 г., вписан в Служба по вписванията – гр.

Велико Търново като акт № 179, том 1, дело № 381/2022 г., към договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията – гр. Велико Търново под № 38/05.06.2017 г., вх. рег. № 4691, том 6, поради липса на учредена от И. Ф. И. представителна власт в полза на Р.Д.Д., сключила от негово име договора.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на въззивно решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Излагат се съображения, че въззивникът И. И. не е давал съгласие и не е изразявал воля за сключване на Анекс към договора за аренда, с който се удължава срока на последния, тъй като е упълномощил Р.Д. да сключи договор за аренда само за 5 години.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Е.“ ЕООД, чрез адв. Н. К. (с пълномощно на л. 18 от делото на РС-Велико Търново), взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния закон.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на Анекс № 195/03.02.2022 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Велико Търново като акт № 179, том 1, дело № 381/2022 г., към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията – гр. Велико Търново под № 38/05.06.2017 г., вх. рег. № 4691, том 6, сключен между И. Ф. И., в качеството на арендодател, и „Е.“ ЕООД, в качеството на арендатор, за следния недвижим имот: нива с площ от 7.998 дка, обработваема площ от 7.998 дка, категория 6, представляваща имот № 051029, находящ се в землището на с. Каранци, местността „Попин“, поради липса на учредена от ищеца представителна власт в полза на пълномощника, сключил от негово име анекс към договора за аренда.

Спорът между страните се концентрира в това какви са обемът и срокът на предоставените с процесното пълномощно права на пълномощника Р.Д.Д., и конкретно ограничава ли даденото пълномощно пълномощника с права единствено за сключване на договор за аренда за срок от 5 години, при невъзможност за него да сключва анекси към този договор, с които да продължава срока му. Ищецът твърди, че с процесното пълномощно от 18.04.2017 г. е ограничил представителната власт на пълномощника си Р.Д.Д. във времеви аспект, като последната е разполагала с право да сключва от името и за сметка на упълномощителя договор за аренда САМО за срок от 5 години, респ. Анекс № 195/03.02.2022 г. към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията – гр. Велико Търново под № 38/05.06.2017 г., вх. рег. № 4691, том 6, е сключен от нея, като представител на ищеца, при липса на учредена в нейна полза представителна власт за това.

От приетото по делото писмено доказателство Пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 1833/18.04.2017 г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 1834/18.04.2017 г. на нотариус Д.Р., с район на действие РС– Велико Търново. Видно от неговото съдържание И. Ф. И. упълномощава Р.Д.Д. със следните права:

„Да ме представлява пред Нотариус, Службата по вписванията, ОС „Земеделие“, Данъчни, Общински и всички други държавни и общински органи, физически и юридически лица, да сключи договор, както и анекс към вече сключен договор за аренда/наем, на съ/собствения/ите ми/ни съ/наследствения/те поземлен/и имот/и с „Е.“ ЕООД, както следва: имот № 011014, в землището на с. Каранци, 3 категория, с площ 7,503 дка в местността „Ири Гьол; - имот № 051029, в землището на с. Каранци, 5 категория, с площ 7,998 дка в местността „Попин“;

„Да сключва договор за аренда за 5 (пет) год.“;

„Да подаде от името ми/ни молба декларация за издаване на удостоверение за наследници на наследодателя/те ми/ни“;

„Да прекратява вече сключени договори за аренда/наем с други арендатори/наематели“;

Спорно между страните е какви по обем права упълномощителят е предоставил на своя пълномощник и за какъв срок.

Съгласно чл. 44 ЗЗД „Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.“

Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може чрез пълномощника си да постигне един желан от него правен резултат. Обемът на представителната власт на 2 пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка. Както при всяко друго волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, и при упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които външно изразява волята си да настъпят целените с упълномощаването правни последици възникване на представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание. От значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който се учредява доброволното представителство пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД), като при тълкуването му съответно приложение намират правилата на чл. 20 ЗЗД (чл. 44 ЗЗД).

При тълкуване на волята на упълномощителя съобразно чл. 44, вр. чл. 20 ЗЗД, обективирана в следните части на процесното пълномощно: „…да сключи договор, както и анекс към вече сключен договор за аренда/наем, на съ/собствения/ите ми/ни съ/наследствения/те поземлен/и имот/и с „Е.“ ЕООД…“ и „Да сключва договор за аренда за 5 (пет) год.“, се налага извод, че волята на упълномощителя е за учредяване на представителна власт в полза на пълномощника за сключване на договор за аренда, който е ограничен със срок – именно 5 години. Това е така, доколкото в пълномощното саморъчно е изписан текста, касаещ продължителността на срока на договора за аренда и е отделено изрично като самостоятелно правомощие. Систематично това правомощие следва общото такова за сключване на договор за аренда и анекс към него, като уточнява съществена част от съдържанието на договора – неговия срок. При тълкуване на отделните точки във връзка едни с други в смисъла, който произтича от цялото пълномощно и най-вече при съобразяване с целта на упълномощаването и с добросъвестността, се налага изводът, че действителната воля на упълномощителя е била да ограничи представителната власт на пълномощника за сключване на договор за аренда със срок от 5 години. При съпоставяне на тези текстове на пълномощното се установява, че действително упълномощителят е изявил воля и за сключване на анекс към вече сключен договор за аренда, но при тълкуване на следващото правомощие, сочещо времево ограничение в пълномощията на пълномощника, се налага изводът, че правото на Р.Д. се ограничава до сключване на договор за аренда за срок от 5 години.

В случая съдържанието на използваните в пълномощното думи и изрази не буди съмнение относно действителната воля на упълномощителя, поради което следва да се тълкува буквално. Анексът към договор може да промени едно или няколко права и задължения на страните, да добави нови задължения, да промени срока на договора, да добави или промени неустойката, да добави страна в правоотношението, да промени предмета на договора или да измени неговите характеристики, да промени отговорността на страните и др. елементи от него, съобразно правната му специфика. В този смисъл не може да се възприеме тезата, че обхватът на пълномощното включва сключване на анекс за срок от още 5 години, защото това означава упълномощаването да се обосновава с предположения и да се разширява неговия обем. От значение е изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение. Въззивният съд намира за основателни доводите на въззивника за липса на упълномощаване от негова страна към третото неучастващо по делото лице – Р.Д., за сключването на Анекс № 195/03.02.2022 г. към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията – гр. Велико Търново под № 38/05.06.2017 г., вх. рег. № 4691, том 6, което налага извод, че оспорената сделка е недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

Доводите в жалбата са основателни, а крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, поради което първоинстанционното решение, следва да бъде отменено.

По разноските по производството:

При този изход на делото право на разноски има въззивникът, като съдът дължи преразпределяне отговорността за разноски и пред първоинстанционния съд.

В производството пред Софийски градски съд въззивникът е доказал извършването 3 на разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, която, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се понесе от въззиваемата страна „Е.“ ЕООД“.

Пред Софийски районен съд И. Ф. И. е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, която, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се понесе от „Е.“ ЕООД“ Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 5397/26.03.2024 г. по гр. д. № 9438/2023 г. на Софийски районен съд, 29 състав.

ПРОГЛАСЯВА за недействителен анекс № 195/03.02.2022 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Велико Търново като акт № 179, том 1, дело № 381/2022 г., към договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията – гр. Велико Търново под № 38/05.06.2017 г., вх. рег. № 4691, том 6, по предявения от И. Ф. И. срещу „Е.“ ЕООД иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради липса на учредена от И. Ф. И. представителна власт в полза на Р.Д.Д., сключила от негово име договора с „Е.“ ЕООД.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Б******* да заплати на И. Ф. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул.

„*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер, на 550 лева – сторени разноски в производството пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Б******* да заплати на И. Ф. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул.

„*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер, на 550 лева – сторени разноски в производството пред първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4