Определение № 468 от 18.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. ХАСКОВО, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500206 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба, подадена от адв. А.Д., процесуален представител на М. А. Д. против Определение № 255 от 05.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1514/2025 г., по описа на Районен съд Хасково, с което е оставено без уважение, направеното от него с молба вх. № 22385/22.12.2025 г. искане за изменение на постановеното по същото дело Решение № 1030/11.12.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба преди всичко е изразено несъгласие с изложените в обжалваното определение изводи, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Излагат се съображения, че при съобразяване на постановките по дело С-427/16 г. и С-428/16 г., не следвало да се извършват произволни, под пазарните нива на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като щяло да се постигне обратния на целения с чл. 102 от ДФЕС ефект – осигуряване на свободна и лоялна конкуренция. В тази насока са изложени подробни съображения в подкрепа на тезата, че при тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решенията по описаните дела, следвало да се извърши преценка дали националната правна уредба относно размерите на адвокатските възнаграждения предвижда разумни и пропорционални на полагания от адвокатите труд възнаграждения, свързани с осигуряване на квалифицирана юридическа защита на гражданите и дали е предвиден механизъм за контрол от страна на държавен орган върху съответния 1 нормативен акт. Излагат се доводи, че присъждане на разноски под установените от националното право минимални размери на адвокатските възнаграждение би демотивирало адвокатите да оказват безплатна правна помощ, в определените от закона случаи, съответно – до намаляване качеството на тяхната работа, което би лишило огромна част от гражданите от квалифицираната правна помощ и пр. В жалбата се съдържа и оплакване, че неправилно районният съд е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение, приемайки, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, доколкото с предявените обективно съединени иска се защитавал един и същ правен интерес. В тази насока, жалбоподателят е посочил, че предявените искове са с различен предмет и квалификация, основават се на различни правно релевантни факти, поради което се дължат разноски за всеки от тях. Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо това да се постанови друго, с което да се измени постановеното решение № 1030 от 11.12.2025 г. постановено по гр.д. № 1514/2025 г. по описа на Районен съд Хасково в частта за разноските и се осъди „Сити Кеш“ ООД да заплати на адвокат А.З.Д. сумата 2 075.40 лева, с включен ДДС, представляваща сбор от адвокатското възнаграждение за предявен в условията на евентуалност три иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в различни хипотези, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и адвокатско възнаграждение за уважен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х.М., с който се оспорва частната жалба и са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че ищцата М. А. Д. не била материално затруднена и злоупотребявала с правата си, като водела множество дела срещу същият ответник но при други, подобни правоотношения, поради това дори счита, че не й се полагали разноски.

Поради това искането към въззивната инстанция е до потвърди обжалваният съдебен акт.

Окръжен съд Хасково, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по предявените от ищеца М. Д., чрез адв. А.Д. против 2

„Сити Кеш“ ООД обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и чл. 55, ал. 1 ЗЗД е приключило с решение, с което исковете са уважени изцяло.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на представлявалия ищцата в производството адвокат, за осъществената от него безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв, районният съд се съобразил както с обвързващите националния съд Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 и с решение на същия съд от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, така и с конкретните особености на делото, имащи отношение към осъществената от адвокат Д. правна помощ и защита. В тази насока, съдът е отчел липсата на фактическа сложност на делото, наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, обема на извършената от адвоката на ищцата работа, свеждаща се процесуални действия, изразяващи се в депозиране на писмени молби по делото, приключване и разглеждане на делото в две открити съдебни заседания, в които ищцата и нейният процесуален представител не са се явили, не са присъствали лично и не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства.

С обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 ГПК, Районен съд Хасково е изложил допълнителни съображения в подкрепа на постановеното решение в частта за разноските, като е посочил, че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е определено в размер изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Първоинстанционният съд е обсъдил, че в конкретния случай е взел предвид това, че разноските не са направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и са за оказана безплатна адвокатска помощ. Определеният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е съобразен правната и фактическа сложност на делото, цената на иска, както и наличието на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси. В тази насока, съдът е приел, че в конкретния случай предявяването на повече от един иск не обуславяло завишена фактическа сложност на делото, доколкото предявените искове се основавали на един и същ правопораждащ факт, чието установяване води автоматично до уважаване на двата иска.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема обжалваното определени за правилно.

Не могат да бъдат споделени преди всичко изложените от процесуалния 3 представител на ищцата доводи относно значението и прилагането на Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и С-428/16 и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дела C-438/22, както и прилагането по аналогия на други решения на СЕС при определяне на „разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи на загубилата страна“. Освен, че цитираните от частния жалбоподател решения на СЕС са с различен предмет, на практика същите не противоречат на постановките, произтичащи от решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дела C-438/22 относно критериите за определяне на справедливо възнаграждение на представляващия страната адвокат. С това решение просто се въвежда още един критерий – да не се ограничава свободата на договаряне между адвокат и клиент относно размера на възнаграждението, което би довело и до ограничение на конкуренцията чрез въвеждане на минимални възнаграждения за предоставяне на адвокатска защита. Затова и тълкуването на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, направено с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, е в смисъл, че когато национална правна уредба чрез наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, въвежда минимални размери на възнагражденията, до които адвокатът и неговият клиент могат да договорят, ограничавайки националния съд да присъжда разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, това представлява ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба на ДФЕС. С оглед изложеното и при съобразяване на реш. на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, без да обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото и количеството извършена работа.

При определяне размер на адвокатското възнаграждение, Районен съд Хасково се е съобразил напълно с изброените критерии, отчитайки в тази насока конкретните особености на правния спор, с който е бил сезиран.

Касае се за производство, образувано по два обективно съединени иска /за обявяване недействителност на процесния договор за потребителски креди, а в условията на евентуалност на конкретни негови клазуи, както и за връщане на получените суми по договора без основание/, като спорът, 4 предмет на първия установителен иск е преюдициален по отношение на втория осъдителен иск. Независимо дали липсата на основание за заплащане на претендираните по втория иск суми произтича от твърдяната по първия иск недействителност на целия договор или само на отделни негови клаузи, и в двата случая, по втория осъдителен иск, се претендира връщане на заплатената от ищцата-кредитополучател сума, надвишаваща чистата стойност на кредита - 577,42 лв. Релевираните в подкрепа на първия установителен иск факти са изцяло и напълно относими и по втори иск, тъй като връщането на недължимо платената сума се обуславя първо от факта на заплащането и от ищцата, и второ - от началната липса на основание за това плащане, поради недействителност на договора или на негови конкретни уговорки, от които произтича това задължение. При определяне степента на правната сложност на спора, районният съд е съобразил обстоятелството за наличие на формирана задължителна и трайна практика на съдилищата, включително и на ВКС по такива спорове, с оглед на което обосновано е приел, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. От друга страна, съдът е отчел, че защитата на ищцата се състои в извършване на процесуални действия, изразяващи се в депозиране на искова молба и писмени молби по делото, приключване и разглеждане на делото в две открити съдебни заседания, в които ищцата и нейният процесуален представител не са се явили, не са присъствали лично и не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства. Правилно съдът е отчел и това, че предявяването на повече от един иск не обуславяло завишена фактическа сложност на делото, доколкото предявените искове се основавали на един и същ правопораждащ факт, чието установяване води автоматично до уважаване на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и на този по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съответно доколкото защитата и по двата иска /а в тази връзка и на всеки един от предявените в условията на евентуалност искове с правно осонвание чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ се припокрива, определянето на адвокатско възнаграждение в пълен размер за всеки от тях напрактика би представлявало присъждане на две адвокатски възнаграждения за едно нещо. Така определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение е напълно съобразено и с предвиденото в чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа и същото следва да бъде присъдено веднъж.

Следователно, предвид материалния интерес на делото по обективно съединените искове, при разглеждането на които са установявани общи за тяхната основателност правнорелевантни факти, действителната фактическа и 5 правна сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ищцата, присъденото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗАдв, пред първоинстанционния съд в размер на сумата от 480 лв. с ДДС отговоря на установените в чл. 36, ал. 1 ЗА нормативни изисквания за разумност на адвокатското възнаграждение – то е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото.