Решение № 10400 от 16.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10400 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110106767 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск от Н. Б. Н. срещу „И.“ АД с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за заплащане на сумата 4798,12 лева /съгласно допуснато с протоколно определение от 22.03.2023 г. по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска/, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 22.11.2018г. до 11.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 11.02.2022г. до окончателното изплащане. Претендират се и сторените разноски по делото.

Ищцата твърди, че по силата на сключен трудов договор от 22.11.2018 г. изпълнява длъжността „оператор – к.“ при ответника с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 840 лева. С допълнително споразумение от 08.05.2019 г., основното месечно трудово възнаграждение е изменено на 1160 лева, считано от 01.05.2019 г. Сочи, че съгласно т. 1.5 от сключения трудов договор страните са уговорили, че допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит възлиза на 0%, но оспорва тази клауза като недействителна поради противоречие с императивни правни норми. Излага съображения, че е полагала труд и е придобила трудов стаж при друг работодател на сходна длъжност – „к., гише в съобщенията“, който възлиза на 20 години, 6 месеца и 5 дни. Въпреки отправени покани, ответникът не й е признал и изплатил дължимото допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

1

Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск. Не оспорва съществуването на твърдяното трудово правоотношение. Оспорва заеманата от ищцата длъжност при предходен работодател „к., гише в съобщенията“ да е сходна със заеманата при него длъжност „оператор – к.“, тъй като не съответствала на заложените от работодателя във вътрешните правила критерии за сходство. Излага съображения, че предметът на дейност на предходния работодател се различава съществено от предмета на дейност на ответника, поради което се касае за различна длъжност. Счита оспорената с исковата молба клауза на раздел I, т.1.5., с която страните са постигнали съгласие за недължимост на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, за действителна, като излага съображения, че евентуалното й приемане за недействителна има действие занапред и не засяга исковия период. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането за периода 22.11.2018г. до 11.02.2019г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Съгласно чл. 128, т.2 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Съгласно чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /Наредбата/, брутната работна заплата се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. В чл. 6, ал. 1 от Наредбата е посочено, че допълнителните трудови възнаграждения са: 1. определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително; 2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, а по силата на ал. 4, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и: 1. трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия; 2. времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова 2 злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство; 3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави; 4. времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави.

В тежест на ищцата е да докаже продължителността на времето, през което е работила в предприятието на ответника и трудовият стаж, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, както и размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже заплащане в срок на дължимото допълнително трудово възнаграждение.

Между страните е безспорно, че между тях съществува трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността „оператор – к.“. Видно от клаузата на т.1.5. от трудовия договор е уговорено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % от основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година, което започва да се начислява след придобиване на една година стаж в ответното дружество.

Съдът намира, че с оглед регламентацията на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит следва да се приеме, че нормите имат императивен характер, доколкото същите повеляват, че то се плаща задължително, когато са налице нормативните основания за получаването му /в този смисъл Решение № . от 21.08.2015 г. на ВКС по гр.д.

№ ./2014 г., IV г.о., ГК/. С оглед на това и независимо от посоченото в настоящия трудов договор /лист 6/, че се уговаря допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0,6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател, то следва да се приеме, че тази уговорка не изключва дължимостта на възнаграждение и във връзка с предходен стаж, ако са налице основанията за плащане на такова, регламентирани с приложимата нормативна уредба.

Основният спорен въпрос по делото е има ли основание за начисляване 3 на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при предходен работодател.

От приетите по делото вътрешни правила за организация на работната заплата се установява, че съгласно чл. 10, ал. 6 и 7 при постъпване на работа при ответното дружество работодателят отчита продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, като взема предвид трудовия стаж и професионален опит в сферата на икономическата дейност с код . по КИД и в областта на финансовите услуги без застраховане, като съобразява функциите, задълженията и изискванията, утвърдени в длъжностната характеристика за съответната длъжност при ответното дружество.

От приетата по делото длъжностна характеристика се установява, че заеманата от ищцата длъжност „оператор-к.“ при ответното дружество с код по НКПД . е с основни трудови функции, свързани с обслужване на клиенти, събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични средства.

От приетата по делото длъжностна характеристика при „Б.“ ЕАД се установява, че заеманата от ищцата длъжност „к. – гише в съобщенията“ с код по НКПД . е с основни трудови функции, свързани с обслужване на клиенти, приемане, обработка, експедиране и доставка на пощенски пратки, както и приемане, изплащане и отчитане на парични средства.

По делото е прието копие от трудовата книжка на ищцата, която представлява официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила за посочените в нея факти, т.е. обвързва съда да приеме за установено, че посоченият в трудовата книжка трудов стаж е придобит от ищцата. Видно от извършените в трудовата книжка вписвания, ищцата е придобила трудов стаж 20 години, 6 месеца и 5 дни при предходен работодател „Б.“ ЕАД.

Както се посочи по-горе, релевантен за изчисляване на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е единствено придобитият трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Ето защо, и при преценка на приетите по делото длъжностни характеристики на текущата и предходно заемана от ищцата длъжност с включените основни задължения и отговорности, наименованието на заеманата длъжност и съответния код по Националната класификация на професиите и длъжностите /НКПД/, съдът достига до извод, че е налице сходство между заеманите длъжности.

Ирелевантен е предметът на дейност на всеки един от работодателите, респ. класификацията на икономическата дейност /КИД/, доколкото в случая се касае за сходни трудови функции, включени като част от основните задължения и отговорности на служителя.

С клаузата на чл. 1.5 от трудовия договор, страните са уговорили допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 % за всяка година 4 придобит трудов стаж, което съотнесено към 20 години, 6 месеца и 5 дни трудов стаж прави общо 12 %. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на дължимото допълнително трудово възнаграждение възлиза на 4798,12 лева.

Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото, който съгласно клаузата на т.1.6 от трудовия договор е 10-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като отпадат „и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Д.“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид изложеното и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на подаването на исковата молба не е изтекла погасителната давност за най-старото вземане – това за месец ноември 2018г., чийто падеж настъпва на 10.12.2018 г.