Определение № 7693 от 02.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7693 гр. Варна, 02.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело № 20253110110844 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е с подадена молба с вх. № 28871/09.04.2026 г. от ответника ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, чрез юрисконсулт Красимир Младенов, срещу постановеното по делото Решение № 968 от 13.03.2026 г., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

В молбата се излагат доводи, че след като в хода на производството страната е заплатила на ищеца не само главницата и законната лихва, но и всички претендирани разноски, включително държавната такса и адвокатското възнаграждение на обща стойност от 821.24 лв., за което е представено доказателство пред настоящата инстанция, съдът не е следвало да се произнесе с осъдителен диспозитив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в решението си. Счита, че съдът следва да измени постановеното решение, като отмени осъдителния диспозитив за сумата от 530.00 лв., поради това че същата е изцяло заплатена в хода на производството и не съществува като дълг към момента на постановяване на съдебния акт.

В срока за подаване на отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от страна на ищеца Б. С. З., чрез адв. Я. Н. Я., в което страната подробно описва причините да счита молбата за неоснователна и необоснована. Сочи, че с поведението си, ответникът е дал повод за образуване на производството пред съда и въпреки погасяването на задължението в хода на производството съдът правилно е постановил осъдителен диспозитив в своето решение. Моли молбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК , от легитимирана страна, поради което се явява допустима.

1

С Решение № 968 от 13.03.2026 г., съдът с оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, е приел, че ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 530 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В хода на производството сторените от ищеца разноски са били заплатени от ответника.

Доколкото същият не е признал иска и с поведението е дал повод за образуване на делото, защото преди подаване на исковата молба не е заплатил в цялост дължимото застрахователно обезщетение за щетата, съдът се е произнесъл с осъдителен диспозитив за разноските, независимо, че са платени в хода на процеса, доколкото задължението на ответника да заплати сторените от ищеца разноски се поражда по силата на постановения съдебния акт, с който тези разноски се възлагат в тежест на загубилата делото страна. Преди този момент за последната не съществува такова задължение. Плащането на тези разноски не може да се съобрази от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК, а следва да бъде съобразено от съдебния изпълнител в случай, че ищецът реши да се снабди с изпълнителен лист за тях и да образува изпълнително дело.

След като се запозна със становищата на страните настоящият състав намира за основателно искането на ответника за преразглеждане на въпроса за разноските, относно необходимостта от постановяване на осъдителен диспозитив за същите, след като вече са били заплатени. Следва да се отмени диспозитивът, с който такива се присъждат, единствено с аргумента да не се създава неяснота, че разноски по делото все още се дължат, и за да се избегнат последващи спорове между страните в тази връзка. Плащането не е оспорено от ищеца и същият го е приел, с което споровете между страните окончателно са разрешени.

Практически не е налице разлика, доколкото няма вариант, в който ответникът два пъти да заплати едно и също задължение. Във всякакъв последващ спор (ако изобщо възникне такъв) може да бъде установено и доказано, че задължението е погасено (дали пред съдебен изпълнител или пред съд). Теоретично настоящият състав поддържа изложеното в мотивите на решението си. За пълнота на изложението следва да се посочи защо.

Ответникът е заплатил сума за погасяване на задължение, което към момента на погасяването му все още не е било възникнало. Едва постановявайки осъдителен диспозитив това задължение се поражда за него.

Без да се породи задължението ответникът заплаща една сума без основание и натрапва на другата страна да я приеме. Няма пречка страните доброволно да се договорят тези разноски да бъдат заплатени предварително, но в тази хипотеза има изявление от получаващата страна да получи нещо и тогава престацията няма да е без основание, а ще се основава на уговорката между страните. Договорът за правна защита и съдействие между клиента и адвоката обвързва само страните по него, предвид принципа за res inter alios acta и няма действие за третите лица, каквото се явява ответникът. Заплащането на държавната такса е отново правоотношение между задълженото лице и съда.

Едва след постановяване на съдебния акт за правоимащото лице (в случая спечелилият делото ищец) се поражда правото на възмездяване на сторените във връзка с производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение от ответника, който от този момент става задължено лице по 2 силата на закона (чл. 78, ал. 1 ГПК). Ако съдът не постанови осъдителен диспозитив за разноските, не може да възникне задължение за ответника да заплати същите, както и право за ищеца да ги получи. Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК не намира приложение по отношение на разноските, доколкото тя визира настъпилите в хода на процеса факти от значение за спорното право.

Спорното право е основният предмет на делото, за който страните спорят, а не отговорността им за разноски, която е последица от разрешаването на спора за спорното право. Не се касае за допълнително "санкциониране" на ответника чрез постановяването на диспозитив.

Както се посочи по-горе, след като страните не спорят за дължимостта на тези суми, то и съдебното решение следва да се измени, като се отмени диспозитивът, с който се присъждат разноски.

По изложените съображения съдът и на основание чл. 248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 968 от 13.03.2026 г. по гр.д. № 844/2025 г. на ВРС, к а т о О Т М Е Н Я постановения диспозитив, с който

ОСЪЖДА

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ********** със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Атанас Христов“ № 12, ет. 1, ап. 1, сумата от 530 лв.

/петстотин и тридесет лева/, представляваща сторени от ищеца по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3