Решение № 454 от 19.12.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 536/2023
- Вид
- Решение № 454
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев
Други актове по делото
- Протокол № 530 от 16.11.2023 · Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 454 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000536 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №90/10.07.2023г., постановено по т.д. №6/2023г. по описа на окръжен съд П., е отхвърлен искът по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване на вземането на „С.К.“ ООД, ЕИК ********* от А. Г. Р., ЕГН ********** в размер на сумата от 90 000лв., дължима по запис на заповед от 10.02.2022г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1854/11.11.2022г. по ч. гр. дело №3523/2022г. по описа на РС - П..
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „С.К.“ ООД. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Изложени са подробно доводи и съображения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което установителният иск да бъде уважен.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Г. Р., с който въззивната жалба се оспорва изцяло.
1
Страните претендират сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Обжалваното решение е постановено по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател в настоящето – „С.К.“ ООД, е изложил фактически обстоятелства за успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от ГПК, като издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №1854/11.11.2022г. по ч. гр. дело №3523/2022г. по описа на РС - П., съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение, е била в срок възразена. С цитираната Заповед ответникът А. Г. Р. е осъден да заплати на заявителя сумата от 90 000лв., дължима по запис на заповед от 10.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2022г. и разноски в заповедното производство – 1 800лв. На първо място ищецът се позовава на абстрактния характер на едностранната сделка – запис на заповед, който съответства на изискуемите се формални изисквания и не съдържа условности и задължения, договорени отделно от страните. На второ място ищецът излага и твърдения, че между него и „С.****“ ЕООД, ЕИК ********* бил сключен Договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка №******/10.02.2022г., по силата на който „С.****“ ЕООД се задължило да произведе и предаде на ищеца 1 500 тона домати - полско производство сорт Хейнз, реколта 2022г., произведени в с.
Ц., област П.. Съгласно този договор, купувачът превел авансово сума от общо 108 000лв., която е следвало да бъде приспадната от стойността на предадената в изпълнение на договора продукция. Срокът за предаване на договореното количество бил не повече от 60 дни, считано от 20.07.2022г., т. е. - до 20.09.2022г., по 40 тона домати на ден. Поради пълно неизпълнение на договора, като дори не е направен опит за започване на изпълнение, с писмено уведомление от 03.11.2022г. до доставчика „С.****“ ЕООД договорът бил развален, като същият бил поканен да върне платените суми, 2 което не е сторено. За гарантиране на авансово платените по договора суми, в деня на подписване на договора, съпругът на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството - доставчик – ответникът А. Р., издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 90 000лв., без протест и разноски, с падеж 30.09.2022г. Искането, с което е сезиран първоинстанционният съд е да постанови решение, с което да признае за установено, че А. Г. Р. дължи сумата в размер на 90 000лв., дължима по запис на заповед от 10.02.2022г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1854/11.11.2022г. по ч. гр. дело №3523/2022г. по описа на РС П., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 10.11.2022г.
С депозирания при първоинстанционното разглеждане на делото писмен отговор ответникът А. Г. Р. е оспорил предявения иск. Не оспорва качеството си на издател на процесния запис на заповед за сумата от 90 000лв.
Изрично прави изявление, че същият е издаден като обезпечение на каузалното правоотношение по договора за продажба на плодове и зеленчуци за преработка №******/10.02.2022г. Не оспорва и факта, че продукцията, предмет на този договор не е предадена на ищеца. Въведени са обаче насрещни твърдения, че непредаването на уговореното количество домати е станало по вина на ищеца, тъй като „С.****“ ЕООД е произвело договореното количество домати, като стоката се намирала в землището на с. Ц. - на полето.
Представя фактури за закупен разсад за домати сорт Хейнз, закупени препарати и капково напояване. Стоката била набрана от изпълнителя „Д.****“ ЕООД и се намирала на полето. Още през средата на м. юли 2022г. ищецът, чрез Г. /управител на ищцовото дружество/, е бил уведомен, че стоката е готова и да пристъпи към извозването й. Последният отговорил, че фабриката не е готова и няма готовност да вземе стоката. Вследствие няколкократните откази да бъде вдигната стоката, доматите се „скапаха“. Ето защо, доставчикът продал стоката на „Б.-****“ ЕООД на цена 30лв. на тон /за метан/, вместо договорените с ищеца по 200лв. на тон. На тези твърдения се основават възраженията на ответника, че договорът не е изпълнен по вина на ищцовото дружество /наименовано в договора преработвател/. Ответникът се позовава на чл.15 от договора, съгласно който, ако преработвателят не изтегли от блока договореното количество домати в срок не по-късно от 60 дни, той дължи неустойка в размер на цялата договорена сума – т.е. – въвежда 3 правоизключващо основание за плащане на сумата, предмет на записа на заповед.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа доводите си относно абстрактния и строго формален характер на записа на заповед. По повод възраженията на ответника, касаещи причините за неизпълнение на договора, ищецът се позовава на клаузата на чл.5.2.1 от договора, съгласно която доставчикът следва писмено да уведоми преработвателя за началото на доставките най-малко 5 дни преди започване на прибиране на реколтата.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа и доразвива възраженията си по основателността на иска.
При така посочените твърдения и възражения на страните в първоинстанционното производство, въззивната инстанция намира за установено следното:
Искът по чл.422 от ГПК е средство за защита на кредитора на признатото му в заповедното производство вземане, чрез което да установи съществуването му. Заповедта за незабавно изпълнение в настоящия случай по ч.гр.д. №3523/2022г. по описа на РС – П., е издадена на изпълнителното основание по чл.417 т.10 от ГПК.
По своята правна природа записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка с менителничен ефект. Законодателят поставя строги изисквания по отношение на формата на тези видове актове, тъй като същите имат интензивно участие в гражданския оборот и правната сигурност изисква да имат достатъчна определеност и тези императивни изисквания са материализирани в разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Представеният по делото менителничен ефект, от който черпи права ищецът, се явява действителен, тъй като съдържа императивно установените в чл.535 от ТЗ реквизити.
Записът на заповед е издаден от ответника и е с дата на издаване 10.02.2022г., с място на издаване в гр. С., бул. „С.ш."**. Текстът на документа съдържа израза „запис на заповед“. Със записа на заповед е поето неотменимо и безусловно задължение от страна на издателя А. Г. Р., без протест и разноски, срещу представяне на записа на заповед да плати на датата на падежа 30.09.2022г. на поемателя „С.К.“ ЕООД, ЕИК ********* или на негова заповед, сумата от 90 000лв. Мястото на плащане е посочено в гр. С., бул.
„С.ш."**.
4
Въпреки абстрактния характер на записа на заповед като сделка, за която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав, този абстрактен характер не изключва поемането на паричното задължение по ефекта да е с определена цел, произтичаща от каузални правоотношения.
Записът на заповед може да създава алтернативност на вземанията /задължение с право на избор по смисъла на чл.130 от ЗЗД/. Записът на заповед може да се издаде с цел да новира каузално задължение, превръщайки го в абстрактно. Записът на заповед може да бъде издаден, за да обезпечи, гарантира едно възникнало или бъдещо задължение по каузална сделка.
Ето защо, когато изпълнителното основание е ценна книга на заповед, какъвто е записът на заповед, изясняването на обективната истина в производството по чл.422 от ГПК не се свежда само до проверка действителността на формата на записа на заповед, тъй като в този случай биха се повторили само действията на съда, издал заповедта за изпълнение, което на практика обезсмисля провеждането на исковото производство по чл.422 от ГПК. Елемент от това производство е и изследване на правопораждащите вземането факти с оглед изразените от страните защитни тези, респективно съществуването или несъществуването на вземането. К акто е прието в ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК, при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респективно - несъществуването на вземането по запис на заповед.
Според съвпадащите насрещни твърдения на страните, процесният запис на заповед е с обезпечителен характер – обезпечава изпълнението по каузално правоотношение, възникнало между ищцовото дружество и трето неучастващо по делото юридическо лице - „С.****“ ЕООД. Независимо че водещата позиция на ищеца се основава на абстрактния характер на ценната книга, то още с исковата молба ищецът е въвел каузално правоотношение, създадено с третото лице. Доколкото наличието на основание не е оспорено от ответника, напротив – с отговора на исковата молба изрично е изразено 5 становището „този запис на заповед беше подписан за обезпечение на каузално правоотношение по Договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка №******/10.02.2022г.“, то се касае за поето лично обезпечение на издателя по записа на заповед за изпълнение на чуждо задължение с договорен характер. Ето защо и с оглед въведените от страните защитни тези, подлежи на преценка правопораждащият вземането факт и той е Договор №******/10.02.2022г., наименован Договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка. Както се посочи същият е сключен между ищцовото дружество - „С.К.“ – тогава ЕООД /вписана промяна на правноорганизационната форма в ООД – вп. от 28.06.2022г. по партидата на дружеството в ТР/, наименовано в договора „Преработвател“ и „С.****“ ЕООД – наименовано „Доставчик“. Съгласно очертания в чл.1 предмет на договора, доставчикът се задължава да произведе и предаде на преработвателя 1 500 тона домати - полско производство сорт Хейнз, реколта 2022г., произведени върху площ от 200 дка. Правилно първоинстанционният съд е дефинирал този договор като договор със сложен/смесен фактически състав, съдържащ елементи, както на договор за изработка /според клаузата на чл.2.1 от договора „Доставчикът се задължава да отглежда земеделска продукция…“, така и на договор за продажба /с оглед съдържащите се клаузи за продажба – чл.3.1 – чл.3.6 от договора/.
Няма спор, че ищцовото дружество е превело на „С.****“ ЕООД авансово сумата от 108 000лв., съгласно клаузите на чл.3 от договора, в която насока са представени и писмени доказателства - фактури и платежни нареждания /на 27.04.2022г. сума от 36 000лв., на 28.04.2022г. - 14 000лв. фактура №5/28.04.2022г. на стойност от 50 000лв., с основание: аванс по договор №******/10.02.2022г.; на 04.05.2022г. - 24 000лв. - фактура № 6/04.05.2022г. на стойност 24 000лв., с основание аванс по договор № 100222/10.02.2022г., на 13.05.2022г. - 34 000лв. - фактура №7/13.05.2022г. на стойност 34 000лв. отново като аванс по същия договор/.
Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad7dd6ba-7ae7-40f1-ab7c-4df93684170b