Решение № 167 от 18.11.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. **********, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100577 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от законните представители, чрез пълномощник, против П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и за сума за предоставена услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия, както и искове за заплащане на обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия и на обезщетение за забава върху стойността на предоставената услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия.

В исковата молба ищецът излага, че П. Г. Г., която като собственик на топлоснабдения имот е била клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е обвързана от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, тъй като не е упражнила правото си да предложи специални условия, съгласно чл.

150, ал. 3 от ЗЕ. Твърди, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което същата дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от 1 дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 520,99 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

05.2020 г. до м. 04.2022 г., за имот, находящ се в *****, номер на инсталация ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04.08.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 242,58 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.07.2023 г. върху вземането за цена на топлинната енергия; сумата от 34,97 лева – главница, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г. за посочения имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04.08.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 6,90 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2020 г. до 07.07.2023 г. върху вземането за цена на извършена услуга „дялово разпределение“.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач на ищеца – „Техем сървисиз“ ЕООД заявява становище за основателност на исковете.

В хода на производството – на *** г. ответникът П. Г. Г. е починала, като на нейно място с определение от 31.05.2024 г. като правоприемници са конституирани законните й наследници Б. А. Г., ЕГН **********, с адрес:

***** и А. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *****. Същите, с писмени становища, оспорват наследодателката им да е имала качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот и за процесния период.

С молба от 21.05.2024 г. ищецът излага, че новоконституираните ответници са наследници на П. Г. Г., като претендира същите да заплатят разделно на ищеца – всеки един от тях по ½ част от процесните суми.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество и третото лице – помагач на ищеца не изпращат представител, ответникът Б. А. Г., чрез пълномощник, поддържа изложеното в писменото си становище, а ответникът А. В. Г. – не се явява и не се представлява. Страните, чрез пълномощниците си, с писмени молби подробно аргументират тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За основателността на предявените осъдителни искове за дължима цена за топлоенергия и за извършване на услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия дружеството-ищец следва да установи по делото следните обстоятелства: договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия или други обстоятелства, които обосновават качеството 2 клиент на топлинна енергия на наследодателя на ответниците, количеството на доставената топлинна енергия за въпросния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период за имота е извършвана услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи съответно възнаграждение, възлизащо на исковата сума. По отношение на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава ищецът следва да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на насрещната страна в забава и размера на мораторната лихва.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

150 от ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ:

На първо място, спорно между страните по делото е съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и наследодателя на ответниците по договор с предмет продажба на топлинна енергия за процесния имот в рамките на исковия период от месец май 2020 г. до месец април 2022 г.

За разликата от търговската продажба на топлинна енергия за небитови нужди, която, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, се извършва задължително на основата на писмени договори, договорът за търговска продажба на топлинна енергия за битови нужди, се счита за сключен и с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, т.е. писмена форма не е задължителна. В този случай топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 от ЗЕ). В този случай договорната връзка се предполага по силата на закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, без да е необходимо сключването на писмен договор, и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр.

54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) съдържа легална дефиниция на понятието „битов клиент“ – клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Посочените разпоредби легитимират като клиент на топлинна енергия по силата на закона и съответно задължено лице за заплащане на нейната цена собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай клиент е третото лице ползвател. Още при действието на редакцията на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действала до 17.07.2012 г., с която понятието „потребител на топлинна енергия“ беше дефинирано като физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си, се приемаше, че използването на съюза „или“ не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, 3 когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само ползвателят. Създадената по силата на закона облигационна връзка – договор за продажба на топлинна енергия е със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, в този случай продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия клиенти на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ред в 30-дневен срок след публикуване на общите условия, за каквото възражение по делото няма данни.

Тази възможност за възразяване от клиентите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в общите условия и да уговорят различно съдържание, е основание съдът да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

В случая не се спори, че процесният недвижим имот – *****, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб. № ***, номер на инсталация *****. От събраните по делото доказателства се установява, че недвижимият имот е собственост на „Монтажи“ ЕАД, ЕИК 831629999 – правоприемник на Стопанско обединение „Монтажи“ – София, както и че е издадена от председателя на последното Заповед № РД 9 12 364 от 12.09.1991 г., на основание чл. 3 и чл. 18, ал. 2 от Закона за наемните отношения (отм., бр. 44 от 21.05.1996 г.), по отношение на В. А. Г., ЕГН **********, починал на *** г., в която заповед е изрично посочено, че при прекратяване на трудовия договор наемателят е длъжен да освободи заеманото жилище.

По делото не са ангажирани доказателства починалата в хода на производството П. Г. да е собственик или ползвател на процесния имот, нито да е подала искане до ищеца за откриване партида на имота на нейно име, т.е. да е изявила воля да встъпи в договорно отношение с топлопреносното предприятие. Същото е важимо и по отношение на ответниците. Поради това съдът намира за недоказано релевантното качество на наследодателя на ответниците като клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, обуславящо възникването и съществуването на облигационна връзка между него и ищеца по договор за продажба на топлинна енергия, съставляваща източник на претендираните от последния вземания. Такова качество нямат и ответниците.

При извода, че страните не са обвързани от договорно правоотношение не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците за неизпълнени задължения по същото. При липса на един от елементите на обуславящия наличието на спорното материално право фактически състав, безпредметно е обсъждането на другите елементи от същия. Ето защо, предявените главни 4 искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

С оглед неоснователността на главните искове акцесорните искови претенции също следва да бъдат отхвърлени.