Решение № 203 от 08.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. Н. Б. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200531 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия В. Р. Д. срещу решение №46, постановено на 07.04.2023 г. по ВНОХД №29/2023 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново, с което е изменена присъда №5, постановена на 19.04.2022 г. от Окръжен съд- гр. Велико Търново по НОХД №376/2021 г.

С присъдата подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че за времето от 12.03.2020 г. до 10.04.2020 г. в гр. Велико Търново на строителна площадка на ул. „Камен Зидаров“ №4, в качеството си на технически ръководител на строителен обект „Многофункционална жилищна сграда- секции 1 и 2“, с възложител и строител „К.К.“ ЕООД при извършване на строително- монтажни работи (СМР) съгласно §.5, т.40 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, поради немарливо изпълнение на регламентираната в чл.163а, ал.5, във вр. с чл.163, ал.2 ЗУТ, чл.40, ал.1, чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1 Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (Наредба №2/2004 г.), чл.52, ал.1 и ал.2 и чл.199б Наредба №7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба №7/1999 г.) дейност, представляваща източник на повишена опасност причинил смъртта на И.П.Т., като на основание чл.123, ал.1 НК му е наложено 1 наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият Д. е оправдан по обвинението да е нарушил чл.126, т.6 Кодекса на труда във вр. с чл.33 Закон за безопасните условия на труд (ЗБУТ), както и по обвинението да е извършил престъплението при условията на независимо съпричиняване с Й.С.С..

С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 1493,53 лева.

С въззивното решение първоинстанционната присъда на основание чл.337, ал.1, т.2 е изменена, като подсъдимият Д. е оправдан по обвинението да е нарушил чл.52, ал.1 и ал.2 и чл.199б Наредба №7/1999 г.

Присъдата е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Оспорват се изводите на въззивния съдебен състав, че подсъдимият Д. към момента на настъпване на трудовата злополука е бил технически ръководител на обекта. Твърди се, че той е бил назначен с трудов договор на длъжност „техник строителство и архитектура“, което е различно от технически ръководител и този договор никога не е бил променян.

Поддържа се, че заповедта от 03.01.2020 г., с която управителят на строителното дружество е назначил подсъдимия на длъжност „технически ръководител“ на строителния обект не поражда правно действие, защото не е била подписана от Д., никога не му е била съобщавана и дори да се приеме, че е издадена по реда на чл.120, ал.1 КТ тя има действие за максимален срок от 45 дни. На тези основания се твърди, че към момента на настъпване на трудовата злополука заповедта не е била в сила.

В подкрепа на тезата си касационният жалбоподател е посочил и това, че всички строителни книжа- актове, протоколи и заповедната книга за обекта (в които е отразено, че Д. е технически ръководител) са подписани от него след настъпване на произшествието въз основа на изпитван основателен страх да не загуби работата си.

С касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд, че легалното определение за длъжността „технически ръководител“ се съдържа в чл.163а, ал.4 ЗУТ, като се поддържа, че съдът не е съобразил, че в случая не е било изпълнено изискването на чл.163а, ал.1 ЗУТ.

С жалбата се оспорват и доказателствените изводи на въззивния съд, като се твърди, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелката А., която твърди, че подсъдимият още при постъпването си на работа е бил назначен за технически ръководител, както и не са били кредитирани показанията на свидетелката М.К., която е възприела казаното от свидетеля Р., че той не е виждал заповедта за назначаването на подсъдимия на тази длъжност. По тези причини се поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че Д. към момента на трудовата злополука е бил технически ръководител на строителния 2 обект.

Оспорват се и изводите на въззивния съд, че към момента на инцидента на обекта не е имало предпазни парапети, както и това, че подсъдимият е познавал пострадалия Т. и е знаел, че той е бил част от бригадата, работила на обекта.

На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, като Д. бъде изцяло оправдан. При условията на алтернативност се предлага след отмяна на въззивното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа оплакванията, отразени в касационната жалба и отново ги възпроизвежда. Прави искане или подсъдимият Д. бъде изцяло оправдан, или след отмяна на въззивното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на ВКП предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна.

Твърди, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на атакуваната първоинстанционна присъда и вярно е преценил, че от събраните писмени и гласни доказателства и от заключенията на приетите по делото експертизи се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е бил определен за технически ръководител и е изпълнявал задълженията на технически ръководител на строителния обект към момента на настъпване на трудовата злополука. Пледира, че е установено по безспорен начин, че обекта не е бил обезопасен с предпазни парапети, което е и довело до настъпване на инцидента и смъртта на пострадалия работник.

Поддържа, че въззивният съд е направил пълен и верен доказателствен анализ, отговорил е на всички доводи, отразени във въззивната жалба и законосъобразно е преценил, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д. за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК.

Предлага касационната жалба да не бъде уважавана, а атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият изразява дълбоко съжаление за случилото се и моли жалбата му да бъде уважена. Твърди, че е невинен.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

3

Основното оплакване в касационната жалба е свързано с оспорване на изводите на решаващите съдилища, че подсъдимият Д. е имал качеството на технически ръководител на строителния обект, където е настъпил инцидента, довел до смъртта на пострадалия Т..

Касационният състав прецени, че правилно въззивния съд е установил съществуващите взаимоотношения (договорни и фактически) между подсъдимият и дружеството „К.К.“ ЕООД- негов работодател, като вярно е преценил, че Д. фактически е изпълнявал задълженията на технически ръководител на строителния обект. Правилно въззивният съд е ценил показанията на свидетелите А., която е била категорична, че технически ръководител на строителния обект е бил именно подсъдимия, показанията на свидетелите Й., П., Т., К., А. и И. (всичките работили на обекта), които заявяват същото, като твърдят, че той им е поставял конкретни дневни задачи за изпълнение и към него са се обръщали, когато са имали нужда да бъдат поръчвани материали.

Правилно въззивният съд е ценил и показанията на свидетеля М., който твърди, че е назначил подсъдимия за технически ръководител на обекта и той е отговарял за работата на намиращите се там кофражисти, и е имал задължение да поръчва материали, и да организира работния процес.

Законосъобразно са ценени и показанията на свидетеля Р., който в качеството си на осъществяващ строителен надзор на обекта е знаел, че подсъдимият Д. изпълнява длъжността на технически ръководител.

Касационният съд се съгласи с тезата на касационния жалбоподател, че от приетите по делото писмени доказателства- трудов договор №54/2018 г. (с която е бил назначен подсъдимият Д.), длъжностна характеристика за длъжността „строителен техник“, заповед от 03.01.2020 г. (с която подсъдимият е определен за технически ръководител на строителния обект) и копие от трудова книжка на подсъдимия не може да бъде направен извод, че документално подсъдимият е бил назначен на длъжност технически ръководител.

Този извод следва от съдържанието на трудовия договор, от който се установява, че Д. е бил назначен на друга длъжност (техник строителство и архитектура) и няма данни договора да е бил променян. Представената заповед, в съдържанието на която е отразено, че подсъдимият се назначава на длъжност технически ръководител на обекта не е подписана от него. Това, че заповедта е издадена и в последствие изпратена като част от строителните книжа с оглед получаване на разрешение да бъде осъществено строителството не може да бъде основание да се прецени, че Д. е назначен на длъжността, отразена в нея.

Горните изводи не се променят и от подписаните от подсъдимия след датата на настъпване на инкриминираното деяние документи, тъй като същите не могат да заместят процедурата, чрез които по законов ред Д. е назначен на длъжност технически ръководител.

Всички тези обстоятелства нямат значение да решаване на централният въпрос в производството, а именно може ли подсъдимият Д. да бъде субект на престъпление по чл.123 НК.

4

Наказателната отговорност на субекта на престъплението по чл.123 НК не зависи от наличието или липсата на изрядно документално възлагане за осъществяваната от него дейност, а от установяването на фактическото й извършване. Дори да са налице пропуски при назначаването на подсъдимия на длъжността технически ръководител на строителния обект за изхода на производството има значение дали той е осъществявал фактическа тази дейност. Това безспорно е установено, което е и основание правилно въззивният съд да приеме, че той може да бъде субект на престъплението по чл.123 НК. В подкрепа на този извод е и практиката на касационния съд и конкретно НД 82/2018 г. 1 НО, НД 187/2021 г. 1 НО, НД 694/2021 г., 1 НО и др.

Във всеки от посочените съдебни актове съдът неотклонно е приемал, че при преценката за възможността да бъде носена наказателна отговорност за непредпазливо квалифицирано убийство по чл.123 НК няма определящо значение документално установената позиция на извършителя, а характера на изпълняваната дейност и фактическото съдържание на правата и задълженията на лицето, което я осъществява.

Посочените по- горе еднопосочни и непротиворечиви доказателствени източници установяват по несъмнен начин, че подсъдимият Д. фактически е изпълнявал функциите на технически ръководител на строителния обект и е имал ангажимент да осъществи задълженията, съответстващи на тази длъжност.

В касационната жалба няма оплаквания за анализа на останалите доказателства, поради което и същият не следва да бъде детайлно проверен. Единствено трабва да бъде отразено това, че правилно въззивният съд е приел, че към момента на настъпване на трудовата злополука на етажа, където е работил пострадалия Т. не е имало обезопасителна ограда (или други обезопасителни средства), а е било налице задължение такива да бъдат поставени. Липсата им е била в пряка причинно- следствена връзка с падането на строителния работник и смъртта му. Отсъствието на тези средства се установява не само от посочените по- горе гласни доказателства, но и от приложените като веществени доказателства- снимки и заключенията на приетите експертизи.