Решение № 75 от 14.05.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. гр.Мадан, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100737 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. Б. М. против "********е признато за установено в отношенията между А. Б. М., ЕГН ********** и "****** ЕАД, ЕИК: ******* че Договор за потребителски кредит № ******/******* сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на ******г. между А. Б. М. като кредитополучател и „******** ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № *******в изпълнение на които кредиторът е предоставил на ищеца заем в размер на 4100,00 /четири хиляди и сто/ лева.

Срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, като първата вноска е с падеж 20.03.2025г., а последната 24-та вноска е с падеж 20.02.2027г. Размерът на всяка погасителна вноска е посочен на стр.26-27 от договора, като общият размер на всички плащания възлиза на 8138,58 лева. В т.3 от Приложение № * към Договор за потребителски кредит № ******* от ***********г. като общ размер на предоставения кредит е посочена сумата от 5036,20 лева, от които размер на кредита 4100,00 лева и размер на застрахователна премия 936,20 лева. Фиксираният лихвен процент по кредита възлиза на 50 %, а ГПР е 63,21%. Чистата стойност на кредита е 4100,00 лева, като в нея не се включва сумата от 936,20 лева, посочена като застрахователна премия и прибавена механично към главницата по кредита.

Ищцата сочи, че при изпълнение на задълженията си по договора за кредит се установило, че размеpът на погасителната вноска не е този, посочен в погасителния план от Приложения № * към договора, а е в размер на 602,78 лева, тъй като във всяка погасителна вноска е включена сума, представляваща възнаграждение за гарант в размер на 281,52 лева за първа погасителна 1 вноска, 280,29 лева – за втора погасителна вноска, 279,09 лева – за трета, 277,92 лева – за четвърта, 276,76 лева – за пета, 275,64 лева – за шеста, 274,55 лева – за седма, 273,46 лева - за осма, 272,42 лева – за девета, 271,41 лева – за десета, 270,41 лева – за 11-та, 269,43 лева - за 12-та, 253,18 лева – за 13-та, 252,18 лева – за 14- та, 252,65 лева – за 15-та, 252,42 лева – за 16-та, 252,21 лева – за 17-та, 252,03 лева – за 18-та, 2,52 лева – за 19-та, 2,01 лева – за 20-та, 1,51 лева – за 21-ва, 1,01 лева – за 22 ра и 0,50 лева – за 23-та.

Твърди, че общият размер на вноските за възнаграждение за гарант за целия срок на договора за потребителски кредит възлизат на 4 825,83 лева, като прибавено към сумата от 8138,58 лева, общият размер на задължението на кредитополучателя по договора за потребителски кредит нараства до 12 964,41 лева. С пресмятания чрез онлайн калкулатор се установява, че при предоставен заем в размер на 4100,00 лева, срок на кредита в месеци 24 месеца и общ размер на плащанията в размер на 12964,41 лева, годишният лихвен процент (ГЛП) възлиза на 148,43 %, а годишният процент на разходите (ГПР) - на 305,28 %, поради което ищцата счита, че договорката за заплащане на законна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

В молбата се сочи, че съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р Б, като на основание чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Сочи се също, че по отношение преценката относно действителността на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция, следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищеца и ****** ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

В молбата си ищцата сочи, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

2

Сочи също, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № * начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Ищцата твърди, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия, поради което счита, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Сочи, че в контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В случай, че договорът за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду няколко обезпечения /например да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество – поръчител/, при съпоставянето на такава клауза с естеството на сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Сочи също, че житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „******* ЕАД дружество, което е свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър *******“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „******“ ЕООД. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит, при това отново на ответното дружество. Възнаграждението за гарант, включено във всяка погасителна вноска, се явява част от договора за кредит и 3 всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, ищцата счита, че това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.

Ищцата твърди, че в случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита, и счита, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал.

1, предложение първо от ЗЗД. По същите съображения, счита, че следва да се приеме, че недействителен е и самият договор за предоставяне на поръчителство, доколкото е той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за потребителски кредит. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „********“ ЕАД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът не оспорва, че ищцата има сключен Договор за потребителски кредит №*******., по силата на който ******* ЕАД е отпуснал кредит на ищеца в размер на 5036,20 лв.

Относно размерът на усвоената главница, сочи, че главницата по кредита възлиза на в размер на 5036,20 лв., от които 4100 лв. са усвоени изцяло от ищцата за потребителски цели, а сумата от 936,20 лв. е заплатена от „****** ЕАД директно по сметка на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил свое задължение за застрахователна премия.

Ответникът сочи също, че относно сумата от 936,20 лв., кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а със същата заплаща цената на стока/услуга (в случая застраховката), като усвояването става чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена (застрахователна премия) към третото лице-доставчик на стоката/услугата

(застраховател).

Кредитополучателят е застраховано лице съгласно Декларация съгласие за присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот“, съгласно групов договор

№********/** и

Застрахователен сертификат

№*******/***** г., които прилага и моля да се приемат по делото.

Посочено е, че договорът е сключен за срок от 24 месеца, при приложимият по Договора ГЛП е в размер на 50,00% и ГПР в размер на 4

63,21%, а общият размер на всички плащания е 8138,58лв, като към настоящият момент задължението по процесния договор е изцяло доброволно предсрочно погасено, поради което ответникът моли гореизложеното да бъде изведено като безспорно по делото.