Решение № 32 от 25.01.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 516/2022
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 25.01.2023
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Диана Георгиева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.265 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
- чл.6 ал.5 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
- чл.32 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79 ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. гр. Добрич, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева при участието на секретаря П. Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20223***00516 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по пет въззивни жалби срещу решение №260417/14.06.2021г., поправено с решение от 04.10.2021г. и с решение №260032/04.04.2022г. по гр.д.№3510/2014г. на Добричкия районен съд в частта, в която е допусната съдебна делба на недвижим имот - магазин „В.” в гр.Добрич, бул.”25-ти септември” блок 29, партерен етаж, с площ от 715.19 кв.м., състоящ се от три секции, отразен в кадастралната карта на гр.Добрич с идентификатори ***, ***,
***,
***,
***,
***,
*** и
***., ведно с прилежащи изби с площ от 29.91кв.м. и 10,235% идеални части от общите части на сградата, с изключение на частта от идентификатор ***, съставляваща трафопост, който не е част от делбения имот, съгласно скица, съставляваща неразделна част от решението, която делба е допусната между: И. Б. Ш. с ЕГН ********** 1,113375% ид.част; Д. Б. К. с ЕГН ********** - 1,113375% ид.част; Л. Е. Х. с ЕГН ********** - 1,113375% ид.част; Н. Е. Х. с ЕГН ********** - 1,113375% 1 ид.част; Ж. Б. Ш. с ЕГН ********** - 1,4845% ид.част; А. Ж. Ш. с ЕГН ********** - 2,969% ид.част; В. И. П. с ЕГН ********** и М. А. П. с ЕГН ********** – общо В СИО - 3,46924% ид.част; Т. В. П. с ЕГН ********** 3,46924% ид.част; И. В. П. с ЕГН с ЕГН **********- 3,46924% ид.част; Б. Т.
А. с ЕГН ********** и М. А. А. с ЕГН **********, в СИО - 1,73462% ид.част; Б. Т. А. с ЕГН ********** лично-1,73462% ид.част; Т. Б. А. с ЕГН **********- 1,73462% ид.част; А. Т. А. с ЕГН ********** и М. А., родена на **********г. - 1,73462% ид.част в СИО; А. Т. А. с ЕГН ********** 3,46924% ид.част; Д. П. С. с ЕГН ********** - 1,1365% ид.част; Е. Т. С. с ЕГН ********** – 1,1365% ид.част; Ц. Й. К. с ЕГН ********** - 1,7534% ид.част; К. Д. К. с ЕГН ********** - 1,7533% ид.част; Ю.н Д. К. с ЕГН ********** - 1,7533% ид.част; Б. Г. А. с ЕГН ********** - 1,315% ид.част;
В. Г. И. с ЕГН ********** – 5,26% ид.част; В. В. Я. с ЕГН ********** 0,656% ид.част; С. В. Я. с ЕГН - ********** - 0,659% ид.част; Н. Й. Ж. с ЕГН ********** - 2,63% ид.част лично и 2,63% ид.част в съпружеска общност със С. Д. Ж. с ЕГН **********, както и 1,6745% в СИО от дял ІХ; И. Н. В. с ЕГН *** – 2,63% ид.част; П. В. Й. с ЕГН ********** и Д. Н. Й. с ЕГН ********** - 1,3809% ид.част в СИО; С. Д. Б. с ЕГН **********- 2,0225% ид.част; Д. Л.
Б. с ЕГН ********** - 2,0225% ид.част; Л. Л. Б. с ЕГН ********** - 2,0225% ид.част; Л. Й. Б. с ЕГН ********** - 6,0675% ид.част; Ж. Х. /В./ с ЕГН *** 4,11% ид.част; В. Й. Г. с ЕГН********** - 3,0338% ид.част; М. И. М. 4,9914% ид.част; И. С. Ч. с ЕГН ********** - 10,4740% ид.част; „***”ЕООД, рег. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д. - 4,51585% ид.част ;
Решението не е обжалвано в частите, в които искът за делба е отхвърлен по отношение на Община – Добрич, Л. Л. М., Е. Х. Х., А. А. Х., С. С. Х. и А. С.
Х..
Жалбата с вх.№268495/13.07.2021г. е подадена от В. И. П., М. А. П., Т. В.
П., И. В. П., Б. Т. А., М. А. А., Т. Б. А., А. А. и М. А..
Жалбата с вх.№268496/13.07.2021г. е подадена от Н. Е. Х., Д. Б. К., И. Б.
Ш., Л. Е. Х., Ж. Б. Ш. и А. Ж. Ш..
И двете жалби са подадени чрез упълномощения от посочените съделители адвокат и съдържат идентични оплаквания за недопустимост на съдебния акт поради неизследване на погрешното заснемане на делбения имот в 2 кадастралната карта и липса на пълна и точна индивидуализация на същия в решението. На следващо място в жалбите се възразява за неправилно определяне на правата на тези въззивници в съсобствеността. Изложени са доводи в подкрепа на становище, съгласно което дяловете на втората група жалбоподатели са по-големи от тези, приети от първоинстанционния съд, за сметка на дяловете на първата група жалбоподатели, които в действителност са по-малки от определените от първоинстанционния съд. Възразява се и срещу допускането до делба между всички съделители на избените помещения и идеалните части от общите части на сградата, в които някои от съделителите нямали дялове. Необосновано бил игнориран фактът, че магазин „В.“ не съществува като самостоятелен обект, а след редица промени и преустройства понастоящем съществуват няколко отделни самостоятелни търговски обекта. Този, заснет в кадастралната карта с идентификатор .53, бил създаден от двете групи въззивници по постигнато помежду им съгласие; преустройството било извършено въз основа на одобрен инвестиционен проект и магазинът притежавал всички характеристики на самостоятелен обект, като от обособяването му бил ползван и владян от посочените две групи въззивници, придобили на това основание правото на собственост върху него.
Жалбата с вх.№268494/13.07.2021г. е подадена от И. С. Ч., чрез упълномощения адвокат. В нея се съдържат идентични на изложените в горните две жалби оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение и за неправилност по въпросите за делбата на изби и на идеални части от общите части на сградата, за преустройството и реалното съществуване на самостоятелни обекти, както и по твърдяното от тази въззивница придобИ.е въз основа на давностно владение на обекта с идентификатор .112.
Жалбата с вх.268194/01.07.2021г. е подадена от Н. Й. Ж. и С. Д. Ж., чрез пълномощника им. По реда на чл.265 ал.1 от ГПК с молба вх.
№268800/29.07.2021г. към жалбата се е присъединила и В. Г. И..
Тримата въззивници намират за неправилно допуснатото от първоинстанционния съд участие като съделители на лица, имащи права по реституция освен в процесния магазин „В.“ още и в съседната му сладкарница „Ропотамо“. Възразяват и срещу размера на определените с решението дялове 3 на същите съделители. Не са съгласни с приетото от първоинстанционния съд, че обособените от магазин „В.“ девет търговски обекта не отговарят на изискванията за съществуването им като самостоятелни обекти. Изложени са подробни съображения за обособяването и разпределянето им за ползване по общо съгласие и в съответствие с правата на повечето съсобственици, както и, че, с оглед търговското предназначение на обектите, всички те в достатъчна степен отговарят на изискванията за обособяването им като самостоятелни.
Така било и касателно магазина за ювелирни изделия, който реално съществувал като самостоятелен обект на правото на собственост, придобито от тези въззивници въз основа на давностно владение.
Жалбата с вх.№268799/29.07.2021г. е подадена от С. Д. Б., Д. Л. Б., Л. Л. Б. и Л. Й. Б., чрез упълномощения им адвокат. Според тези жалбоподатели търговският обект с идентификатор .113 бил тяхна собственост на основание давностно владение. Решението за допускане на делба на този обект било недопустимо, постановено по нередовна искова молба, към която ищците не били приложили документ, удостоверяващ активната им материално правна легитимация. По същество изводите на първоинстанционния съд били необосновани и неправилни. В решението не било отчетено, че ищците не са доказали идентичността на имота, за който искат делба, както и правата на своя праводател, а обособяването на няколкото търговски обекта, в частност на този с идентификатор .113 на въззивниците, съответствало на строителните правила и норми, като не съществувала пречка за придобИ.ето им по давност.
С жалбите се иска обезсилване или отмяна на първоинстанционното решение с решаване на спора, съобразно възраженията на съответните въззивници относно размера на дяловете на част от съделителите и делбата на търговските обекти, придобити, съобразно позоваването от съответните въззивници.
Всички жалби са редовни, подадени са в срок и са допустими.
В писмени отговори част от въззивниците изразяват становище за основателност на подадените от другите жалби.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите С. С. М. и „***“ЕООД, чрез адвоката си, оспорват жалбите и настояват решението на районния съд да бъде потвърдено.
4
Отговори по жалбите не са постъпили и становище по спора не е изразено от останалите въззиваеми Д. П. С., Е. Т. С., Ц. Й. К., К. Д. К., Ю.н Д. К., Б. Г.
А., В. В. Я., С. В. Я., И. Н. В., П. В. Й., Д. Н. Й., Ж. Х. В., В. Й. Г. и М. И.
М..
След извършената проверка въззивният съд намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Съдържащите се в част от въззивните жалби възражения /липса на доказателства за материално правна легитимация на съсобственици, неизследвани грешки в кадастралната карта/ са неотносими към допустимостта на съдебния акт и подлежат на обсъждане по същество на правния спор и във връзка с правилността на обжалваното решение.
Спорът е за допускане на съдебна делба на недвижим имот в гр.Добрич, съставляващ обект с търговско предназначение – бивш магазин „В.“, находящ се на партерния етаж на жилищен блок „29“ на бул.“25-ти септември“. В съставения за имота акт №57/16.10.1996г. за общинска собственост /л.100/ същият е описан като магазин със застроена площ от 715.19 кв.м., ведно с прилежащи изби с площ от 29.91 кв.м. и 10.235% идеални части от общите части на сградата. Понастоящем, в действащата кадастрална карта на гр.Добрич обектът – магазин „В.“ не е заснет. Вместо него на партерния етаж на жилищния блок - сграда с идентификатор ***, са нанесени осем самостоятелни обекта, съответно с идентификатори ***, ***,
***,
***,
***,
***,
*** и
***. Последно посоченият самостоятелен обект с идентификатор *** така, както е нанесен в кадастралната карта, обхваща и трафопост /заключенията на вещите лица/, който също е на партерния етаж на жилищния блок, но е отделен със стена от магазина и има свой самостоятелен вход. Трафопостът не е част от магазина. Той е друг самостоятелен обект и е извън предмета на спора за съдебна делба на недвижимия имот - бивш магазин „В.“.
Установено е по делото и не е спорно, че магазин „В.“ е бил собственост на Община – Добрич, а съсобствеността върху него е резултат на обезщетявания по реда на чл.6 от ЗОСОИ на наследници на собственици на одържавени недвижими имоти и последващи сделки:
5
Наследници на Б. и А. Ш.и - с решение №ХІІ-82/18.03.1998г. на Областен управител - Варна и решение №ДС-02-0372/20.12.1999г. на Областен управител – Добрич /л.17 – л.20/ Б. И. Ш., Е. Н. Х., Л. Е. Х., Н. Е. Х., Е. Х. Ш., Б. Ж. Ш. и А. Ж. Ш. са обезщетени със съсобственост в находящите се в партерния етаж на жилищен блок 29 по бул“25-ти септември“ общински имоти – сладкарница „Ропотамо“ с площ 189.93 кв.м. и магазин „В. с площ 715.19 кв.м., което обезщетение е определено в размер на 8.907% от площта на двата обекта.
От представените по делото удостоверения /л.519 – л.524/ се установява, че Б. и А. Ш.и са оставили двама законни наследници /низходящи/ - И. Б. Ш. и Ж. Б. Ш..
И. Б. Ш. е починал и негови законни наследници /деца/ са Б. И. Ш. и А. И.
Х..
А. И. Х., починала ***г. и нейните законни наследници - съпругът Е. Н. Х. и децата Л. Е. Х. и Н. Е. Х. са получили при обезщетяването по чл.6 от ЗОСОИ дялове в размер на 0.74225%. След образуване на съдебния спор първоначалано конституираният съделител Е. Н. Х. е заместен по реда на чл.227 от ГПК от синовете си Л. Е. Х. и Н. Е. Х., чиито дялове с наследеното от баща им възлизат на по 1.113375%.
Обезщетеният внук на общите наследодатели Б. И. Ш., получил при обезщетяването дял от 2.22675%, е починал след образуване на съдебния спор. Така, и след отказ на съпругата му С. С.а Ш. /л.771/ от оставеното от него наследство, делът му е преминал към двете му деца, съделителите И. Б.
Ш. и Д. Б. К., всеки от които притежава по 1.113375%.
Другият син на общите наследодатели Ж. Б. Ш. е оставил законни наследници - съпруга Е. Х. Ш. и деца Б. Ж. Ш. и А. Ж. Ш..
Полученият при обезщетяването от Б. Ж. Ш. дял от 1.4845% след неговата смърт /2003г./ и след смъртта /2020г./ на неговия законен наследник и съпруга С. Й. Ш., сега се притежава от дъщерята на двамата, съделителката Ж. Б. Ш..
Разпечатката съдържа 58 от 187 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad7d2d9b-0302-4c7f-9d66-851f56b78b72