Решение № 260000 от 06.01.2022, Районен съд - Царево

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 06.01.2022 г. гр. Царево

В ИМЕТО НА НАРОДА

Царевски районен съд, граждански състав на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар: Нели С.

Като разгледа докладваното от съдията Муртев гражданско дело

№ 90 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявен от „Банка ДСК“ против „МЕПС“ ЕООД, Д.Н.Г. и Д.К. Г. иск с правно основание чл.496, ал.3 ГПК за обявяване недействителността на продажбата на 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, който имот е възложен по реда на чл.505, ал.1 ГПК на ответницата Д. Гроздева с постановление от 26.11.2020г. по изп.дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д..

В исковата молба са изложени твърдения, че банката-ищец е отпуснала кредит за покупка на недвижим имот на Д.Г., като кредитополучател и Д. Г. /***/, като съдлъжник в размер на 180 000 евро.

Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ипотекарните длъжници Д. и Д. Г.. Поради неизпълнение на задълженията по кредита, банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК по ч.г.д.№ ***. по описа на РС Карнобат, въз основа на които е образувано изп.дело № ***. по описа на ЧСИ С. Н..

Сочи, че ипотекираният в полза на банката имот, собственост на длъжниците Д. и Д. Г. е реализиран на публична продан, проведена на 14.09.2020г. по изп.дело № ****. на ЧСИ И. Б., с първоначален взискател „МЕПС“ ЕООД и присъединен взискател- банката, в качеството й на ипотекарен кредитор.

За събиране на вземанията на „МЕПС“ ЕООД срещу длъжника Д.Г. е образувано изп.дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д., като изпълнението отново е насочено към вече продадения на публична продан недвижим имот.Банката твърди, че е присъединен взискател по изп.дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д. и в тази връзка е отправила искане да бъде насрочена публична продан и на останалите ид.части от описания имот , собственост на съпругата Д. Г., която е ипотекарен длъжник по изп.дело № ***. по описа на ЧСИ С. Н., поради което същата има качеството длъжник и в изп.дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д., на основание чл.429, ал.3 ГПК. Банката е уведомена, че публичната продан е отменена, тъй като съпругът - недлъжник Д. Г. е упражнила правото си по чл.505 ГПК и е заплатила сумата от 17342 лв. и съответно й е възложена 1/12 ид.ч. от имота.Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл.496, ал.3 ГПК с необжалваемостта на постановлението за възлагане по реда на чл.505, ал.1 ГПК, защото по този ред не се провежда публична продан и единственият способ за защита се явява оспорването на продажбата по исков ред. Изложени са подробни съображения за нарушения на чл.490 ГПК, тъй като купувачът Г., на която е възложен имота по чл.505, ал.1 ГПК е длъжник по изп.дело № ****., което е присъединено към изп.дело № ****. Изпълнението по изп.дело № ***. е насочено срещу 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, а изпълнението по изп.дело № ***. е насочено само срещу 1/12 ид.ч. от същия поземлен имот, но тъй като този имот е в режим на СИО, предоставен е като обезпечение по договора за кредит,в случая не може да намери приложение нормата на чл.505, ал.1 ГПК, тъй като съпругата Д.

Г. е длъжник на банката, която е присъединен взискател по изп.дело № ***. Счита още, че не е внесена цената, която следва да е равна на дела на съпруга, а не на 80% цената на имота.

Ответникът Д. Г. е оспорила исковата молба като недопустима, тъй като няма данни постановлението за възлагане да е влязло в сила. Изложено е становище, че Д. Г. не е длъжник на банката. Представя решение на БОС, постановено по т.д.№ ****., според което исковете с правно основание чл.422 ГПК по отношение на Д. Г. са отхвърлени като неоснователни, тъй като същата не е кредитополучател по договора.

Ответникът ‚МЕПС“ ЕООД е оспорил исковата молба като недопустима, тъй като няма данни постановлението за възлагане да е влязло в сила. Алтернативно счита предявеният иск за неоснователен.

В съдебно заседание ищцовото дружество “Банка ДСК” ЕАД не се представлява. Депозира молба, чрез пълномощника Х.Д., в която се изразява становище по съществото на спора, претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество “МЕПС” ЕООД се представлява от адв. С., която поддържа наведените в отговора на исковата молба доводи. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответника Д.Г. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът д. Г. не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 20.03.2006г. ищецът е отпуснал кредит на ответника Д.Г. за закупуването на 1/6 ид.ч. от имот № ***, находящ се в ***. Според чл.25 от договора, съпругата Д. Г. е уведомена, че носи солидарна отговорност за задължението на Д.Г. и че за обезпечаване на кредита ще бъде сключена договорна ипотека върху общия имот. Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 28.03.2006г., да обезпечаване на кредита е учредена ипотека в полза на банката за 1/6 ид.ч. от имота. На 22.03.2016г. е подадена молба за подновяване на договорната ипотека, съответно извършване на вписване.

В полза на банката е издаден изпълнителен лист № ***. по ч.гр.д. № ***. по описа на РС

Карнобат, с който Д.Г. и Д. Г. са осъдени да заплатят солидарно на банката суми въз основа на сключения договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2006г. По делото е представено удостоверение от ЧСИ С. Н., видно от което длъжникът Д.Г. има задължение към взискателя “Банка ДСК” АД в размер на 532 937, 41 лв. Банката – взискател е ипотекарен кредитор, тъй като вземането е обезпечено с договорна ипотека по отношение на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.

Приморско, собственост на ипотекарните длъжници Д.Г. и Д. Г..

Представено е обявление за разгласяване на публична продан по реда на чл.483 от ГПК на ЧСИ Т. Д. по изп. дело № ***. на следния недвижим имот: 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Приморско, собственост на Д.Г., с начална цена 17342 лв., със срок на проданта от 27.11.2020г. до 29.12.2020г. На 23.11.2020г. до ипотекарния кредитор “Банка ДСК” АД е изпратено съобщение от ЧСИ Т. Д. за така насрочената публична продан. На 26.11.2020г. е изпратено съобщение до банката от съдебния изпълнител, че съпругът-недлъжник Д.

Гроздева е упражнила правото си по чл.505, ал.1 ГПК и е внесла на 25.11.2020г. по сметка на съдебния изпълнител сумата от 17342 лв., представляваща стойността на дела на съпруга – недлъжник.

На 26.11.2020г., съдебният изпълнител е издал постановление за възлагане на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Приморско на Д.к. Г., като след възлагането съпругът – недлъжник гроздева стана собственик на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.

Представена е молба от “Банка ДСК” АД от 26.11.2020г. до съдебния изпълнител Д., с която иска към изп. дело № ****. по описа на ЧСИ С.

Н. , както и искане да бъде насрочена публична продан на идеалните части от описания имот, собственост на Д. Г., която е длъжник по изп. дело № ****.

При така установените факти, съдът формира следните правни изводи:

По допустимостта на производството:

Нормата на чл.496, ал.2 ГПК /Доп. ДВ, бр.49 от 2012 г./ постановява, че вещноправните последици на възлагането се проявяват от деня, в който влезе в сила постановлението. Влязлото в сила постановление прехвърля върху купувача от проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на възбраната. По отношение на момента, в който се проявяват вещноправните последици на възлагането, нормата на чл.496, ал.2 ГПК се различава от тази на чл.384, ал.2 ГПК /отм./ , според която от деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

Няма спор в доктрината и в съдебната практика, че публичната продан не е договор за продажба по своето естество, а изпълнителен способ, производство, което завършва с едностранен властнически акт на съдебния изпълнител и за нея се прилагат специалните правила на изпълнителния процес. След влизане в сила на постановлението за възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и на ограничени основания, предвидени в чл.496, ал.3 ГПК.

Ал.3 на разпоредбата на чл.496 ГПК, която е идентична с ал.3 на чл.384 ГПК /отм./ следва да се тълкува систематично с ал.2 – стабилизирането на проданта се свързва с момента, в който настъпват вещноправните последици на постановлението за възлагане – от момента на влизането му в сила, т.е. след изтичане срока на обжалването му /при необжалване/, съответно след потвърждаването му с решение на окръжния съд. След този момент правата на купувача при проданта укрепват и е допустимо проданта да бъде атакувана само по исков ред на изчерпателно посочените в чл.496, ал.3 ГПК основания. Едва с влизането в сила на възлагателното постановление, се погасява възможността публичната продан да бъде отменена от съда по реда на раздел I, глава XXXIX, чл.435, ал.3 ГПК.

С Решение №120/04.10.2021 по дело №3521/2019 на ВКС, ГК, IV г.о. е даден отговор на въпроса, че влязлото в сила влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалба по чл.435, ал.3 ГПК срещу постановлението за възлагане, не е пречка за допустимостта на иска за недействителност на публичната продан по чл.496, ал.3 ГПК. Изискването „ако възлагането не бъде обжалвано“, следва да се тълкува систематично с ал.2 на чл.496, ал.3 ГПК - в смисъл, че законът допуска възможността действителността на публичната продан да се оспори по исков ред на двете основания – поради нарушение на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената, след като постановлението за възлагане е влязло в сила.

По делото не е спорно, а и е се установява от постановеното по в.гр.д. ***. на БОС, Определение № ****., че процесното постановление за възлагане от 26.11.2020г. е обжалвано от банката – ищец и е било образувано в.гр.д. № ***. на БОС. В хода на производството е била извършена служебна справка в резултат на която е констатирано, че с Определение № ***. съдът е оставил без разглеждане жалбата на банката като е приел, че процесното постановление не попада в предметния обхват на проверка по чл.435, ал.3 от ГПК.

Ето защо, определението на окръжния съд, с което жалбата срещу постановлението за възлагане е оставена без разглеждане и което не формира сила на пресъдено нещо с предмет недействителност на проданта, не е процесуална пречка за предявяване на иска за недействителност на проданта въз основа на специалните основания, предвидени в чл.496, ал.3 ГПК.

По основателността на иска.

В хипотезите на чл.496, ал.3 ГПК, т.е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, публичната продан е недействителна, като на общо основание тази недействителност може да се релевира както чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и в производството по предявен иск за собственост върху имота, обект на проданта, включително и чрез възражение на ответника. Позоваването на недействителността се извършва от лица, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан.

Несъстоятелни са доводите изложени в исковата молба, че обявената за купувач съпруга на длъжника - Д.К. Г., на която е възложен имотът по реда на чл.505, ал.1 ГПК има качеството на длъжник по изп. дело № ***. по описа на ЧСИ Т. Д., тъй като същата се явявала и длъжник по изп. дело № ***. на ЧСИ С.Н..

По силата на чл. 429, ал.

3 ГПК третите лица дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, придобиват качеството страни – длъжници в изпълнителното производство, когато изпълнението бъде насочено върху тази вещ, т.е. разширяват се субективните предели на изпълнителния лист. Обвързаността на ипотекарния гарант не произтича от изпълнителното основание, нито от изпълнителния лист за обезпечения дълг, а от наличието на ипотечно право, възникващо относително самостоятелно, макар и обусловено от обезпеченото задължение.