Решение № 122 от 29.07.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Ямбол, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500183 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД с ЕИК 130540291, с адрес на управление: гр.София, район Средец, ул. „Дякон Игнатий“ № 7, ет.2, представлявано от Л.Е.Л.- управител и Р.Н.Н.- прокурист, чрез пълномощник- юириск. Е. В., против Решение № 84 от 19.02.2024 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 2055 по описа за 2023 г. на този съд, с което е признато за установено на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.7, ал.1 от Регламент 261/2004 год., че дружество „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД с ЕИК 130540291, дължи на С. М. Г. с ЕГН ********** и Т. М. Г. с ЕГН **********, действащи чрез своя баща и законен представител М. С. Г. с ЕГН **********, сумата в размер на по 400 евро на всеки от тях, представляваща обезщетение за закъснение над три часа на полет № BGH5511 от дата 26.08.2022 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда– 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 843/24.03.2023 г. по ч. гр. дело № 1708/2023 год. по описа на Районен съд Бургас и на основание чл.78, ал.1 ГПК, „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД е осъдено да заплати на М. С. Г. и Т. М. Г. чрез техния баща и законен представител М. С. Г. сумата от 89.00 лева – разноски по ч. гр. дело № 1708/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас и гр. дело № 2055/2023 г. по описа на Районен съд- Ямбол, както и е осъдено да заплати на адв.А.Б.М. от САК, личен номер **********, сумата от 800.00 лева за осъществена по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатска защита и съдействие по ч.гр.дело № 1708/2023 год. по описа на Районен съд Бургас и на „Адвокатско дружество Г. и Петров“ гр. София, представлявано от адв. Г. Й. Г., сумата от 800.00 лева за осъществена по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатска защита и съдействие по гр. дело № 2055/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол.

Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция, 1 като постановено в нарушение на закона и необоснованост. Според въззивното дружество ЯРС неправилно е приел, че не са налице „извънредни обстоятелства“, които го освобождават от отговорност, независимо от установените такива в хода на производството пред първоинстанционния съд- проблем със софтуерната система за регистрация на пътници и багажи на летищните власти в Бирмингам на 26.08.2022 г. Според въззивника съдът не взел предвид, че дружеството е изпълнило всички необходими изисквания, за да бъде изпълнен своевременно полета, позовавайки се на съдебната практика, съгласно която закъснение на полет в следствие на закъснение с извънреден характер на предхождащ полет, следва да се третира също като закъснение с извънреден характер. Решението на ЯРС в частта за разноските се обжалва с твърдения, че такива не са сторени от ищците, които са били представлявани от двама различни адвокати, които са се позовали на разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв. с основанието, че са близки на ищците, без да са приложени доказателства за това, при което след като адвокатския хонорар не е заплатен и не са представени доказателства за това, такъв не се дължи. В условията на евентуалност моли въззивният съд да намали размера на адвокатското възнаграждение по заповедното и по исковото производство, като съобрази Решение № С- 438/22 на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г., съгласно което Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да се прилага поради противоречието й с чл. 101, параграф I и параграф II от ДФЕС.

По тези съображения въззивникът настоява за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции. В случай на

Въззиваемите С. М. Г. и Т. М. Г.- малолетни, действащи чрез своя баща и законен представител М. С. Г., чрез пълномощника адв. Г. Г. от САК, са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна, споделяйки напълно изводите на първоинстанционния съд, според които в случая не са налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати от въздушния превозвач, дори при вземане на всички разумни мерки, изключващи отговорността му за заплащане на обезщетение. Въззиваемите считат обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което настояват същото да бъде оставено в сила, излагайки подробни съображения. Въззивната жалба в частта за разноските се оспорва с доводи, че в разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв. не изисква представянето на доказателства за наличието на някое от основанията, а решението на адвоката за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или друг юрист е въпрос на негова лична преценка. Въззиваемите молят и за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

В о.с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба, подадена от процесуалният му представител, въззивната жалба се поддържа изцяло на основанията, изложени в нея.

В о.с.з. за двамата малолетни въззиваеми, редовно призовани, не се явява законен или процесуален представител. В депозирана от пълномощникът им писмена молба по делото отговорът на въззивната жалба се поддържа изцяло по съображенията, изложени в същия.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Ямболския районен съд е образувано по искова молба на С.

М. Г. и Т. М. Г.- малолетни, действащи чрез своя баща и законен представител М. С. Г., срещу ответника „Би Ейч Еър“ ООД - гр. София, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, вр. чл.7, ал.1 от Регламент 261/2004 г., за 2 признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на всеки от ищците в размер на 400.00 евро, представляващи обезщетение на основание чл.7, ал.1 на Регламент 261/2004 г. за закъснение над 3 часа на полет BGH5511 от дата 26.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.

410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.

Съгласно изложеното в исковата молба, ищците са пътували от летище Бургас до летище Манчестър със закупен билет за полет № BGH5511 на 26.08.2022 г., като данните за полета били следните: разписание за излитане- 17:45 ч., разписание за кацане- 19:05 ч., действителен час на пристигане- 22:40 ч., закъснение- 3:35 ч., разстояние- 2501 км.

Посочили са, че на пътниците е била предоставена информация, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, както и това, че ищците са се явили на летището навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки необходимата грижа. Въпреки това самолетът е пристигнал в крайната си дестинация с над 3 часа закъснение. Според ищците, за да се освободи от отговорност, авиокомпанията трябва да установи, че дори да използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могла, освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от 3 или повече часа. Поддържа се, че в случая такива обстоятелства не са били налице, като са възникнали всички предпоставки за право на обезщетение, а именно изпълнение на всички изисквания и полагане на дължимата грижа от страна на ищците, пристигане в крайния пункт с над 3 часа и липса на извънредни обстоятелства, които да обуславят забавянето. Твърди се, че дължимото обезщетение за всяко едно от децата в случая е в размер на 400 евро, с оглед разстоянието по въздух между началната и крайната точна на излитане- над 2500 км., полетът е пристигнал с над 3 часа закъснение в крайната дестинация.

Ищците сочат, със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1708/2023 г. на РС– гр.

Бургас, длъжникът „Би Ейч Ейр“ ООД е осъден да заплати на двете деца сумата от по 400 евро обезщетение за всеки от тях, общо 800 евро на осн. чл.7, ал.1, б. „Б“, по Регламент 261/2004 г. за забавен полет № BGH5511 по маршрут Бургас- Манчестър, планиран по разписание на 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Срещу издадена заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, с което ищците обосновават правният си интерес от предявяване на исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни, с твърдения, че не са представени доказателства, установяващи наличието на облигационна връзка между страните- потвърдена резервация за процесния полет, липсата на доказателства за закъснение на полета, както и такива, сочещи на това, че ищците са се явил навреме за полета и разстоянието между летище Бургас и летище Манчестър. Ответникът се позовава на проведеното задължително рекламационно производство от страна на пътниците пред авиопревозвача, които не получили отговор и завели претенцията пред компетентният орган, който се явява Главна Дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ чрез „КлеймХелп“. Последната указала на ищците, че претенцията им е неоснователна, тъй като причината за забава било извънредно обстоятелство, което не може да бъде вменено във вина на авиопревозвача. Сочи се, че забавата е била разглеждана и от английските авиационни власти и тяхното становище напълно съвпадало със становището на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

По делото е установено и не е спорно от фактическа страна, че на 23.03.2023 г. пред Районен съд Бургас е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на С. М. Г. и Т. М. Г., действащи чрез своя баща и законен 3 представител М. С. Г., с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, като всеки един от заявителите е претендирал от длъжника- „БИ Ейч Еър“ ООД гр. София, сумата от 400.00 евро, представляващи обезщетение по чл.7, ал.1 по Регламент № 261/2004 г. за закъснял полет № BGH5511 от Бургас до Манчестър, планиран по разписание на 26.08.2022 год. По така депозираното заявление по чл.410 ГПК пред Районен съд Бургас е било образувано ч.гр.дело № 1708/2023 г. по описа на същия съд, като искането е било уважено и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 843/24.03.2023 год.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от дружеството- длъжник, като в указания от заповедният съд срок по чл.415 ГПК, ищците са предявили установителните искове, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Безспорно е между страните, а и оплаквания в тази насока не се съдържат във въззивната жалба, че между страните е било налице валидно облигационно отношение по договор за въздушен превоз за редовен полет, който е следвало да бъде изпълнен от ответника от Бургас до Манчестър на 26.08.2022 г. с час на излитане 17.45 ч. и час на пристигане 19.05 ч. Резервацията за полета е била потвърдена, ищците са се явили на гишето за регистрация в часа, посочен предварително от ответника. Полетът е осъществен със закъснение повече от три часа, а разстоянието от летище Бургас до летище Манчестър е над 1500 км. /2495.97 км. по въздушна линия, а по маршрута на полета- 2501.44 км./.