Определение № 289 от 11.02.2026, Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Ямбол, 11.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330103241 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. М. Д., с която срещу Община- Ямбол е предявен отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумите, представляващи задължения за данък сгради и такса битови отпадъци по Акт за установяване на данъчни задължения, за които е образувано изп. дело № *** по описа на ДСИ при РС- Елин Пелин.

Ищецът е оспорил изпълнението с твърдението, че акта за установяване на задължението № 43/17.02.2025 г., въз основа на който било образувано изп. дело, били установени вече изтекли задължения по давност, или всички задължения които били за период преди 2018 г. включително, били погасени по давност, като съгласно чл.171, ал.1 ДОПК- публичните вземания се погасявали с изтичане на пет годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която следвало да се плати публично задължение, освен ако в закона бел предвиден по- кратък срок.

Предявен е и кумулативно осъдителен иск по чл.55 ЗЗД с който се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца всички събрани суми, които били изтекли по давност в размер на 100 лв.

Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответната община е оспорила иска по същество, като ищеца на 13.05.2025 г. депозирал искане за отписване на публични общински вземания, погасени по давност на основание чл.173, вр. чл.171 ДОПК, като с искането се претендирала давност по отношение на задължение на стойност 375, 74 лв. за данък недвижими имоти и такси битови отпадъци за периода 2012 до 2019 г.

С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, правната квалификация на предявения иск е по чл. 439, ал.1 ГПК, като в условията на кумулативност иск по чл.55 ЗЗД.

Искът по чл.439, ал.1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за 1 оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането (изпълняемото право), т.е. целта е да се установи материалноправната незако-носъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Или чрез иска по чл.439, ал.1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че правото на принудително изпълнение е възникнало, но новите обстоятелства (настъпилите след изпълнителното основание) са го погасили. Това правило се отнася както за случаите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство (тъй като в този случай настъпва преклузия по отношение на фактите, възникнали преди приключване на съдебното дирене), така и за случаите на вземане, установено в друго производство, но за събирането на което е приложим реда по ГПК.

В случая вземанията срещу ищеца Д. Д. са за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, които представляват публични общински вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т. 3 ДОПК. Споредчл.166, ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, този ред е предвиден в чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ), съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.5 ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.1 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно, редът за издаване на административните актове, с които се определят задълженията въз основа на декларация, е уреден в глава 14 на ДОПК , като в чл.107, ал.4 ДОПК е регламентиран редът за оспорването им. Съгласно посочената разпоредба от ДОПК, актът може да се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор, като след оспорване по административен ред е налице и възможността за обжалване пред административния съд. В ал. 2 на чл.4 ЗМДТ е предвидено, че невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, като принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно- осигурителния кодекс (ДОПК) или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Процесуалната норма на чл.4, ал.2, вр. чл.9б ЗМДТ дава на общината възможност да избира реда и органа, който да извърши принудителното изпълнение - публичният изпълнител по реда на ДОПК или съдебни изпълнители по реда на ГПК, като изрично сочи, че и обжалването се извършва по същия ред.

В конкретния случай Община Ямбол е предпочела принудителното събиране на 2 публичните задължения на ищеца Д. Д. да се извърши от държавен съдебен изпълнител по реда на ГПК, при което защитата на длъжника по исков ред срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана именно по реда на чл.439 ГПК, но само когато се основава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание - напр. плащане, прихващане, опрощаване, давност и др. В останалите случаи искът на длъжника е недопустим. Ако изпълнителното основание е порочно, длъжникът трябва да използва друг способ, за да постигне отмяната или унищожаването му. (В този смисъл са Определение № 207 от 26.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2096/2016 г., III г. о., ГК; Определение № 233/17.04.2009 г. по ч.т.д. № 239/2009 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 313/25.03.2011 г. по ч.т.дело № 157/2011 г. на ВКС, II т.о. и константната практика на ВКС, основана на Решение № 101 от 01.12.1972 г. по гр. дело № 95/72 г. на ОСГК на ВС, намиращо приложение и при сега действуващия ГПК относно предпоставките на иска по чл.439, ал.2 ГПК - изпълнителната сила на изпълнителното основание и промените, които са изменили или погасили материалното право на основание новонастъпили факти и обстоятелства, които имат правно значение за съществуването му).

Такъв е именно разглежданият случай. Както се посочи, вземанията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци се установяват в административно производство и след влизане в сила на акта за установяването им. Следователно, за ищеца, защитата срещу изпълнението, следва да бъде осъществена по специалния административен ред на ДОПК и АПК - първо пред по-горестоящия административен орган това което е направено с искането от 13.05.2025 г. от ищеца , респ. пред административния съд.

Специалната процедура по

ДОПК и

АПК изключва приложението на гражданскопроцесуалния ред за установяване на публичните вземания на общините ( в този смисъл е Определение № 494 от 20.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4728/2017 г., III г. о., ГК).

С оглед недопустимостта на иска по чл.439, ал.1 ГПК, недопустим се явява и иска по чл.55 ЗЗД.

Мотивиран от горното и на осн.чл.130 ГПК, Ямболският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3241/2025 г.по описа на ЯРС, поради недопустимост на предявения от Д. М. Д., с която срещу Община- Ямбол е предявен отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумите, представляващи задължения за данък сгради и такса битови отпадъци по Акт за установяване на данъчни задължения, за които е образувано изп. дело № *** по описа на ДСИ при РС- Елин Пелин и кумулативно осъдителен иск по чл.55 ЗЗД с който се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца всички събрани суми по изп. дело, които били изтекли по давност в размер на 100 лв.

3

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС .

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Ямбол, 11.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330103241 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. М. Д., с която срещу Община- Ямбол е предявен отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумите, представляващи задължения за данък сгради и такса битови отпадъци по Акт за установяване на данъчни задължения, за които е образувано изп. дело № *** по описа на ДСИ при РС- Елин Пелин.

Ищецът е оспорил изпълнението с твърдението, че акта за установяване на задължението № 43/17.02.2025 г., въз основа на който било образувано изп. дело, били установени вече изтекли задължения по давност, или всички задължения които били за период преди 2018 г. включително, били погасени по давност, като съгласно чл.171, ал.1 ДОПК- публичните вземания се погасявали с изтичане на пет годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която следвало да се плати публично задължение, освен ако в закона бел предвиден по- кратък срок.

Предявен е и кумулативно осъдителен иск по чл.55 ЗЗД с който се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца всички събрани суми, които били изтекли по давност в размер на 100 лв.

Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответната община е оспорила иска по същество, като ищеца на 13.05.2025 г. депозирал искане за отписване на публични общински вземания, погасени по давност на основание чл.173, вр. чл.171 ДОПК, като с искането се претендирала давност по отношение на задължение на стойност 375, 74 лв. за данък недвижими имоти и такси битови отпадъци за периода 2012 до 2019 г.

С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, правната квалификация на предявения иск е по чл. 439, ал.1 ГПК, като в условията на кумулативност иск по чл.55 ЗЗД.

Искът по чл.439, ал.1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за 1 оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането (изпълняемото право), т.е. целта е да се установи материалноправната незако-носъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Или чрез иска по чл.439, ал.1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че правото на принудително изпълнение е възникнало, но новите обстоятелства (настъпилите след изпълнителното основание) са го погасили. Това правило се отнася както за случаите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство (тъй като в този случай настъпва преклузия по отношение на фактите, възникнали преди приключване на съдебното дирене), така и за случаите на вземане, установено в друго производство, но за събирането на което е приложим реда по ГПК.

В случая вземанията срещу ищеца Д. Д. са за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, които представляват публични общински вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т. 3 ДОПК. Споредчл.166, ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, този ред е предвиден в чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ), съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.5 ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.1 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно, редът за издаване на административните актове, с които се определят задълженията въз основа на декларация, е уреден в глава 14 на ДОПК , като в чл.107, ал.4 ДОПК е регламентиран редът за оспорването им. Съгласно посочената разпоредба от ДОПК, актът може да се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор, като след оспорване по административен ред е налице и възможността за обжалване пред административния съд. В ал. 2 на чл.4 ЗМДТ е предвидено, че невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, като принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно- осигурителния кодекс (ДОПК) или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Процесуалната норма на чл.4, ал.2, вр. чл.9б ЗМДТ дава на общината възможност да избира реда и органа, който да извърши принудителното изпълнение - публичният изпълнител по реда на ДОПК или съдебни изпълнители по реда на ГПК, като изрично сочи, че и обжалването се извършва по същия ред.