Определение № 19003 от 11.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19003 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508294 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищцата Т. С. В. против определение № 18079 от 14.05.2026 год. на СРС, ГО, 88 състав, постановено по гр.д. № 17343/2025 год. с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК. Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди, че установените частични плащания на задължения по партидата е следвало да бъдат отнесени към предходен за процесния период, доколкото с извършените плащания не било посочено изрично какво се погасява. Излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с което е изразено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. В тази връзка, се иска частната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От представените по делото доказателства се установява, че производството по гр.д. № 17343/2025 г. по описа на СРС е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. С. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за 1 признаване за установено, че същата не дължи сумата от 204,82 лева, представляваща главница по фактури за периода от м. 10.2020 г. до м. 02.2022 г. Ищцата оспорва в процесния период ответникът да е доставял стоки, услуги и топлоенергия енергия, отговаряща на българския държавен стандарт до имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „********1, както и че през процесния период е ползвала топлоенергия или е била потребител. Поддържа, че вземанията за процесните суми били погасени по давност.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД. Заявено е становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, а по същество за неговата неоснователност. Твърди, че за периода от м. 10.2020 г. до м. 02.2022 г. не съществували непогасени задължения от страна на ищцата, тъй като същите били извънсъдебно и доброволно платени.

С молба-становище от 25.11.2025 г. ищцата е посочила, че към 28.02.2025 г. процесните суми били третирани като задължения и били претендирани от нея извънсъдебно. Оспорила е твърдените плащания, като е заявила че дори да са извършени такива по същата партида, то неправилно „Топлофикация София“ ЕАД ги е отнесла към процесния период, доколкото имало налични задължения от м. 06.2009 г., които следвало да бъдат първо погасени, съобразно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Поддържа също така, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, доколкото след депозирана молба от страна на ищцата към „Топлофикация София“ ЕАД с искане сумите да бъдат отписани, ответникът върнал отговор че са налице задължения за процесния период в размер на 204,82 лева.

По делото е прието справка, адресирана до Т. С. М., с което същата е уведомена за неплатени задължения за топлинна енергия и услуга дялово разпределение към 28.02.2025 г. за процесния имот, като справката обхваща задължения, считано от м.06.2009 г. до м.01.2025 г., включително. По отношение на процесния период са посочени суми, както следва: по фактура за м. 10.2020 г. – сума по документ в размер на 25,21 лева, дължима лихва в размер на 0,04 лева и дължима сума общо – 0,04 лева; по фактура за м. 11.2020 г. – сума по документ в размер на 25,21 лева, дължима лихва в размер на 0,03 лева и дължима сума общо – 0,03 лева; по фактура за м. 12.2020 г. – сума по документ в размер на 25,21 лева, дължима лихва в размер на 0,02 лева и дължима сума общо – 0,02 лева; по фактура за м. 01.2021 г. – сума по документ в размер на 25,21 лева, дължима лихва в размер на 0,01 лева и дължима сума общо – 0,01 лева; по фактура за м. 03.2021 г. – сума по документ в размер на 25,21 лева, дължима лихва в размер на 0,01 лева и дължима сума общо – 0,01 лева; по фактура за м. 05.2021 г. – сума по документ в размер на 27,60 лева, дължима лихва в размер на 0,01 лева и дължима сума общо – 0,01 лева; по фактура за м. 07.2021 г. – сума по документ в размер на 25,51 лева, дължима лихва в размер на 0,02 лева и дължима сума общо – 0,02 лева и по фактура за м. 02.2022 г. – сума по документ в размер на 25,66 лева, дължима лихва в размер на 0,01 лева и дължима сума общо – 0,01 лева.

2

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Ангелина Божилова, от което се установява че всяка една от процесните фактури е погасена чрез плащане, като остатък по главниците за топлинна енергия и дялово разпределение не съществува. Извършени са текущи плащания в пълен размер от 204,82 лева, от които 194,03 лева за топлинна енергия и 10,79 лева за дялово разпределение, както следва: по фактура от 31.10.2020 г. – на 12.10.2020 г. и на 23.03.2021 г.; по фактура от 30.11.2020 г. – на 23.03.2021 г.; по фактура от 31.12.2020 г. – на 23.03.2021 г.; по фактура от 31.01.2021 г. – на 26.04.2021 г., по фактура от 31.03.2021 г. – на 17.06.2021 г.; по фактура от 31.05.2021 г. – на 10.08.2021 г., по фактура от 31.07.2021 г. – на 28.10.2021 г. и по фактура от 28.02.2022 г. – на 12.05.2022 г. Установява се, че по процесните фактури е налице единствено неплатен остатък за мораторна лихва в размер на 0,15 лева.

С определение № 18079/14.05.2026 г., съдът е отменил определението си, с което е даден ход по същество на делото и е прекратил производството по предявения иск като недопустимо, по съображения че липсва правен интерес, доколкото е установено че задълженията за главници за процесния период действително са заплатени извънсъдебно значително преди предявяване на исковата молба, както и с оглед това че не се е установило същите да са претендирани от страна на ответника.

Правният интерес от решаването на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в гражданския спор сам определя кога, доколко и в какъв обем защита търси от съда. Практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че правен интерес винаги е налице, когато поведението на насрещната страна прави правното положение на ищеца несигурно. Затова и правният интерес от търсената с иска по защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.

В настоящия случай, представените доказателства сочат за заплащане по доброволен път на сумите, предмет на образуваното производство, преди подаване на исковата молба на 26.03.2026 г. Видно от справката, фигурират като общо дължими суми единствено начислените мораторни лихви в общ размер на 0,15 лева, като по отношение на главниците стойностите са нулеви.

В този смисъл, и процесната сума в общ размер от 204,82 лева /формирана от посочените суми по документ за процесните фактури/ се явява като погасена чрез плащане, доколкото изрично в справката е посочено че е налице задължение само за лихвите. В тази връзка, не би могло да се приеме, че е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, доколкото същите не могат да са погасени по давност, ако вече са били погасени чрез плащане.

Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да 3 установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.

В настоящия случай, съдът намира че по делото са установени твърдените от ответника плащания на задълженията на ищцата посредством приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Не се установи ответното дружество да е претендирало процесните суми, което обстоятелство би могло да внесе несигурност в отношенията между страните. Напротив, ответникът изрично е посочил че приема процесните суми за заплатени, като са ангажирани доказателства в тази насока, в подкрепа на твърденията му.

Несъстоятелни са доводите, изразени от жалбоподателя във връзка с погрешно отнасяне на плащанията към процесния период вместо към други такива, доколкото от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се е установило, че се касае за текущи плащания по фактурите и липсват антажирани доказателства в обратна насока.

С оглед горното, съдът намира че не е налице правен интерес за предявяване на отрицателния установителен иск от страна на ищцата, поради което първоинстанционното производство подлежи на прекратяване. Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 18079/14.05.2026 г., постановено по гр. дело №17343/2025 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, с което е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4