Решение № 260075 от 18.11.2021, Районен съд - Провадия

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Провадия, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 626/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от Р.Б.И., ЕГН ********** против „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК:

*********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4025.20 лева, представляваща корекция на сметката на ищеца за потребна ел. енергия за обект, находящ се в ******, с клиентски № ********** и ИД място на доставка № 32Z103003015933К, за периода от 18.11.2019 г. до 18. 02. 2020 г. – общо 93 дни, за която е издадена фактура № **********/26.06.2020 г.

Ищецът твърди, че при проверка на текущите си задължения е установил, че има задължение в размер на 4025.20 лв. за процесния обект на потребление. При справка, му било разяснено от служител на ответника, че въз основа на извършена проверка от служители на „Нетехнически загуби” към „ЧЕЗ Разпределение България” АД и на база констативен протокол му е начислена допълнителна сума в размер на 4025.20 лв. за периода от 18.11.2019 г. до 18.02.2020 г., за което е издадена фактура с дата 26.06.2020 г. и че следва да заплати сумата в срок до 07.07.2020 г.

Заявява, че не е манипулирал СТИ, не е ползвал енергията, която му е начислена за периода от 18.11.2019 г. до 18.02.2020 г. на обща стойност 4025.20 лева, че не е уведомяван, че ще бъде извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел. енергия, и че не е присъствал на същата.

Възразява, че ответното дружество „ЧЕЗ

Разпределение България” АД има правно основание да начислява суми по корекционни процедури и да претендира такива.

Твърди, че право да претендира суми за незаплатена ел.енергия имало само „ЧЕЗ Електро България” АД и само последното дружество можело да издава фактури.

Излага, че електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, което е собственик на ел. мрежата ниско напрежение, нямало лиценз да продава /доставя/ ел. енергия, поради което и нямало право да получава цена за продадена /доставена/ такава. Корекцията на сметка за ел. енергия представлявала фикция за доставена ел. енергия, т.е. това била цената за продадена ел. енергия. Още повече в случая се твърдяло да е доставено точно определено количество ел. енергия, измерена от СТИ, а не такова, изчислено служебно по математически път съгласно присъединителните кабели и съоръжения. В разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Закона за енергетиката били посочени дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон. „ЧЕЗ Разпределение

България“ АД обаче, нямало лиценз за продажба на ел. енергия, а единствено лиценз за пренос и разпределение на ел. енергия (Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г.), поради което нямало основание да претендира процесната сума.

Счита, че претенцията на ответното дружеството е неоснователна. Всички действия по определянето и изчисляването на корекционната сума били извършени едностранно, без присъствие и съгласие от ищеца или на негов представител. Твърди, че не е присъствал на нито един етап от проверката, а свидетелят бил повикан накрая при съставянето му, за да подпише КП, без да е бил наясно и да му е обяснено какви са констатациите. Освен това електромерът се намирал на границата на имота, като всяко трето лице имало свободен достъп до него, тъй като нямало ограда. Това давало възможност на всеки да може безпрепятствено да извършва интервенция върху процесния електромер и да му въздейства, без знанието на собственика. До СТИ имали достъп само служители на „ЧЕЗ Електро България" АД и „ ЧЕЗ Разпределение България” АД, поради което вина за възможно неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ можели да имат само и единствено двете дружества. В тази връзка само служителите на ответното дружество можели да установят нередности в работата на електромера и то своевременно и да предприемат действия за отстраняването им без да накърняват правата му като потребител. В случай на неизмерване, неточно измерване, вмешателство в схемата за свързване или вмешателство в параметрите на паметта на СТИ, при месечен отчет, съгласно чл.

28, ал. 2 от ПИКЕЕ, е можело лесно да се установи несъответствието на СТИ с необходимите параметри или изправността на присъединителната линия.

Оспорва да му е изпратен констативния протокол на адреса с обратна разписка или по друг начин в предвидения 7 - дневен срок от датата на съставяне. Твърди, че не е упълномощавал лице, което да го представлява пред ответното дружество, за да получава такива документи.

Оспорва Констативен протокол на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, въз основа на който е начислена процесната сума. Ответникът следвало да ангажира доказателства, че протоколът е съставен от компетентни лица, оправомощени служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, които имат правомощия да извършват проверки и са надлежно упълномощени от Министъра на икономиката и енергетиката или от Председателя на ДКЕВР да осъществяват подобни проверки съгласно чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80, ал. 1 от ЗЕ. За да произведе констативният протокол правни последици, следвало извършената проверка да е законосъобразна и същата да е извършена от лица, посочени изрично в нормата на чл. 38 от Закона за измерванията.

Оспорва, че за имота има законно монтирано, технически изправно СТИ от одобрен тип, което да притежава всички знаци за преминала първоначална и последваща метрологична проверка.

От извършената проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД се установявало, че електромерът не е измерен с калибриран еталонен уред и не е отчетено какво е отклонението, с което измерва електромерът от допустимите технически норми. В Констативен протокол № 3030022/18.02.2020 г. било видно, че служителите не били замерили електромера. Освен това при проверката не било открито, че към електрическата схема е присъединено допълнително електронно устройство, непринадлежащо на схемата на електромера, което било констатирано едва в КП № 537/26.05.2020 г. на БИМ - София, сектор ЕВРО.

Оспорва, че електромерът, дори при поставено допълнително устройство, е измервал с грешка и това е довело до неотчитане, съответно незаплащане на количество ел.енергия. Техническите експерти в БИМ не били установили грешка извън допустимите норми на електромера, което не предпоставяло начисляване на допълнително количество ел.енергия в резултат на корекционна процедура. Такава можело да се наложи, съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ, но в конкретния случай констатираното не отговаряло на хипотезата в правната норма по чл. 47 ПИКЕЕ, а това от своя страна водело до незаконосъобразно прилагане на корекционната процедура.

Възразява, че е спазено процедурното изискване по чл. 58 ПИКЕЕ за уведомяване Министерство на вътрешните работи, в случай на неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система.

Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ, СТИ били собственост на оператора на електроразпределителната мрежа - „ЧЕЗ Разпределение България" АД. Задължение на оператора на мрежата било да поставя изправни средства за търговско измерване, преминали първоначална и последваща метрологична проверка за изправност и вписани в държавния регистър за одобрените типове средства за измерване. Това дружество следвало да следи за техническата изправност на собствените си вещи и да носи отговорност за последиците от неизправността им. Операторът следвало да осигури правилното и коректното му функциониране, в т.ч. да констатира своевременно грешка в измерването или неизмерването, ако има такава и да реагира в най-кратки срокове за отстраняването ѝ.

Твърди, че неизправността на електромера, ако имало такава, се дължала на недобросъвестно поведение на оператора на електроразпределителната мрежа и негови служители или на ненадеждно технически средство за отчитане, за което отново било отговорно дружеството, собственик на това техническо средство, неположило необходимите грижи на добър търговец.

Оспорва основанието за извършване на корекцията, законосъобразността на последната във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения съгласно ПИКЕЕ, правилността на изчисленията, извършени съобразно Справка за коригиране на сметката за електроенергия към констативен протокол от 26.01.2020 г.

Изрично оспорва верността на съдържанието на

Фактура № **********/26.06.2020 г. Твърди, че не е потребявал процесните служебно начислени количества ел. енергия, т.е изрично оспорва факта на доставка на процесните 20618 квтч ел. енергия. Като едностранно изготвен от ответника частен свидетелстващ документ фактурата не се ползвала с материална доказателствена сила.

Оспорва правното основание, на което електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се позовава, че може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена електрическа енергия, а именно чрез констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция, определени в ПИКЕЕ. Съставеният констативен протокол не отговарял на изискванията изрично посочени Раздел IX от ПИКЕЕ, поради което същият бил негоден да удостовери фактите, отразени в него. Счита, че към настоящия момент не е налице правно основание електроразпределителното дружество едностранно да извършва корекция на сметка, като твърди че чл. 36 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е неравноправна клауза и като такава нищожна на основание чл. 143, във вр. с чл. 146 ЗЗП. В действащите Общи условия на договора за доставка на електрическа енергия на ответника не бил предвиден и ред за уведомяване на клиента при извършване корекция на сметката му. Ответното дружество не било установило да е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите си условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което, следвало да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил горепосочените си задълженията по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ. което водело до липса на уреден в общите му условия ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Ответникът следвало да докаже, че начисленото количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.

Установяването на това обстоятелство било безспорно необходимо, защото ел. енергията била движима вещ и нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът бил търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Измененията на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., предвиждали възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (по аргумент от чл. 98а, ал. 2, т. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ) при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ (чл. 83, ал. 2 от ЗЕ), които правила били приложими в случая, тъй като се касаело за извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата.

Уредената законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период, обаче, не означавало автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в Раздел IX ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното ѝ измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.