Решение № 174 от 20.12.2021, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. гр. Димитровград, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20215610200270 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – АНТ. ЛЮБ. Д., с ЕГН **********, адрес гр.Д.град, бул.“*************, е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 21-0254000347/13.04.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което за това, че на 23.03.2021г. в 16:10 часа в гр.Д.град, по ул.“Ромен Ролан“ до номер 2, управлява лек автомобил „Мини“ с рег.№ L66CMJ, като категорично отказва да му бъде извършен тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, издаден е талон за медедицинско изследване номер 0051331, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания - „Глоба“ в размер на 2000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки.

Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за незаконосъобразност на наказателното постановление, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неустановеност на описаното нарушение. Моли да бъде изцяло отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба, чрез упълномощения процесуален представител изтъква нарушени процесуалните правила, разлика в мястото на отказа и др., пледира за отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Д.град- редовно призовани, не изпраща представител и 1 не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Д.град- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 23.03.2021г. полицейските служители при РУ-МВР-Д.град- св.Б.М. и св.П.П. изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.Д.град. Около 16,10ч. същите забелязали движещ се по ул.Ромен Ролан“- до №2, лек автомобил с английски регистрационни табели. Спрели същия за проверка и при извършената такава установили, че автомобила е „Мини“ с рег.№ L66CMJ, управляван от настоящия жалбоподател А.Д.. При проверка на представените от водача документи, полицейските служители установили чрез дежурен полицай в полицейски информационен масив, че водачът е криминално проявен по линия „Наркотици“. Така полицейските служители предложили на водача да бъде тестван с техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества, като разяснили, че тестването следва да стане в сградата на полицейското управление. Водачът Д. се съгласил и придружил полицейските служители до полицейското управление. Там бил извикан полицейският служител А.А.- служител на КАТ, който бил инструктиран за работа с техническо средство за установяване наличието на наркотични вещества в организма на водачи на МПС. Пред св.А.А., св.Б.М. и св.Пл.П., водачът Д. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Така му бил издаден талон за медицинско изследване №0051331, връчен в 17,15 ч., с който бил предоставен срок от 30 минути за явяване в ЦСМП-Д.град за даване на кръвна проба за изследване. В самия талон за изследване е описано, че водачът Д. отказва проверка с техническо средсво, като се подписал на връчения му талон.

За констатираното нарушение, св.А.А. съставил на водача А.Д. АУАН №390203/23.03.2021г., в който описал отказа на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетелите Б.М. и П.П., както и от жалбоподателя А.Д.- без да посочва възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на делото наказателно постановление № 21-0254-000347/13.04.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на водача Д. са му наложени административни наказания- „Глоба“ в размер на 2000лв., „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 22.04.2021г.- видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е подадена до адм.-наказващия орган на 26.04.2021г. –видно от поставеният входящ номер- т.е. в законоустановеният 7-дневен срок.

2

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №390203/23.03.2021г., Наказателно постановление № 21-0254-000347/13.04.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, показанията на актосъставителя А.А. и на свидетелите по установяване на нарушението и съставянето на акта Б.М. и П.П., които са кредитирани от съда по начин, описан по-долу, както и от останалите– приложени по адм.наказателната преписка и приети като доказателства по делото документи.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №390203/23.03.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Съществено в случая е да се отбележи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е описано правилно извършеното от водача нарушение, като описанието на установеното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо.

Показанията на разпитаните по делото свидетели- полицейски служители, са категорични относно правно-релевантните факти по случая- а именно къде и кой е управлявал автомобила, реакциите на водача и че същият е отказал да бъде тестван за евентуална употреба на наркотични вещества. Следва да се отбележи, че тези свидетели освен в рамките на служебните си правомощия, са изпълнявали и служебните си задължения.

Заявяват, че на жалб.Д. са били разяснени процедурите за тестване за употреба на наркотични вещества, които очевидно са били възприети, предвид факта, че водачът се е възползвал от правото си да не желае тестване с техническо средство.

Съдът кредитира тези показания като обективни и непротиворечиви, като дадени от лица, които са възприели обстоятелствата в рамките на служебните си правомощия и компетенции и чието внимание е било насочено в тази насока. В случая не се откриват данни, водещи до извод за преднамереност или недоброжелателност от страна на полицейските служители или други мотиви, които да принудят същите да възпроизведат обстановка, която не са възприели.

В показанията си, свидетелите Б.М. и П.П. заявяват, че жалб.А.Д. се съгласил да ги придружи до полицейското управление, за да не се злепоставя водача изчаквайки проверка на място пред множеството граждани в централната част на града. И двамата заявяват, че водачът Д. се е интересувал за времето, което трябва да е изминало от употребата на наркотични вещества, за да не отчете положителен резултат техническото средство и след недълги размисли заявил, че ще откаже теста с техническо средство, тъй като бил осъждан и 3 не бил изтекъл срока на условното му осъждане.

От своя страна св.Ат.А. е категоричен, че жалб.Д. е отказал да бъде тестван с техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същия заявява, че след като е налице тестване на един водач или отказ на същия да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, задължително се издава талон за медицинско изследване, в който талон водачът може да опише приема или не приема показанията на техническото средство и пред когото стои възможността в предоставения срок да отиде до указаното му медицинско заведение, за да даде кръв за изследване. Видно от представения талон за медицинско изследване, водачът Д. е подписал издаденият му талон, в който е описано, че отказва да бъде тестван. Последващите действия на полицейските служители се продиктуват единствено от поведението на водача, на който е връчен талона за медицинско изследване.

Видно от показанията на св.Ат. А., при посещение на водача в ЦСМП-Д.град, от там телефонират на полицейски служител, който трябва да отиде на място, за да бъде взета кръв за изследване в негово присъствие. Ако водачът не се яви в ЦСМП, съответно не последва обаждане до полицейските служители, както в случая станало.

Следва да се отбележи, че това е една възможност за всеки един водач- да бъде тестван с техническо средство, като е предвидена възможност да откаже такъв тест, като е налице и възможността да даде кръв за изследване. Липсва задължение водачът да предприема каквито и да било действия, но недаването на кръвна проба или отказът да бъде тестван с техническо средство законодателят е обвързал с ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача. В случая не се установи да има нарушения в процедурата по тестване на водача за употреба на наркотични вещества- не се спори, че същият е отказал тест с техническо средство. По отношение на предоставеното време за придвижване до медицинското заведение, такова е било предоставено в достатъчен срок.

Следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, срока на явяването е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.

Ал.7 пояснява, че крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.

В случая показанията на св.А.А. са категорични в тази насока, а именно, че от сградата на полицейското управление до ЦСМП-Д.град, разстоянието може да се измине пеша за около 5 минути. А на водача Д. са били предоставени 30 минути.

Следва да се поясни също, че въпросът за евентуално недостатъчно предоставено време има 4 значение при посещение на водача в медицинското заведение. При неявяване, остава без значение дали същият е смятал предоставеното му време за недостатъчно, най-малко липсва описание на такова възражение в издадените му АУАН и талон за медицинско изследване.

Поради което и Съдът не намира нарушения на правата на нарушителя по отношение предоставено време за явяване в медицинско заведение. Както и не открива нарушения при описването на медицинското заведение, което може да посети водачът. Ясно е описано в цитирания талон, че следва да се яви в ЦСМП-Д.град, което за град с такава големина е трудно да се приеме, че има повече от едно такива заведения и водачът изпитал затруднения в кое по-точно да се яви. Още повече, предоставено му е било повече от достатъчно време, за да се придвижи необезпокояван до което и да било медицинско заведение в града.