Решение № 5542 от 24.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12467/2024
- Вид
- Решение № 5542
- Подписан
- 24.12.2024
- В сила
- 02.06.2025
- Състав
- АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал.5 и 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал.5 и 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5542 гр. София, 24.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря Десислава Пл. И.ова като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110212467 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 8504801705, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „***“ ЕООД с ЕИК ***, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл.
187а, ал.1 и 2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал.5 и 7 вр. чл. 102, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от издадения ЕФ е останал законният представител на дружеството, който го обжалва с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Навеждат се твърдения, че при издаването му е нарушен материалния закон. На първо място е посочено, че обжалвания електронен фиш е издаден в нарушение на чл. 52, ал.4 ЗАНН. Жалбоподателя намира, че актът е издаден за деяние, за което няма категорични доказателства. Застъпва се становището, че извършеното следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочва също така, че неправилно е определен субекта на административнонаказателната отговорност. Сочи още, че предвидената в чл. 179, ал.3б от ЗДвП санкция е в противоречие на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определение инфраструктури, като по този начин бил нарушен принципа за пропорционалност. В допълнение жалбоподателят намира, че издадения електронен фиш е издаден в нарушение на процедурата, която е следвало да бъде съобразно чл. 189е, ал.1 и сл. От ЗДвП- чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. При тези съображения е депозирана жалбата за отмяна на издадения електронен фиш. Претендира разноски за адвокатско 1 възнаграждение в размер на 800лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, като изпраща представител - юрк. Д.. В открито съдебно заседание в даване хода на делото по същество релевира доводи за неоснователност на подадената жалба и депозира становище с подробни твърдения в подкрепа на тезата си.
Моли издадения електронен фиш да се потвърди. Моли присъждане на разноски в полза на АПИ в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 17.08.2021г. в 15:38 часа състав от пътни превозни средства, състоящ се от влекач марка “Скания”, модел „Р500“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, в общ. Столична се движил по път А-6 (автомагистрала „Европа“), като при пътния участък на км. 50+427 в посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е било установено посредством устройство с № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.
След осъществяване на справка за собствеността на автомобила било установено, че същият принадлежи на еднолично ограничено отговорно дружество „***“ с ЕИК ***, чийто законен представител бил С. С. А.. Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш с № 8504801705, с който било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за извършено нарушение на чл.
139, ал.5 и ал.7 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като цялата съвкупност е еднопосочна.
От снимките, генерирани с устройство № 10181 - елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е регистрирана в Електронната система за събиране на пътни такси данни заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от 2 жалбоподателя. В резултат на тази проверка, съдът намира следното:
Когато собствениците на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.
В текстът на чл. 139, ал.5 законодателят е посочил, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в ал.7 от същия текст се вменява на водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, че е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 17.08.2021г. в 15:38 часа състав от пътни превозни средства, състоящ се от от влекач марка “Скания”, модел „Р500“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, в общ. Столична се движил по път А-6 (автомагистрала „Европа“), като при пътния участък на км. 50+427 в посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. От снимките, генерирани посредством устройство № 10181 - част от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че 3 горепосоченото превозно средство се е движило в рамките на посочения пътен участък без да е разполагал със заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Електронният фиш за нарушение, установено чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, за което свидетелства приложения по делото Протокол № 28765/21 от заседание на УС на АПИ.
Въпреки това обаче настоящият съдебен състав намира, че в процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение. В обжалвания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо лице - собственик на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е развита в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (редакция, актуална към датата на извършеното нарушение), която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Горното извежда извода, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо. Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства се явява прилагането на диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.
За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред - със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП.
Поради това съдът приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни 4 законови разпоредби, а същевременно са ограничени и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на възражение и евентуално - оспорване на фактическите констатации на контролните органи.
Ето защо е налице основание за отмяна на ЕФ, което се явява издадено при наличие на съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед на горепосоченото се явява безпредметно съдът да отговори и на останалите наведени от жалбоподателя възражения в жалбата.