Протокол № 38 от 04.02.2026, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 38 гр. Перник, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА и прокурора М. Люб. Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Частно наказателно дело № 20261700200038 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура се явява прокурор Л..

Исканото лице С. С. В., осигурен от ОЗ „Охрана“ - Перник, се явява лично и с адв. А. Н..

Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 от НПК на член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.

Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха.

Страните /поотделно/ – Нямаме възражения.

Прокурорът - Да се даде ход на делото.

Адв. Н. – Да се даде ход на делото. За днешното съдебно заседание, защитата ще поемам само аз, колегата Н. няма да участва.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Сне самоличността на исканото лице, както следва:

С. С. В. - роден на **.**.**** г. в гр. С. З., с постоянен адрес: гр. К., кв. З., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** и с настоящ адрес: гр. П., ул. „З.“ № *, вх. *, ап.**, ет. *, българин, български гражданин, женен, неосъждан с ЕГН: **********.

Съдът върна личната карта на органите на ОЗ „Охрана“ - Перник.

Прокурорът – Представям и моля да приемете свидетелство за съдимост. Няма да соча други доказателства.

Адв. Н. – Моля да приемете следните писмени доказателства: два броя удостоверения за раждане на дете, удостоверение за сключен граждански брак 1 и споразумение между ОББ и съпругата на моя доверител относно имота, в който живее моят доверител като настоящ адрес. Искам да направя едно възражение. В кориците на делото не намерих постановление, на базата на което подзащитният ми е задържан за срок до 72 часа от държавното обвинение. Считам, че това опорочава настоящия процес. Не става ясно кога е задържан, на коя дата и за какви срокове. Считам, че това е много тежко процесуално нарушение и моля да го вземете предвид. Аз разполагам с копие, което предоставям за справка на съда, тъй като е единствен екземпляр. От приложения документ в кориците на делото съдът не може да направи правен извод на коя дата е предявено постановлението за задържането му за 72 часа на подзащитния ми В., съответно дали не са му нарушени други процесуални права, което считам за тежко нарушение по смисъла на закона.

Прокурорът – По отношение на представените от защитата документи считам, че същите са неотносими към предмета на настоящото производство.

На второ място намирам, че възражението е неоснователно. В закона не се предвижда изрично отбелязване кога е връчено на лицето постановлението за задържане за 72 часа. Видно е, че същото е предоставено на лицето. В случая не се касае за постановление за привличане на обвиняем, което да налага предявяване на обвинение на лицето, тъй като сме в друг вид производство.

Адв. Н. – Считам, че това е от съществено значение, защото така настоящият съдебен състав може да прецени относно спазването на срока от 72 часа. Настоящият съдебен състав не може да направи правен извод за законосъобразност, във връзка с което са и моите съображения.

Съдът намери, че следва да бъдат приобщени представените от страните доказателства, включително представените от защитата документи, тъй като касаят обстоятелства относими към въпроса за това каква мярка за неотклонение следва да бъде определена. Следва да се извърши констатация по предоставения за това препис от постановлението за прокурорско задържане за срок до 72 часа. Що се касае до часа и продължителността на въпросните 72 часа, то видно от обстоятелствената част на постановление от 30.01.2026 г. е отразено, че исканото лице се задържа за срок до 72 часа, считано от 9:00 часа на 30.01.2026 г., поради което срокът на тези 72 часа е определяем и е повече от ясно кога е изтекъл.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прочита и прилага представените в днешното съдебно заседание документи като писмени доказателства.

Извършва констатация по предоставеното копие от страна на защитата на постановление от 30.01.2026 г. за задържане за срок от 72 часа, видно от което адв. Н. се е запознал със съдържанието му на същата дата – 30.01.2026 г.

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

2

Прокурорът – Окръжна прокуратура – Перник е изготвила искане, което поддържам. Делото е постъпило с европейска заповед за арест, издадена от компетентен орган в Република Италия, и същата касае провеждане на разследване в досъдебно производство за престъпления, наказуеми по НК на Република Италия, което съгласно българското законодателство може да бъде приравнено на престъпление по чл. 142 или чл. 142а от НК на Република България. Касае се за отвличане и противозаконно лишаване от свобода, като за това деяние съгласно правото на издаващата европейската заповед за арест държава се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 25 до 30 г.

Европейската заповед за арест, видно от превода , съдържа изискуемите по закон реквизити, касаещи вземането на мярка за неотклонение по отношение на лицето, за което е издадена. Считам, че са налице всички предпоставки за вземане на мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“.

Съществува основателна предпоставка, че има опасност лицето да извърши друго престъпление или да се укрие. В случая се касае за престъпление по висящо наказателно производство, което представлява тежко умишлено такова съобразно съставите му по НК. Предвид тежестта на извършеното престъпление, с оглед неговата наказуемост, която е до тридесет години лишаване от свобода, се дава основание да се приеме наличието на риск лицето да извърши друго престъпление или да се укрие с цел осуетяване на наказателното производство. С оглед на тези съображения Ви предлагам да вземете мярка за неотклонение – „задържане под стража“, спрямо лицето, за което се отнася и е издадена европейската заповед за арест.

Адв. Н. – Моля да оставите без уважение искането на Окръжна прокуратура – Перник като неправилно и незаконосъобразно. Моля да наложите мярка за неотклонение, по-лека от „задържане под стража“, за исканото лице С. В.. Видно от представените писмени доказателства в настоящото производство, С. В. е лице, трайно установено на територията на България, което е семейно с две деца, работи и съответно не може да се направи извод, че би се укрило. Той е трайно обвързан, едното дете е родено през 2007 г., а другото през 2013 г., като по никакъв начин не може да се изведе правен извод, че това лице би се укрило. По отношение на втората предпоставка, предвидена от закона, че би извършил друго престъпление, видно от предоставените документи, това лице е неосъждано и съответно работи. Не е налице хипотезата на чл. 63, ал. 2 – не е осъждан, не е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив, лицето не е обвиняем за тежко умишлено престъпление и не е осъждано за друго такова, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66. Считам, че не са налице предпоставките за налагане на най-тежката мярка. Считам, че всяка една мярка, различна от „задържане под стража“, би изпълнила целите на закона. Всяка една по-лека мярка, всяка една различна от „задържане под стража“, в размер, който настоящият съдебен състав би определил, би дала възможност на В. дори и по телефон да ангажира и организира защитата си в Италия с цел адекватно разглеждане на съответното наказателно производство 3 пред съответния съд в Италия. Моля настоящият съдебен състав, предвид гореизложеното от мен, да определи по-лека мярка по искането за предаване на исканото лице С. С. В.. Считам, че всяка една друга мярка извън исканата от прокуратурата би изпълнила целите на закона и ще даде възможност за разглеждане на делото в разумен срок.

Исканото лице в лична защита – Поддържам това, което адвокатът ми изложи.

Съдът даде последна дума на обвиняемия:

Исканото лице - Моля за по-лека мярка. Искам да си организирам защитата, да видя какво ще се случи, защото някои неща не са така, както са описани. Ако съм под домашен арест, ще мога да го сторя и ще бъда в помощ на семейството ми. Работя във фирма „МД – Пастьор“ ООД в гр. Перник.

Съдът се оттегли на съвещание.

След тайно съвещание съдът намери следното:

Производството е по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЕЕЗА във вр. с чл. 64 от НПК. Постъпило е искане от прокурор при Окръжна прокуратура – гр.

Перник, с което се иска вземане на мярка за неотклонение – „задържане под стража“ по отношение на лицето С. С. В..

В съдебно заседание прокурорът поддържа направеното искане. Сочи, че по отношение на исканото лице е постъпила европейска заповед за арест, издадена от съдебните власти в гр. Флоренция, Република Италия. Искането се мотивира и с това, че ЕЗА е издадена по съответния ред, като видно от същата за престъплението, за което исканото лице е привлечено като обвиняем от италианските власти, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до тридесет години.

Исканото лице лично и чрез процесуалния си представител моли съда по отношение на него да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, тъй като видно от представените доказателства същият има известен настоящ адрес, женен е, с две деца и заедно със семейството си обитава посочения настоящ адрес, не е осъждан и работи.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери следното: в настоящото производство съдът основава решението си на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.63 от НПК, без да взема предвид наличието на обосновано предположение за това дали обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен като такъв. В тази връзка по делото е установено следното:

По отношение на исканото лице е издадена Европейска заповед за арест от съдия–следовател към съда във Флоренция, Република Италия. Видно от съдържанието на същата, българският гражданин е привлечен като обвиняем за едно престъпление, а именно за отвличане с цел получаване на облага за себе си или за други лица. Престъплението са наказва по италианското право с лишаване от свобода за срок до 30 години.

4

От представените писмени доказателства се установи, че В. е неосъждан. Същият е в граждански брак с В. П. /след брака В.П/ от 04.10.2000 г., от брака си имат две деца, родени съответно през 2007 г. и 2013 г., за които той се грижи. От представеното споразумение от 14.11.2018 г. между ОББ и съпругата на исканото лице е видно, че В.П. е закупила апартамент в гр.П., ул.

„З.“ № *. За обезпечаване на изплащането на кредита по този апартамент е учредена ипотека върху същия. С оглед датата на придобиване на въпросния апартамент и наличието на сключен граждански брак, жилището е станало семейна имуществена общност. Именно това жилище исканото лице сочи като свой настоящ адрес, на който живее със семейството си.

В. полага труд по трудово правоотношение, като сочи името на дружеството, в което работи.

При всичко така изложено съдът намери, че не е налице нито реална опасност обвиняемият да се укрие, нито да извърши друго престъпление. Този извод се мотивира на първо място от обстоятелството, че В. е семейно обвързан, същият е и имотно обвързан с територията на Република България, като живее в гр. Перник и изплаща ипотечен кредит за жилището, което обитава. Същият има две деца – едното пълнолетно на 18 години и едно непълнолетно на 12 години, за които се грижи. На последно място, същият е с известен адрес и полага труд по трудово правоотношение на територията на Република България, в гр. Перник.

От всичко така изложено може да се направи несъмнен извод, че исканото лице е семейно, имотно и трудово обвързано с територията на Република България, в гр. Перник. Всички негови социални, битови и трудови връзки са създадени на същото място, поради което реална опасност от укриване не съществува.

От събраните по делото доказателства се установява, че исканото лице е неосъждано и срещу него няма други образувани наказателни производства /справка УИС на ОП Перник/. При това положение настоящият съдия не установява реална опасност то да извърши друго престъпление. Още повече, по отношение на същия може и следва да се определи мярка за неотклонение – „домашен арест“, при която В. ще бъде значително ограничен в своето местопредвижване и това допълнително ще гарантира изключване на възможността от укриване или извършване на друго престъпление. Тежестта на наказанието в едно бъдещо наказателно производство не може да бъде единствен и водещ мотив за определяне на най- тежката мярка за неотклонение. В този смисъл е и постоянната практика на ЕСПЧ съгласно която когато целите по чл.57 НПК могат да се постигнат и с по- лека мярка за неотклонение от задържане, тя следва във всички случаи да се предпочете.

Разпечатката съдържа 54 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad7aa4cb-7ae8-45c1-b23e-fbecf7add7c8