Определение № 5761 от 10.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5761 гр. София, 10.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002102097 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1257 от 20.01.2025г., подадена от „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Ш.“ ЕАД, чрез процесуалните представители адвокат В. К. от АК – София и адвокат М. Ш. от АК-П., срещу решение № 1252 от 03.12.2024г. по в.гр.д. № 1214/2024г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която като е частично отменено и частично потвърдено първоинстанционното решение № 1264/05.03.2024г., поправено с решение от 15.04.2024г., постановени по гр.д.№ 1164/2023г. на Софийския градски съд, са уважени предявените от З.

С. Ш. и И. А. Ш. срещу касатора осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника да им заплати сумите до размер от 60 000 лева на всеки, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания, в пряка причинна връзка от размяната на дъщеря им Е. И. Ш., ЕГН [ЕГН], от служител на ответната болница по време на престоя й в болничното заведение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.12.2022г. до окончателното изплащане на главниците и са присъдени разноски по делото.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] като трето лице-помагач на страната на касатора.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за 1 допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Пряко или косвено увредени лица (трети лица) са родителите на дете, което е пострадало от деликт, ако детето е живо? Имат ли право на обезщетение за неимуществени вреди родителите, ако по делото се установи, че макар те да не са пряко увредени от деликта, са претърпели косвени (рикошетни) вреди;

2.Налице ли е съпричиняване, ако увреденото лице с поведението си е способствало за увеличаването на размера на вредите, респ. когато с определени действия е могло да ограничи размера на вредите, но не е предприело същите; Деянието на увреденото лице трябва ли винаги да е противоправно, за да е налице принос на увредения за настъпването на вредите, респективно увеличаване на размера им или това е възможно и при неполагането на дължимата грижа;

3.Дължи ли съдът произнасяне по направено възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД като даде отговор съобразно разграничението направено в Тълкувателно решение №1/2014г. по т. д.

№1/2014г. на ОСТК ВКС в смисъл (1) кога пострадалият е допринесъл за самото увреждане и (2) кога е допринесъл за настъпването на вредите спрямо него;

4.Съобразен ли е въззивния акт с т. II от ПВС № 4/1968г. по въпроса за преценката на всички относими обстоятелства при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай;

5.Въззивният съд следва ли да мотивира решението си и да изложи съображения при увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД с 50%, в сравнение с първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера на обезщетението съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба З. С. Ш. и И. А. Ш., чрез процесуалните представители адвокат С. С. и адвокат С. К. от САС, изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.

49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от З. С. Ш. и И. А. Ш. срещу „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Ш.“ ЕАД за осъждането на ответника да заплати на ищците сумите от по 120 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от неимуществени вреди, вследствие противоправното бездействие при изпълнение на възложена работа на наетите като изпълнителни медицинска лица на 13.09.2022г., изразяващи се в болки и страдания, в пряка причинна връзка от размяната на дъщеря им Е. И. Ш., от служител на ответната болница по време на престоя й в болничното заведение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.12.2022г. до 2 окончателното изплащане на главниците.

Съдът е установил от фактическа страна, че З. Ш. и И. Ш. са съпрузи. На 22 януари 2022г. е потвърдена втора бременност при ищцата след извършен преглед от д-р И. В. в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД [населено място], от която се ражда и второто дете на ищците Е. И. Ш., на 13.09.2022г. На 08.09.2022г. ищцата Ш. е постъпила в ответното болнично заведение за раждане, като на 13.09.2022г. е било извършено спешно цезарово сечение в 07.30 часа, когато се е родило детето Е. И. Ш..

Констатирано е от събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля д-р И. В. В., че той е изродил детето на З. и го показал на майката голичко, след което го поставил на масата до себе си, за да прекъсне пъпната връв и да го предаде на педиатрите. Заявил е, че ищцата е била в съзнание, контактна, разговаряла с екипа, тъй като й е била поставена спинална упойка. Ищцата била видяла бебето, зарадвала се и се разплакала. Непосредствено след раждането на ръката на ищцата е била положена розова гривна с № КХУ 07540 от свидетелката Д.. Бебето е било предадено на свидетеля д-р З. М.-Г., която го е качила в родилна зала, където е било поето от свидетелката Ю. Д.-акушерка в родилна зала, в специален детски кът за бебета, родени след цезарово съчение, която е сложила гривната, обработила е пъпчето и го е измерила. Попитала е за час, имена на майката, сравнила данните заедно с д-р М., приготвила номер със сдвоени гривнички. В този детски кът бебето е престояло за наблюдение два часа, след което е преведено в отделението по неонатология.

Създадена е История на бременността и раждането № 6302/2022 и № 2192 на 08.09.2022г. в 12.05 часа. В медицинската документация е отразено ръкописно Бебе № 07540, женско, доносено. Създаден е Лист на новороденото дете № 07540 с дадено име Е. И. Ш., в който е установено, че липсват дата, име и подпис за предал детето. Има изписани име на извършил връзване на пъпче и Креде-„Д.“ и приел детето „м.с.П.“.

Посочено е, че детето Е. И. Ш. е изписано на 16.09.2022г., 14 часа на възраст три дни, дехоспитализиран на 16.09.2022г., 15.44 часа. Старшата акушерка С. е предала детето и положила подпис, а за приел детето е положен подпис като на ръка е записано „жена“, което е отразено в констативния протокол за извършена проверка.

Посочено е, че от приетия по делото констативен протокол за извършена проверка № КП 7/04.01.2023г. на Министерство на здравеопазването, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, е установено, че пациентката С. П. М. е постъпила по спешност, транспортирана от ЦСМП София, в ответното болнично заведение, на 13.09.2022г. в 06.57 ч., родилно отделение. Създадена е История на бременността и раждането № 6423/2022 и № 2240 на 13.09.2022г. в 06.57 часа, в която е отразено ръкописно Бебе № 07577, женско доносено.

Създаден е и Лист на новороденото дете № 07577, родено на 13.09.2022г. в 07.18 часа, в който липсват дата, име и подпис за предал детето. Няма изписано име на извършил връзване на пъпче и Креде. Има име на приел детето „м.с.П.“. Детето е изписано на 16.09.2022г. в 14 часа на възраст три дни. Констатирано е, че предал детето е старша акушерка С., с положен подпис, а за приел детето с положен подпис и на ръка записано „жена“.

Установено е, че при изписване на новородените деца Е. И. Ш. и В. С. П., старшата 3 акушерка не е сравнила номерата на майките и децата, доколкото такова сравнение не е посочено в медицинската документация.

Посочено е, че през м.декември 2022г. ищцата Ш. е установила разлика между номерата на нейната гривна, която била поставена на ръката й непосредствено след раждането № КХУ 07540 и гривната на детето № КСУ 07577, която е взела със себе си при изписването. В ищцата се породили съмнения, поради което и на 07.12.2022г. е провела телефонен разговор с д-р У., Началник на отделение Неонатология при ответната болница. След разговора посетили и неонатологичното отделение. По номера на гривната на детето, която ищцата посочила, д-р У. установила коя е другата родилка. Поканила и двете страни да бъде проведен генетичен тест за установяване на родителството. Ищците провели теста на 08.12.2022г., като ДНК материалът бил взет в отделението по неонатология. Резултатите от теста излезли на 16.12.2022г. и същите категорично установили, че двамата ищци не са биологични родители на детето, което отглеждали.

Посочено е, че спорът между двете семейства относно произхода на децата, е решен извънсъдебно, с подписано между тях споразумение на 13.01.2023г., когато е осъществена и фактическата размяна на децата, като ищците получават биологичната си дъщеря Е. И. Ш..

Посочено е, че от приетата пред първоинстанционния съд СПЕ е установено, че размяната на двете новородени бебета - Е. и В., се явява силен стресогенен фактор за З. и И. Ш..

Ищцата З. Ш. е преживяла силен стрес, тъга, безпокойство, страх, отчаяние, гняв. Бил нарушен съня й, отслабнала значително за кратък период от време, изгубила апетит, преживявала кризи, в които чувствала, че губи контрол върху емоциите си. И към момента ищцата продължавала да няма апетит, да има изразена депресивна симптоматика, продължавали кризи на неудържим плач, скръб по изгубеното бебе, вина спрямо собственото бебе, липса на сексуално желание. Изпитвала е и изпитва силно чувство на вина и неспособност да бъде достатъчно добра майка. Силно скърбяла за изгубеното бебе, с което е изградила силна емоционална връзка и привързаност. Станала по-затворена, поподозрителна, по-песимистична. Спрямо първото й дете Р., ищцата трудно удържа емоционалното си състояние, като детето често е ставало свидетел на това, че майка му плаче.

Ищецът И. Ш. е преживял силен стрес, страх, гняв, отчаяние, тъга, безпокойство, чувство за безизходица и безпомощност. При него също са били налице соматични прояви - не можел да спи, получил обрив, отключили се здравословни проблеми. Продължавала да е налице посттравматична симптоматика, промяна в социалните отношения и личността му - станал по-затворен и резервиран, изгубил сексуално желание. Отношението на И. Ш. към първата му дъщеря Р. е белязано с чувство за вина.

Посочено е, че за установяване на търпените от ищците неимуществени вреди пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства. Свидетелката П. М. М. е заявила, че е първа братовчедка на ищеца И. Ш. и са в много близки отношения. Посочила, че за размяната между бебетата научила от самия ищец по телефона, след направения ДНК тест. От този момент започнал някакъв кошмар. Ищците били тотално стресирани, неадекватни. Ходили до омбудсмана, при министъра на вътрешните работи, звънели на социалните дори. З.

4 непрекъснато плачела, защото осъзнала, че всъщност три месеца гледат чуждо бебе.