Решение № 260 от 06.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. С., 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Тони Гетов

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова в присъствието на прокурора Михаела Николаева Георгиева (СГП-С.) като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604019 по описа за 2021 година

С присъда от 09.07.2021г. по н. о. х. д. №17617/19 г. Софийски районен съд, НК, 135 с –в е признал подсъдимата Т. П. Т. за виновна в извършване на престъпление по чл.286 ал.1 от НК,поради което и я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година ,изпълнението на което е отложено за срок от три години и обществено порицание.

Против постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимата и допълнение към нея ,в които се посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане присъдата да бъде отменена ,като се постанови нова, с която Т. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.

В съдебно заседание,защитника на подсъдимата поддържа жалбата и посочените в нея доводи.Считат,че присъдата на СРС следва да бъде отменена.

Повереника на частния обвинител ,намира жалбата за неоснователна.

Представителят на СГП счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна.

Подсъдимата моли съда да бъде оправдана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел от 1 фактическа страна, следното:

Подсъдимата Т. П. Т. е родена на **** г. в гр. Свищов, българка, е българско гражданство, живуща в гр. С., ул. „****, е висше образование, психоаналитик на частна практика, неомъжена, неосъждана, е ЕГН **********.

Подсъдимата Т. П. Т. и частният обвинител Х. Б. ТР. имали връзка, от която на 23 февруари 2010 г. се родило детето Х. Х.Б.. Впоследствие отношенията им се влошили, като е Решение на СТС - III ГО, 87 състав по гр. дело 13395/2013 г. от 25.07.2014 г., частично изменено е решение на СГС - ГО - I брачен въззивен състав по гр.дело № 17165/2014 г. от 27 май 2015 г. упражняването на родителските права на детето Х. Х.Б. било възложено на майката-подсъдимата Т..Бащата бил осъден да изплаща издръжка на детето и режим на лични контакти със същото. Режимът предвиждал лични срещи всяка първа и трета седмица от месеца от 17:30 ч. в петък до 08.30 ч. в понеделник; всяка втора и четвърта седсмица от месеца от 17:30 ч. в сряда до 08:30 ч. в петък; за половината от Коледната и Новогодишната ваканция на детето, така както същата е определена за съответната година от МОН, като през съответната четна година бащата има право да взема детето от 10:00 ч. на първия ден от ваканцията до 16:00 ч. на последния ден от първата половина на същата, като това време включва и полагащите му се лични контакти на Коледната ваканция за съответната нечетна година, а през съответната четна година - от 10:00 ч. сутринта на първия ден, от втората половина на ваканцията до 16:00 ч. следобед до последния ден от същата, като това време включва полагащите му се лични контакти за новогодишните празници за съответната година; Великденските празници всяка нечетна година съобразно с православния календар, считано от 10:00 ч на Разпети петък до 20:00 ч. на първия ден след Великден; двадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, за което бащата дължи предварително уведомление един месец по-рано; личните празници на бащата - рожден ден на 30.01, считано от 18:30 ч. на предходния ден до 08:30 ч. на деня, следващ личния празник, със задължениие на бащата да заведе /вземе/ детето до/от училище/ детска градина; през рождения ден на детето - 23.02 - съвместно от двамата родители - от 10:00 ч. до 20:00 ч., а при несъгласие за съвместно прекарване на рождения ден - за бащата за времето от 18:30 ч. на предходния ден до 14:00 ч. на 23.02.

В случай, че така определения режим не можел да се осъществи поради заболяване на детето, същият следвало се реализира след оздравяване на детето, наред с първоначално определения режим.

Предвид изключително изострените отношения между подс.Т. и ЧО Т. определеният със съдебното решение режим не се спазвал редовно. Затова ЧО Т. се снабдил с изпълнителен лист, като се опитвал да наложи принудително спазването на режима за лични контакти с детето, а подсъдимата се снабдила със становища на психолози, че контактите с бащата се отразяват негативно на детето, като на това основание продължила да не спазва режима за лични контакти на бащата с детето.

По молба на подс.Т. П. Т. по реда на 33ДН на 24.01.2017 г. в CPC, III ГО, 139 състав било образувано гр. д. № 1290/2017 г., по което на същата дата била издадена 2

Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие № 15946. С цитираната заповед Х.Т. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на майката и детето.

Впоследствие по гр.дело № 1290/2017 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав с Решение № 340888/16.02.2018 г. бил постановен отказ да бъде издадена заповед за защита.

На 06.10.2017 г. в интервала 16:00 - 16:30 часа ЧО Х.Т. отишъл в ЧОУ „Св. С.” на ул.

****, където учело детето му, като поискал да го вземе след приключване на учебните занятия. От охраната на училището се обадили на св.П.С.-помощник секретар, която извела навън детето, за да се види с баща си. Когато се срещнали, детето било изненадано, че вижда баща си. Последният му казал: “Здравей Х., днес аз ще те взема“, а детето му отговорило:

„Добре, но аз имам тренировка по футбол и искам да отида на футбол“. Бащата се съгласил с желанието на детето, след което влезли в сградата на училището и седнали на пейка, в близост до канцеларията. ЧО Т. попитал сина си как се чувства и как вървят нещата в училище, като детето му отговорило, че е добре, но не иска да си тръгва,а да отиде на тренировка. След края на разговора ,който продължил няколко минути детето се отправило към класната стая, а ЧО Т. влязъл в канцеларията на училището, където представил копия от наличните съдебни решения и издадения му изпълнителен лист, след което си тръгнал.

Междувременно, св.С. се обадила по телефона на майката на детето-подс.Т., за да я попита дали да го пусне да тръгне с бащата или както обикновено да се прибере с училищния транспорт. Подс.Т. казала, че детето трябва да довърши занятията си, а не да тръгва с баща си. Малко по -късно последната била уведомена по телефона, че детето не е тръгнало с баща си, а е отишло на тренировка.

Няколко дни по-късно на 10.10.2017 г. в сградата на 06 РУ-СДВР, подс. Т.Т. подала жалба с вх. № 230000- 11557/10.10.2017 г. срещу Х. Б. ТР., в която било посочено ,че ЧО Т. отново е упражнил психическо насилие и тормоз спрямо детето в училище. Впоследствие, въз основа на тази жалба било образувано досъдебното производство по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка,първата съдебна инстанция е приела ,че подсъдимата Т. е осъществила състава на престъплението по чл.286 ал.1 от НК както от обективна,така и от субективна страна.

Както фактическите констатаци, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.

Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика..

След собствен анализ на събраните пред първата съдебна инстанция доказателствени източници ,въззивната инстанция счете,че основният спорен въпрос – дали подсъдимата е извършила престъплението, за което е призната за виновна от СРС е намерил своето 3 правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда.

Обосновано ,първата съдебна инстанция е поставила в центъра на своята оценъчна дейност показанията на свидетелите Т.,С. и К.,съответно баща на малолетното дете,помощник –секретар и директор на учебното заведение,които са убедителни и взаимнодопълващи се.От показанията на свидетеля Т. се установява ,че същият не е демонстрирал поведение,което да се субсумира като такова нарушаващо издадената заповед за защита от домашно насилие по време на срещата му с детето в училище.В този смисъл са и показанията на двете свидетелки С. и К.,първата от които пряко е възприела действията му,след пристигането му в сградата на училището,до момента на напускането му, а втората е била уведомена от първата за случилото се.Правилно,първият съд е счел ,че техните показания са обективни и достоверни,тъй като изхождат от безпристрастни лица,които не са свързани с нито една от страните по делото.Свидетелката С. е категорична в показанията си,че ЧО Т. е дошъл да вземе детето от училище,извън уговорените дни за срещи с него и появата му в училището е изненадала детето,но бащата се е съобразил с желанието на детето да остане на тренировка по футбол и без да създава конфликти, си е тръгнал.По думите на св.С. не е имало както заплахи ,така и действия ,които да са предизвикали страх или притеснение у детето.Освен изненадата от появата на бащата в училището, св.С. не е забелязала безпокойство,страх или друго емоционално състояние у детето,продиктувано от думи или действия на бащата.Случилото е предадено достоверно по телефона на подсъдимата от св.С. и от св.К..Нито една от двете не е съобщила на подсъдимата ,че ЧО Т. е нарушил интегритета на детето по какъвто и да е начин,което да доведе до последващите й действия –жалба в полицията срещу ЧО Т. и твърденията й за нарушаване на заповедта за защита от домашно насилие,доколкото самата подсъдима не е била очевидец на случилото се и е могла да бъде подведена относно действителните събития.Във връзка с последното,обясненията на подсъдимата ,в които твърди,че е била уведомена от св.С. по телефона,че детето е треперело и било изключително разстроено от срещата с бащата , обосновано са игнорирани от първия съд,тъй като се опровергават от показанията на св.С. и ЧО Т..Въззивната инстанция също счита,че обясненията на подсъдимата в тази част не следва да бъдат кредитирани,тъй като не намират опора в другите доказателствени източници,поради което представляват единствено защитна теза.

Законосъобразно,действията на подсъдимата са квалифицирани от първия съд като престъпление по чл.286 ал.1 НК,тъй като подсъдимата съзнателно е набедила ЧО Т. в извършване на престъпление-нарушение на заповед за незабавна защита срещу домашно насилие-престъпление по чл.296 от НК,действия каквито не са установени за извършени от страна на ЧО.Появата на частния обвинител в училището на детето след края на учебните занятия,срещата му и разговора с детето не представляват обстоятелства,които могат да доведат до нарушаване на издадената заповед за незабавна защита.Независимо от установения режим от съда за срещи с бащата,последния има право да вижда сина си и извън уговореното време,стига контактите да не попадат в категорията на неправомерните такива и да не вредят на детето.В конкретният случай по делото не е установено ,че срещата 4 с бащата е протекла във вреда на детето.Напротив,св.Т. е проявил човешко,бащинско желание да се види с детето си за кратко време,среща която е протекла и в присъствието на трето лице-служител в училището,поради което представлява правомерно поведение,което не подлежи на санкция.Съдържанието на срещата е било предадено на подсъдимата,поради което последващите й действия-подаване на сигнал срещу частния обвинител за нарушение на заповедта за защита срещу домашно насилие са съставомерни по смисъла на чл.286 ал.1 от НПК. Следва да се отбележи и ,че жалбата на подсъдимата е подадена четири дни след събитието,време през което същата е могла да обмисли трезво,без емоции решението си да извести компетентните органи,поради което няма съмнение за осъществяване на престъплението по чл.286 ал.1 от НК от субективна страна.