Решение № 361 от 20.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Бургас, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100500465 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на А. Ж. Б. – ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Радостин Станчев, срещу Решение №320/16.12.25г., постановено по гр. дело №828/2025 г. по описа на Районен съд Айтос, с което въззивникът е осъден на осн.чл.240, ал.1 ЗЗД, да заплати на М. Д. П. сумата от 20 000лв. –главница по договор за заем от 07.04.2024г, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.09.2025г.до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 3000лв.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му и постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Според въззивника въпреки приетото от съда, че ищецът следва да проведе главно пълно доказване, е уважил иска при липсата на доказателства за сключен договор за заем. Извършва анализ на характеристиките на договора за заем съобр. нормата на чл.240 ЗЗД, за да обоснове извод, че ищецът следва да докаже предаването на сумата и основанието, на което това е станало – договор за заем. Намира, че в случая е доказано предаването, но не и основанието – излага съображения. С позоваване на показанията на разпитания по делото свидетел, въззивникът обосновава извод, че с предаване на сумата ищцата е изпълнила свое задължение към ответника – в тази връзка с позоваване на съдебна практика излага съображения за допустимост на свидетелските показания. Намира, че с факта на предаване на сумата не може да се презюмира, че се сключва договор за заем, т.к. е възможно да са налице различни хипотези, касаещи факта на плащането – излага подробни съображения и посочва съдебна практика. Като краен извод обосновава тезата, че ищцата не е установила, че преведената от нея сума 1 е с основание договор за заем и че тя я превежда в качеството й на заемодател на ответника – заемател.

Въззиваемата - ищец М. Д. П. представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. С него излага съображения за потвърждаване на решението, с което съдът е направил извод, че е налице договор за паричен заем, по който ищцата е предоставила на ответника парична сума от 20000 лева. Оспорва твърдението на въззивника, че преводът на паричната сума от П. всъщност бил връщане на предварително получен от нея заем, като заявява, че по делото не са представени доказателства, че Б. предварително й е дал в заем сумата от 20 000 лева, за да се квалифицира извършеното от нея банково плащане като връщане на заема. В тази връзка излага съображения, че заемът е реален договор – сключва се с предаване на сумата, а по делото е доказано, че именно ищцата е предала сумата на ответника.

Въззиваемата излага съображения за основателност и на евентуално предявения иск по чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД. Намира, че е доказала предаването на сумата, а ответникът следва да докаже наличието на основание да я получи, в каквато насока доказателства не са представени. В тази връзка се позовава на съдебна практика.

Въззиваемата излага съображения, че не споделя мотивите на жалбоподателя, че евентуалният иск може да бъде предявен само при липса на писмен документ за предоставяне на сумата по заема. Намира, че жалбоподателят свързва претенцията й за неоснователно обогатяване по евентуалния иск с претенцията й по заемното правоотношение по основния иск, но заявява, че такава връзка не може да съществува, с оглед характера на евентуалният иск - да бъде разгледан, само ако основният иск бъде приет за неоснователен – излага съображения.

Въззиваемата излага аргументи за допустимост на свидетелските показания, съобр. чл.164, ал.1, т.3, предложение второ ГПК, като ги намира за недопустими.

Заявява, че не е налице изключението по чл.165, ал.1 ГПК, доколкото по дело ответникът твърди наличието на договор за паричен заем, който по дефиниция е неформален, по който й дал предварително паричен заем, който тя върнала с банковото плащане. Според въззиваемата, въззивникът не е твърдял пред АРС, че разписката, която ищцата му била дала, е изгубена или унищожена /чл.165, ал.1 ГПК/, а сочи, че липсва, защото й била върната на П.. Въззиваемата излага съображения, относно съществото на спора – кой е кредитор и кой – длъжник по договор за заем, сключен между страните. Поради това намира за недопустими свидетелски показания, касаещи смисъла на постигнати договорености по договор, чието съществуване е спорно.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото преводно нареждане, на 07.04.24г., ищцата М. Д. П. превела по сметка на ответника А. Ж. Б., сумата от 20000 лева. Като основание за превода посочила „захранване“. Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който предала в собственост на ответника така посочената сума, срещу задължението му да я върне. И т.к. ответникът не върнал сумата, претендира осъждането му да го стори.

При условията на евентуалност ищцата предявява иск за връщане на горната сума, като предадена при начална липса на основание.

Ответникът твърди, че през септември 2023г. той е предал в заем на ищцата сумата от 20000 лева, които тя му върнала с горепосочения превод. За връщането на сумата издал разписка на ищцата. За доказване параметрите на договора за заем 2 ангажира показанията на свидетеля Д. М. Д..

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Договорът за заем, в зависимост от различни критерии при неговия анализ има следните характеристики: той е реален; по принцип безвъзмезден; каузален; неформален – не е необходима определена форма за неговата действителност, писмената форма е форма за доказване на същия. Нормативната уредба на договора за заем за потребление се съдържа в чл.240, 241 ЗЗД. Чл.240, ал.1 ЗЗД дава легално определение на договора за заем: ”заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество”. Съобразно нормата на чл.68, ал.2 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Според трайната съдебна практика (Решение № 37 от 25.06.1969 г. по гр. д. № 32/69 г. на ОСГК, Решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о., ТК,) Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о.), основанието, на което е сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него; не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем. Правните субекти си предават парични суми на различни основания - погасяване на предходен дълг, изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.

В настоящия случай в представеното от ищцата преводно нареждане е посочено основание за превеждане на сумата „захранване“. По изложените по – горе съображения така посоченото основание не може да се презумира като такова по договор за заем. Други доказателства за предаване на сумата в заем не са ангажирани, поради което искът за връщането й е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради отхвърляне на главния иск следва да се разгледа евентуално предявения иск – за връщане на сумата, поради предаването й при начална липса на основание.

Според трайната съдебна практика (Постановление №1/28.05.1979 г. по гр. д.

№ 1/1979 г. на Пленума на ВС, Решение № 60170 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., ГК), по иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. В тази връзка ищецът следва да докаже предаването на сумата и получаването й без основание от ответника. Тежестта да докаже правото да задържи сумата (основанието за получаването й) тежи върху ответника.

В настоящият случай от представеното преводно нареждане се установява, че на 07.04.24г. ищцата П. е превела по банковата сметка на ответника Б. сумата 20000 3 лева. Ищцата твърди, че не било налице основание да я преведе, а ответникът – да я получи. В тази хипотеза ответникът следва да докаже твърденията си: че той е предоставил в заем на ищцата сумата от 20000 лева, която сума тя му е върнала с представеното преводно нареждане. За доказване на твърденията си, ответникът ангажира единствено показанията на свидетеля Д.. Според нормата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, свидетелски показания не са допустими за установяване на договори на стойност над 5000 лева. Съобразно посочената по-горе съдебна практика, свидетелски показания за доказване параметрите на договор за заем на стойност над 5000 лева са допустими само ако страната докаже с писмени доказателства предаването на парична сума. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. В настоящия случай ответникът не представя писмено доказателство, че е предал на ищцата в заем сумата 20000 лева, за да се приемат за допустими и да бъдат обсъдени показанията на свидетеля Д., относно параметрите на този договор за заем.

Не могат да се споделят съображенията, че е приложима нормата на чл.165, ал.1 ГПК за допустимост на свидетелските показания на твърдяните от въззивника основания: твърди се, че за предаване на сумата в заем е била издадена разписка, която след връщане на сумата е била предадена на ищцата. Но съобразно нормата на чл.77, ал.1 ЗЗД, при изпълнение длъжникът може да поиска от кредитора разписка, следователно разписката е документ, който установява не предаването на сумата в заем, а връщането й, което означава, че ползва длъжника и следва да се намира в него, а не в кредитора. С разписката длъжникът доказва връщането на сумата, но кредиторът не доказва предаването й.

При тези данни, въззивната инстанция намира, че ищцата е предала на ответника сумата 20000 лева без основание. Поради това последният следва да й върне тази сума, ведно с обезщетение за забава, считано от подаване на исковата молба03.09.25г., до окончателното й изплащане.