Разпореждане № 9583 от 08.08.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9583 гр. София, 08.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Наказателно дело частен характер № 20241110205951 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна тъжба, депозирана от И. В. Ю. срещу В. К. К. съдържаща твърдения за извършено престъпление от частен характер.

Съдът, след запознаване с тъжбата, намира следното:

Налице са условията за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, като съображенията за това са следните:

В депозираната частна тъжба се сочи, че действието, което следва съдът да преценява като съставомерно по НК е изложеният от обвиняемия В. К. К. израз/изявление, обективирано върху молба на тъжителя с вх. № 14850 по описа на Затвора – София, с което е нанесена обида и са накърнени професионалната чест, достойнство и доброто име на частния тъжител в професионалната му среда, а именно – „Молбата говори за непознаване на нормативната уредба“.

По отношение така изнесения в частната тъжба израз, съдът намира, че същият не съставлява престъпление.

Дейността на съдията докладчик по производствата от частен характер включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав като необходима предварителна оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се 1 преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано очевидно несъставомерно поведение – да прекрати наказателното производство съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК. Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК.

В настоящия случай този съдебен състав намира, че в частната тъжба не са изложени обстоятелства, които биха предпоставили повдигане на обвинение за извършено престъпление от частен характер, в частност обида, каквато правна квалификация на изложените в частната тъжба обстоятелства е дадена от тъжителя.

Известно е, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, които по своето съдържание засягат сферата на нематериалните блага – чест, достойнство, добро име, авторитет. Унизителният характер на казаното се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е правилна, вярна или не. Съобразно изложеното в конкретния случай описаното в частната тъжба поведение на В. К. К. не е обективно годно да накърни достойнството на частния обвинител, а използваният израз не засяга сферата на нематериалните блага – чест, достойнство, добро име, авторитет на тъжителя. Визираният в тъжбата израз, част от писмено изявление на В. К. К., по своето обективно съдържание не съставлява каквото и да е престъпление, било то от частен или от общ характер.

Субективното отношение на тъжителя към писменото изявление, цитирано в тъжбата, не може да бъде годен предмет на престъплението обида, доколкото личните преживявания и оценки не могат да бъдат установени посредством способите за събиране и оценка на доказателствата, чрез които се 2 изследва и установява обективната истина.

Поради тези съображения съдът намира, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление. Поради това и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като посочените в тъжбата обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по частен ред.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 5951/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Софийски градски съд по реда на Глава 22 от НПК.

ПРЕПИС да се връчи на частния тъжител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3