Решение № 311 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100509126 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20114021 от 12.05.2021г., постановено по гр.дело №35011/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В.

С. Д., с ЕГН **********, дължи на "АГЕНЦИЯ за КОНТРОЛ на ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, с ЕИК *******, сумите, както следва: 800 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем №5469662 от 18.09.2018г., сключен с "Вива кредит" ООД, чието вземане е цедирано на заявителя, ведно със законна лихва от 05.02.2020г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 140.23 лв. за периода от 18.10.2018г. до 15. 06.2019г.; законна лихва в размер на 39.41 лв. за периода от 16.06.2019г. до 28.01.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.02.2020г., постановена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6077/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав , като с а отхвърлени предявените осъдителни искове за заплащане на такса в размер на 321.76 лв. за експресно разглеждане на документи, неустойка в размер на 344.41 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок, а именно поръчителство на физическо лице, както и разноски в размер на 245 лв. за извънсъдебно събиране на вземането. С решението е осъдена В. С. Д., с ЕГН **********, да заплати на "АГЕНЦИЯ за КОНТРОЛ на ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 369.23 лв., сторени разноски в исковото и заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - В. С. Д., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.М. М., с която се обжалва решение № 20114021 от 1

12.05.2021г., постановено по гр.дело №35011/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта на присъдените в тежест на ответницата разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на съдебен акт в обжалваните части, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Поддържа се, че в исковото производство уведомлението за извършената цесия не е надлежно връчено на длъжника, поради което само на това основание предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Отделно от това се оспорва факта, че е бил сключен договор за паричен заем №5469662 от 18.09.2018г. между ответницата и "Вива кредит" ООД, като се твърди, че по делото не са събрани доказателства, че ответницата като заемополучател е получила дадената в заем сума.

Излага се още, че не са ангажирани доказателства, че вземането по процесния договор за паричен заем №5469662 от 18.09.2018г., сключен между ответницата и "Вива кредит" ООД, е било цедирано на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., който е сключен преди договора за заем. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно размера на претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - "АГЕНЦИЯ за КОНТРОЛ на ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, с ЕИК ******* правоприемник на първоначалния ищец "АГЕНЦИЯ за КОНТРОЛ на ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, с ЕИК ******* , чрез процесуален представител юрк.Х. А., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваните части е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че процесният договор за паричен заем №5469662 от 18.09.2018г., сключен между ответницата и "Вива кредит" ООД е валиден, спазени са изискванията на ЗПК, поради което заявените претенции на ищеца за заплащане на непогасена главница, договорна лихва и обезщетение за забава са основателни и правилно са уважени с обжалваното решение. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направени разноски по делото.

Предявени са от "АГЕНЦИЯ за КОНТРОЛ на ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, с ЕИК *******, срещу В. С. Д., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД 2 и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД. Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че между "Вива кредит" ООД – заемодател и В. С. Д. - заемополучател е б и л сключен договор за паричен заем №5469662 от 18.09.2018г., съгласно който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 800 лв., като според чл.10, ал.2 от договора същия има силата на разписка за получената от заемополучателя в брой сума. Уговорено е още в чл.2, ал.1, т.4 от договора, че заемополучателят се задължава да върне получената в заем сума на 9 бр. месечни вноски, в уговорените срокове и ред. В чл.2, ал.1, т.5 от договора е предвидено, че заемополучателят дължи договорна лихва, която е в размер на 40.3% годишен лихвен процент, а в клаузата на т.8 на същата клауза страните са уговорили, че размерът на годишния процент на разходите по заема е 49.46%.

От приетите по делото като неоспорени доказателства се установява още, че с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и приложение №1 към него от 01.08.2019г . "Вива кредит" ООД е прехвърлило на "АГЕНЦИЯ за КОНТРОЛ на ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, вземания, като от Приложение №1 е видно, че в предмета на договора за цесия е включено вземане за главница по процесния договор за заем, с посочване на три имена на длъжник - В. С. Д. и ЕГН.

В конкретния случай не е спорно още между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.

№6077/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, въззиваемият - ищец- "АГЕНЦИЯ за КОНТРОЛ на ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 05.02.2020г. и е постановена на 18.02.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В. С. Д. за заплащане на сумите, посочени в заявлението - главница, договорна лихва и обезщетение за забава. Длъжникът - В. С. Д. е уведомена за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане от 01.07.2020г. е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение на които са предявени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за сумите, посочени в заповедта на изпълнение, по който е образувано настоящото производство.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно 3 съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, поради следните съображения:

В настоящия случай съдът приема, че от ангажираните по делото доказателства се установява по категоричен начин факта, че между "Вива кредит" ООД – заемодател и В. С. Д. - заемополучател е бил сключен договор за паричен заем №5469662 от 18.09.2018г., вземането по който е прехвърлено от заемодателя - "Вива кредит" ООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. и приложение №1 към него от 01.08.2019г., на ищеца - "АГЕНЦИЯ за КОНТРОЛ на ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, като е представено и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от предишния кредитор - "Вива кредит" ООД, поради което настоящият състав противно на изложеното ъв въззивната жалба приема, че условието за прехвърляне на вземанията се е сбъднало и договорът за цесия е породил правни последици. Прехвърлянето на вземане /цесията/ е договор, с който кредиторът на едно вземане /цедент/ го прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията -чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента - чл.99, ал.3 ЗЗД.

Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника - чл.99, ал.4 ЗЗД.

Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор - от цедента и че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера срещу длъжника, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. /В този смисъл е съдебната практика на ВКС -решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ІІ Т.О. и решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на І Т.О./.