Решение № 771 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Цветомир М. Минчев

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100514954 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20544 от 13.11.2024 г. по гр.д. № 7333/2024 г. Софийски районен съд, 78 състав признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Р. Д., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: 114.69 лв. – главница за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2020 г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 290415; 24.41 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2021 г. - 30.08.2023 г.; 8.58 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м. 7.2020 г. до м. 09.2020 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 12.09.2023 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50605/2023 г. на СРС, като отхвърлил иска за сумата 2.67 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. - 30.08.2023 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 73.65 лв., представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 564.67 лв., представляваща 1 разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на „Далсия Елвеко“ ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Р. Р. Д., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Д. П. от САК, който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно районният съд обявил Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София за служебно известни. Съдът игнорирал и обстоятелството, че по делото били представени доказателства единствено във връзка с публикуването на ОУ във вестник „Монитор“, доказателства за публикуването им във втори всекидневник не били представени. Този факт не можел да се приеме за общоизвестен по смисъла на чл. 155 ГПК и неподлежащ на доказване. Липсата на представени доказателства за втора публикация водела до извод за неоснователно позоваване на клаузите на ОУ като източник на претендираното вземане, което водело до неоснователност на предявения иск.

Правната характеристика на общоизвестен факт ОУ придобивали едва след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и изтичането на 30 дни от първото им публикуване. Публикацията не била ноторна и подлежала на пълно доказване в процеса от ищеца. Поради това ответникът не бил обвързан от ОУ и нямал качеството на потребител на топлинна енергия, и не дължал главницата и лихвата, както и обусловената от другото задължение главница за дялово разпределение. Поради това моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500, правоприемник на заличеното като търговец в хода на въззивното производство „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК 130532985, не взема становище по жалбата.

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по следните съображения:

Доводите в жалбата се свеждат до това, че ищецът не представил доказателства за публикуване на ОУ в два всекидневника, а само в един, както и че фактът на влизане в сила на ОУ според въззивника не можел да се приеме за служебно известен по реда на чл. 155 ГПК.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение; видовете лични данни, които задължително се обработват от топлопреносното предприятие.

Според разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в 3 един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. С ал. 3 на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

С оглед така очертаната нормативна уредба, доводите в жалбата са неоснователни. По делото са приети и неоспорени относимите към процесния период и сега действащи Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Видно от представения препис, ОУ са били публикувани на 11.07.2016 г. във вестник „Монитор“.

Съгласно ясната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Ето защо приложимите в процесния период ОУ са влезли в сила с изтичане на 30 дни от публикацията, на 12.08.2016 г., и същите са приложими в отношенията между страните.

Влизането в сила на ОУ от 2016 г., освен че е ноторно известен за региона на гр. София факт, е и служебно известен за съда предвид хилядите дела, образувани за събиране вземания на ищеца срещу неизправни длъжници.

Поради това неоснователен е и доводът, че районният съд неправилно приел на основание чл. 155 ГПК този факт за служебно известен.

Предвид неоснователността на доводите в жалбата, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал и юрисконсултско възнаграждение.

Доказано направените разноски са в размер на 51.13 евро (равностойни на 100 лв.) – депозит за възнаграждение на особения представител на въззивника. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт 4 на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Въпреки че се касае за възнаграждение за положен труд преди 01.01.2026 г., претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в евро, което, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. е официалната парична единица в Република България. Или дължимото от ищеца на ответника юрисконсултско възнаграждение е 51.13 евро, а общо дължимите разноски за тази инстанция – 102.26 евро.

Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, на основание чл. 77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 38.35 евро (75 лв.) Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20544 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 7333/2024 г. на Софийски районен съд, 78 състав в обжалваните части, с които е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Р. Д., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 114.69 лв. – главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2020 г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 290415; 24.41 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2021 г. - 30.08.2023 г., и 8.58 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м. 07.2020 г. до м. 09.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 12.09.2023 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Р. Р. Д., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78 ГПК сумата 102.26 евро, представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Р. Р. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 38.35 евро, 5 представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 7333/2024 г. на Софийски районен съд, 78 състав е влязло в сила.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500 (правоприемник на заличеното „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК 130532985), като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6