Определение № 10182 от 27.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10182 гр. София, 27.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100105948 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Ч., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. „*********, против Т. С. К., с ЕГН:**********, с която са предявени обективно съединени искове, с които се иска :

1. да бъде признато за установено между страните по делото, че запис на заповед от 29.05.2015г. е нищожен поради неспазване на изискуемата форма- липсват реквизити по чл.535 ТЗ

2. при условията на евентуалност процесният запис на заповед е подписан под влиянието на изнудване и измама спрямо издателя.

В исковата молба се твърди, че в периода 2013-2015г. ищцата работела в БНТ. На 29.05.2015г. получила обаждане от М.П., неофициален началник на М. Ч. като изпълнителен директор на „Бета Индъстри Корпорейшън“ АД да слезе пред сградата на телевизията.

Ищцата за първи път видяла Т. К., който я чакал заедно с И.Ч.. Т. К. й дал документи, които изискал да подпише с враждебен и заплашителен тон. Под стрес и страх ищцата подписала запис на заповед. Излага съображения за нищожност на менителничната сделка поради несъответствие с нормативно предвиденото съдържание на реквизити: неясна воля относно падежа. Наред с това ищцата сбила подведена и излъгана, като подобен подход бил предприет и срещу друг служител - Т.Г.. По изложените съображения моли съда да прогласи недействителността на запис на заповед от 29.05.2015г. поради неспазване на императивно изискуемите от ТЗ реквизити, евентуално - поради изнудване и измама, упражнени спрямо ищцата.

С исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изп. дело, което е индивидуализирано като номер, но не е посочен съдебен изпълнител, като не е обоснована обезпечителната нужда.

При служебно извършена справка съдът констатира, че гр. дело № 16417/2018г. на СГС, 1-1 с-в, е образувано по реда на чл.422 ГПК по предявен от Т. С. К. против М. А. Ч.

1 установителен иск за съществуване на вземане за сумата от 220 000 лв. по запис на заповед от 29.05.2015г., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г. до изплащане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 35657/2018 г. на СРС, 138 с-в.

От мотивите на постановения съдебен акт е видно, че отвеницата не е оспорила подписването на записа. Навела е твърдения за нищожност поради противоречие с чл. 3 ЗОПБ по причина, че в записа задължението е за плащане на сума от 220000 лв. в брой при съществуващо законово ограничение за плащания до 15000 лв. Навела е възражение за унищожаемост по чл. 28 ЗЗД и чл. 29 ЗЗД, тъй като непосредствено преди подписването му е била въведена в грешка и подведена ищецът да е направил разходи за инвестиция по сключен договор. Твърдяла е, че записът е издаден в обезпечение на договор от 01.02.2013г. между ищеца и „Бета индъстри корпорейшън“ АД (н.), на което дружество е била изпълнителен директор, с което ищецът поел задължението в срок до 01.02.2014г. да направи инвестиция на стойност 200 000 лв. по отношение на обект в гр. Червен бряг.

Поради неизпълнение на задължението и неосъществена инвестиция поддържа липса на каузално правоотношение, въз основа на което претендираната парична сума следва да се дължи.

С първоинстанционното решение предявения иск е отхвърлен. В рамките на осъществения инстанционен контрол с решение № 873/20.07.2021г. по въззивно гр. дело № 404/2021г. на САС. първоинстанционното решение е отменено и установителния иск е уважен, като е постановена дължимост на сумата по записа на заповед. С Решение № 1/17.01.2023г. по т.д. № 2298/2022г. на ВКС, II T.O. е оставено без уважение искането на М.

Ч. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение №50243/22.11.2022г. по гр.д.№5068/2021г. на ВКС, IV отд., съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влезлите в сила решения са задължителни за страните, съда, който е постановил решението, както и всички останали съдилища и държавни и общински органи, поради което е налице забрана за пререшаването им /чл. 299 ГПК/. Пределите на силата на пресъдено нещо са обективни и субективни /чл. 298 ГПК/. Първите са свързани с предмета на делото, който е бил разгледан с влязлото в сила решение. Съгласно разясненията дадени в т. 18 ТР №1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, която се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В същия смисъл е и формираната въз основа на него практика на ВКС, споделена и от настоящия съдебен състав. Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга от лица, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение страните по делото и техните правоприемници /чл. 298, ал. 2 ГПК/, а в изрично предвидените случаи и третите лица - решенията постановени по искове за гражданско 2 състояние и брачните искове /чл. 298, ал. 3 ГПК/. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някой от тях има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки следващ спор.

Предвид горепосочената практика съдът намира, че в производството по предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с предмет дължимост на сумата от 220 000лв. на основание запис на заповед от 29.05.2015г. ищцата е дължала да изчерпи всички правоизключващи и правопогасяващи възражения за недължимост на сумата на основание менителничната сделка. При съобразяване на ТР 4/2013 от 18.06.2014г. и при спазване на правилата за първоначално съединяване на исковете е допустимо и предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск за съвместно разглеждане с главния установителния иск.

Предвид гореизложеното настоящето производство е недопустимо, като са налице процесуални пречки за разглеждането му по чл.299 ГПК, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.

Доколкото съдът намира, че производството по делото е недопустимо, то и намира за безпредметно да се произнася по исканията на ищеца за освобождаване от държавна такса, както и за обезпечение.

Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№5948/2025г. на СГС, I-18 с-в, като ВРЪЩА исковата молба на ищеца М. А. Ч., с ЕГН:**********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдгр.София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3