Определение № 361 от 20.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. София, 16.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002900721 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата В. Р. Б. срещу решение № 7 от 09.01.2023г. по в.гр.д. № 325/2022г. на ОС Смолян. Въззивната инстанция е потвърдила решението по гр.д.№ 645/2022г. на РС Смолян, с което Б. е осъдена да заплати на Х. Ш. Х. сумата 19 277 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, в резултат на разпределението като дивидент на печалбата на „Фейс протекшън“ ЕООД за 2016г. , съгласно решението й като едноличен собственик на капитала от 31.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 13 410 лв., считано от датата на предявяване на иска 24.06.2021г. до окончателното й изплащане.

Касаторът се позовава на основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяна на решението и постановяване отхвърляне на предявения иск. Изложени са съображения за фактическия състав на субсидиарния иск по чл.59,ал.1 ЗЗД и отсъствие в конкретния случай на връзка обогатяване-обедняване. Посочва се, че длъжник на Х. е било „Фейс протекшън“ЕООД с едноличен собственик на капитала В. Б., по отношение на което дружество ищецът има вземане за обезщетение по чл.200 КТ и вземания за разноски по водени между дружеството и Х. дела, но Б. не е длъжник на ищеца по нито едно от тези вземания. Поддържа се, че Б. не е получила нищо 1 без основание от ищеца, което да има задължение да върне, тъй като между страните по настоящия спор не е възниквало никакво фактическо или правно отношение. Излага съображения, че като собственик на капитала на „Фейс протекшън“ЕООД тя е имала право на дивидент, който правомерно е разпределила на себе си като собственик, но дружеството е самостоятелен субект на правото. На второ място излага съображения за субсидиарния характер на иска по чл.59,ал.1 ЗЗД и акцентира, че ищецът като кредитор на „Фейс протекшън“ЕООД има други пътища на защита, което е самостоятелно основание за недължимост на претендираната по този ред сума. Позовава се на допуснати процесуални нарушения и нарушения на съдопроизводствените правила по отношение на доклада по делото и на необсъждане на въведените в този смисъл оплаквания във въззивната жалба. Доводът за необоснованост е аргументиран с приемане наличие на причинно следствена връзка между обогатяването на Б. като физическо лице чрез разпределение в нейна полза на дивидент, правото на което е безусловно гарантирано от ТЗ, и обедняването на ищеца.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се навежда довод за очевидна неправилност на решението като постановено в грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и явна необоснованост, в противоречие с опитните правила и формалната логика.

Поставени са и въпросите:

1/ „Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи?“ при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.

2/ „За задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетелите?“ при същата допълнителна предпоставка.

3/ „Относно предпоставките за неоснователното обогатяване“ при твърдение за противоречие на обжалвания акт с решение № 142 от 18.03.2004г по гр.д.№ 361/2003г. на 2 г.о. на ВКС. Поддържа се, че в противоречие със съдебната практика е приетото от съда, че с вземането на решение от едноличния собственик на капитала, печалбата на дружеството за 2

2016г. да се разпредели като дивидент, Б. се е обогатила, а ищецът се е обеднил, тъй като е в невъзможност да реализира вземанията си и съществува причинна връзка между обогатяването на ответницата и обедняването на ищеца. Поддържа се, че вземанията на ищеца са към дружеството, а не към Б., а от друга страна липсва обедняване на ищеца, тъй като между страните по спора липсва правно основание - правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира, тъй като задължението по трудовата злополука е именно на дружеството.

При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, въведена с довода, за „липса на практика на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“, се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

4/ „Обхваща ли принципът на справедливостта, който е в основата на неоснователното обогатяване, за задължение на ЕООД да отговаря трето лице - собственикът на неговия капитал, ако собственикът е разпределил дивидент?“.

5/ „Налице ли са елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване спрямо Б., ако тя като управител и едноличен собственик на капитала на „Фейс протекшън“ ЕООД разпределя дивидент - печалбата на дружеството за 2016г., като Б. няма задължение към Х., а задължението към последния е на дружеството?“

6/ „Налице ли е виновно поведение на Б. като управител и едноличен собственик на капитала на „Фейс протекшън“ ЕООД като разпределя дивидент - печалбата на дружеството за 2016г., като Б. няма задължение към Х., а задължение към последния е за дружеството и ако е налице виновно поведение, какво е правното значение на тази вина по иск по чл.59 ЗЗД?“ Касаторът посочва, че въззивният съд е приел, че с решението за разпределяне като дивидент на цялата печалба на дружеството, Б. е осуетила възможността ищецът да удовлетвори вземането си от дружеството, което е останало без средства именно поради недобросъвестното поведение на собственика на капитала, което сочело на обогатяване на Б..

7 / „Налице ли е правно основание на Х. да претендира по иск за неоснователно обогатяване от Б. вземане за обезщетение от трудова злополука, по което задължено лице е „Фейс протекшън“ЕООД, ако Б. като 3 управител и собственик на капитала на това дружество, разпределя дивидент-печалбата на дружеството за 2016г., като Б. няма задължение към Х., а задължението към последния е на „Фейс протекшън“ЕООД?“ 8/ „Възниква ли облигационно отношение на обогатил и обеднял между Б. и Х., ако Б. като управител и собственик на капитала разпределя дивидентпечалбата на дружеството за 2016г., като Б. няма задължение към Х. и това разпределение на печалбата създава ли право на Х. да иска от Б. разпределената печалба, при положение, че длъжник по вземането на Х. е „Фейс протекшън“ЕООД,а не Б.?“

В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По делото за безспорни следните факти: Ищецът е бил в трудови правоотношения с „Фейс протекшън“ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала В. Б.. Претърпял е трудова злополука на 10.09.2015г.

Няма спор, че работодателят не е регистрирал злополуката като трудова и работникът е инициирал административни производства, за да установи този факт като необходима предпоставка за завеждане на иск по чл.200 КТ. С решение на Смолянски административен съд е потвърдено разпореждането, с което злополуката е приета за трудова, а с решение от 26.03.2021г. гр.д.№ 1003/2018г. на РС Смолян, дружеството е било осъдено да заплати на работника обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.200,ал.1 КТ в размер на 10 000лв., за което той се снабдил с изпълнителен лист, издаден на 26.05.2021г. В полза на ищеца бил издаден и изпълнителен лист на 28.08.2020г. за разноски във връзка с водено дело по чл.29 ЗТР (в резултат на което Х. отново като ищец успешно установил по реда на чл.29,ал.1 ТР, че вписаното в търговския регистър на 27.10.2017г. заличаване на „Фейс протекшън“ЕООД, вследствие прекратяване дейността му въз основа на решение на едноличния собственик на капитала В. Б., и приключило производство по ликвидация, е несъществуващо обстоятелство), в общ размер на 2190лв. и изпълнителен лист за още 800лв. разноски във връзка с воденото административно производство.

На 31.01.2017г. едноличният собственик на капитала взел решение да си разпредели като дивидент цялата печалба на дружеството за 2016г., след 4 което на 17.03.2017г. е взел решение за прекратяване на дружеството и назначил себе си за ликвидатор.

След обявяване на вписването за заличаване на дружеството за несъществуващо обстоятелство, решението по което е влязло в сила на 31.03.2020г. (с недопускане на касационното обжалване по т.д.№ 1580/2019г. на 1 т.о. на ВКС), на 14.04.2021г. от името на „Фейс протекшън“ЕООД е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, отхвърлена от първоинстанционния съд и уважена от въззивната инстанция (която е била сезирана с жалба на управителя и собственик В. Б.). С решение по чл.632,ал.1 ТЗ от 03.12.20021г. Апелативен съд Пловдив е обявил свръхзадължеността на „Фейс протекшън“ЕООД в ликвидация с начална дата 23.10.2017г., открил е производство по несъстоятелност, обявил е длъжника в несъстоятелност и производството по делото е спряно поради липса на имущество за покриване на началните разноски.

Излагайки горните факти и обстоятелствата:

- че не може да събере вземанията си по образуваното изпълнително дело № 356/2020г. на ЧСИ рег.№ 917, тъй като по признанията на Бешева в хода на това дело дружеството няма активи, банковата му сметка е закрита;

- че през ноември 2016г. между Х. и дружеството са били водени преговори за споразумение относно изплащане на обезщетение за вредите от трудовата злополука, каквото не е постигнато;

- че дружеството е протакало стабилизирането на административния акт, с която злополуката е призната за трудова, инициирайки производство по обжалването му пред административен съд Смолян и ВАС;

- че преди влизане в сила на решението по чл.200 КТ, Б. е подала молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Фейс протекшън“ЕООД, а несъстоятелността на дружеството се дължи на обстоятелството, че преди да започне процедура по ликвидация и с цел на увреди интересите на Х., ответницата си е разпределила печалбата на дружеството като дивидент.

- че е налице пряка връзка между обедняването на Х. и обогатяването на Б. в резултат на разпределение на цялото имущество на дружеството в полза на собственика му и събирането на дължимите суми от имуществото на дружество е невъзможно,

5 ищецът е предявил иск, квалифициран от съдилищата по чл.59,ал.1 ЗЗД за сумата 19 277лв.

По делото е било безспорно установено, че разпределеният дивидент за 2016г. в полза на Б. е 6 800 011лв.

Въззивната инстанция е анализирала горните факти, приемайки, че около месец и половина след разпределянето на дивидента, е инициирано производство за прекратяване дружеството и откриване производство по ликвидация, а на 27.10.2017г. е вписано в Търговския регистър заличаване на дружеството „Фейс Протекшън“, към който момент е бил висящ спора пред Смолянски административен съд, по което дело , при вече откритото производство по ликвидация, но преди вписване заличаване на дружеството, е потвърдено разпореждането, с което злополуката е приета за трудова.

Въззивният състав е приел, че предприемайки действия по обявяване дружеството в несъстоятелност, едноличния собственик на капитала и управител на дружеството като длъжник е злоупотребил с права.

Откритото производство по несъстоятелност по отношение на дружеството е анализирано от въззивния съд в аспекта, че пострадалото лице Х. Ш. Х. не е кредитор в производството по несъстоятелност на „Фейс Протекшън“, тъй като то е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Прието е, че за ищеца н е съществува възможност да предяви вземането си и да води обратни искове за удовлетворяването му.

Въз основа на тези съображения е формиран решаващият извод, че единствената възможност за реализиране правата на ищеца остава субсидиарната защита по чл.59, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск е с ч е т е н допустим и основателен, тъй като са налице елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Изложени са следните съображения: В. Б. като управител и едноличен собственик на капитала на „Фейс протекшън“ЕООД е действала недобросъвестно. Макар да е била в правото си да вземе решение за разпределение като дивидент печалбата на дружеството за 2016г., като е инициирала месец и половина след решението за разпределение на печалбата прекратяване на дружеството и и откриване производство по ликвидация, е действала неправомерно. Същевременно е заобиколила и разпоредбата на чл.272 ТЗ, тъй като на нея й е било известно, че ищецът е кредитор на дружеството за вземането си за обезщетение от 6 трудова злополука, което в този момент не е било ликвидно и безспорно.