Определение № 519 от 30.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. Благоевград, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна А.

Членове:

Андроника Ризова

Вили Дацов като разгледа докладваното от Андроника Ризова Въззивно частно наказателно дело № 20251200600865 по описа за 2025 година Делото е образувано по повод депозирана в съда жалба срещу Определение № 123/14.04.2025 г. по нчхд № 683/2021 г. по описа на РС-П..

Със самото определение е оставена без уважение молбата на адв. Г. К. – БлАК, защитник на подсъдимия, с която е направено искане първостепенният съд да се произнесе с определение по чл.306, ал.1, т.4 НПК във връзка с представен по делото договор за правна защита и съдействие.

В жалбата се настоява съдът да отмени първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането от адв. К. за присъждане на разноски в пълния размер от 1200 лв., като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се допълва още, че в обжалвания акт районният съд е не е обърнал внимание, че в чл. 2, ал. 10 от Договора изрично е посочено, че към момента на сключване на договора е заплатена сумата в размер на 1200 лева от общо дължимите 1200 лева, което е безспорно доказателство, че към момента на сключването му е осъществено изцяло задължението за плащане.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в депозираната жалба, че същата е подадена в срок и от заинтересована страна, я намира за допустима.

Разгледана по същество съдът я приема за неоснователна.

Действително по аргумент на чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен, частният тъжител бива осъден да заплати и разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение.

1

В случая РС-П. е постановил оправдателна присъда, която е влязла в сила, тъй като е потвърдена с решение на БлОС, което е окончателно. В рамките на въззивното производство, съдът се е произнесъл включително по възлагане на разноските за адвокат като ги е уважил в размер на 250 лева, вземайки предвид съдържанието на договор за правна защита и съдействие от 12.06.2024 г. Неуважавайки искането за разноски в претендирания размер от 1200 лева е била причината да последва молбата за произнасяне по чл.306, ал.1, т.4, по която е постановено обжалваното определение.

Молбата се явява действително неоснователна, защото на първо място съдът /въззивната инстанция в случая/ не е пропуснал да се произнесе по разноските, напротив същият изрично в решението си е посочил, че „поради неоснователност на въззивната жалба намира, че Г. А. следва да бъде осъден да заплати на Б. М. сторени пред настоящата инстанция разноски в размер на 250 лева, вземайки предвид съдържанието на договор за правна защита и съдействие от 12.06.2024 г.“ Диспозитивът на съдебния акт отговаря изцяло на възприетото и Г. А. е осъден да заплати на М. „сторените по делото разноски /заплатен адвокатски хонорар/ пред въззивната инстанция“.

Във връзка с молбата на адв. К., районният съд детайлно е разгледал договора, тълкувал е граматически неговите клаузи /с използваното бъдеще време/ и е приел, че договарянето на авансово заплащане и платимостта към датата на сключване не означават изпълнение на тази договореност. Мотивирал е и неоснователност на искането за присъждане на законна лихва върху разноските, поради несвоевременност на направеното искане.

Като взе предвид изложеното съдът намира, че определението на първоинстанционния съд по същество е правилно и законосъобразно.

Съдът в настоящия си състав изцяло споделя изводите на предходните състави на първоинстанционния и въззивния съд, че плащане на 1200 лева адвокатско възнаграждение не се доказва с представения договор. В допълнение съдът следва да посочи, че адв. К. е цитирала в частната си жалба чл. 2, ал. 10 от същия, но под посочената алинея стои графа „Подпис на Доверител“, в която липсва подпис на доверителя, с което да се удостовери, че сумата е платена.

Освен това, липсват сторени други разноски, за които съдът не се е произнесъл и което да налага произнасяне по реда на чл. 306 от НПК, а както се посочи по-горе, в настоящия случай в решението си въззивният съд се е 2 произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски за осъществената защита по ВНОХД 913/2024 г. по описа на ОС-Б.. Настоящият съдебен състав не може да ревизира волята на решаващия съд, инкорпорирана в съдебен акт, който е окончателен и в тази връзка са неотносими възраженията на защитата, че определеното възнаграждение, макар и за явяване само в едно съдебно заседание, не отговаря на положения труд, време и обстоятелството, че касае явяване в отдалечен съд.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 123/14.04.2025 г. по нчхд № 683/2021 г. по описа на РС-П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3