Определение № 390 от 27.05.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 246/2024
- Вид
- Определение № 390
- Подписан
- 27.05.2024
- В сила
- 27.05.2024
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Гергана Огнянова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.391, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 390 гр. Сливен, 27.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500246 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба срещу определение №993/14.03.2024г. постановено по ч. гр. д. № 20242230101362 по описа на Pайонен съд – Сливен, с което е отхвърлена молбата на ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК ******* да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена 2309,09лв., ответник по който е И. Д. Д. с ЕГН ********, от гр. Сливен.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Неправилно и необосновано съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника, тъй като не са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което и не са налице предпоставки, обуславящи вероятната основателност на иска.
Неправилно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на регресна отговорност на виновния водач поради напускане на местопроизшествието, доколкото местопроизшествието не е следвало да се посети от органите за контрол на движението по пътищата, тъй като не е налице нито една от хипотезите, уредени в чл. 125 ЗДвП. Неправилно е прието, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП. В настоящия случай ответникът е напуснал мястото на ПТП, без да се е позовал на наличието на обстоятелства, изключващи виновното напускане на местопроизшествието (напр. при спасяване на пострадали, при получена от водача телесна повреда и т. н ). Своеволното напускане на мястото на ПТП без неотложна причина е довело до невъзможност за контакт с другия участник в ПТП, в резултат на който да се постигне съгласие относно вината за настъпване на произшествието. Иначе казано, изпълнението на задължението на водачите на МПС да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието и да окажат съдействие за установяване на вредите (чл. 123, ал. 1, т. I и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП) 1 съставлява предпоставка и необходимо условие, за да изпълнят и последващото си задължение да съставят двустранен протокол за ПТП при съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП), респ. да уведомят съответната служба за контрол на МВР при липса на съгласие между участниците в ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП). Възприемането на обратното становище, че разногласие по смисъла на чл. 125, т. 7 ЗДвП е налице, само ако виновният водач е спрял на местопроизшествието, оспорил е обстоятелствата относно ПТП и едва тогава го е напуснал, означава водачът, който не е изпълнил задължението си да спре, за да установи последиците от произшествието, да се постави в по-благоприятно положение от този, който все пак е изпълнил това свое задължение, каквато цел очевидно не е преследвана от законодателя при предвиждане на регресната отговорност на водачите по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП посещението на местопроизшествие от органите за контрол на движението по пътищата е задължително, когато някое от участвалите в произшествието МПС-та не може да се придвижи на собствен ход, вследствие на получените при ПТП щети. В случая е налице именно тази хипотеза. Видно от представените като приложение към молбата за допускане на обезпечение доказателства, процесното МПС марка „Мазда“ вследствие на удара не е могло да се придвижва на собствен ход. В тази връзка, съдът изобщо не е отчел, че щетите, които са му били нанесени, вследствие на процесното ПТП, са обусловили извод за наличие на тотална щета. С оглед на това, следва да се приеме, че местопроизшествието в случая е следвало да бъде посетено от органите за контрол на движението по пътищата и съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП. В обобщение се иска да се отмени определението и да се допусне обезпечение чрез обезпечителна мярка - възбрана на следните недвижими имоти, собственост на И. Д. Д.:- 3/24 идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в гр. Сливен,******************(стр. номер Л-2), а именно: КАФЕ СЛАДКАРНИЦА в партера, със застроена площ 20.07 (двадесет цяло и седем стотни) кв. м., при граници: изток - външен зид, запад - цех за сладкарски изделия, север - магазин за хранителни стоки и юг външен зид и АПАРТАМЕНТ № 1 (едно) на 1-ви етаж, със застроена площ 147.20 (сто четиридесет и седем цяло и двадесет стотни) кв. м., състоящ се от три стаи, трапезария, кухня, пералня, баня - тоалетна, тоалетна, при граници: изток - зид, запад - външен зид, север - външен зид и юг - външен зид, ведно с прилежащото избено помещение № 2 (две) с полезна площ 18.73 (осемнадесет цяло и седемдесет и три стотни) кв., при граници: изток външен зид, запад - котелно, север - зид и юг - външен зид, ведно с отстъпено право на строеж и 41.35 % идеални части от общите части на сградата.
Настоящият състав намира следното:
За да отхвърли молбата, районният съд приел, че ищецът има интерес от предявяване на иска, тъй като пред бъдещата му претенция представлява реализиране на регрес, а това е изрично предвиден от законодателя възможност- чл. 500 от КЗ. Основанието на този бъдещ иск, видно от аргументацията на бъдещия ищец е едно от обстоятелствата, които са предвидени в цитираната разпоредба, а именно, че ответника е напуснал мястото на ПТП без да изчака пристигането на органите за контрол на движението по пътищата- т.3 на чл.
2
500 ал.1 от КЗ. Случаите, в които тези посещения са задължителни, са изрично и лимитативно посочени от законодателя и това е разпоредбата на чл.125 ЗДвП. Сред тях обаче липсва хипотезата на която застрахователя основава бъдещия си иск. Ето защо той не можел да бъде преценен като вероятно основателен.
Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение. Опасността, обуславяща наличието на обезпечителна нужда следва да се изразява в такива действия на ответника - длъжник, които намаляват, заплашват да намалят или така накърняват имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да осуетят или затруднят реализирането на правата на последните. За да се приеме наличието на обезпечителна нужда не е достатъчно единствено предположението на молителя, необходимо е той несъмнено да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с конкретни действия на длъжника, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на имуществото или други подобни. В случая, безспорно не е доказано да е налице такава опасност, с оглед характера на предявения иск. Отделно от това исканото обезпечение не отговаря на обезпечителната нужда. Това е така с оглед размера на бъдещия иск. Именно с оглед на този размер и поисканите обезпечителни мерки са неподходящи, тъй като целят свръхобезпеченост на претенцията. Няма пречка в хода на исковото производство и при констатиране на релевантни факти да се наложат други обезпечителни мерки.
В обобщение частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - застраховане” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София,************** срещу определение №993/14.03.2024г. постановено по ч. гр. д. № 20242230101362 по описа на Pайонен съд – Сливен, с което е отхвърлена молбата на ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК ******* да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена 2309,09лв., ответник по който е И. Д. Д. с ЕГН ********, от гр. Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4