Решение № 1017 от 12.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Бургас, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х. като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20222120106031 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД против Д. Г. В., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 6746.29 евро – непогасена главница по договор за потребителски кредит № .....год., сключен на 27.04.2009 год. между него и „Алфа банк А.Е”, чрез „Алфа банк - клон България“, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД, както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 17.02.2022 год. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 948/2022 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.422 от ГПК, а правното им основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.

Процесуалният представител на същото поддържа предявените искове с нарочна молба, моли за уважаването им и за присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.

Адвокатският пълномощник на ответника оспорва исковете. Също ангажира доказателства и претендира разноските по делото.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установени следните факти, имащи отношение към спора:

1

На 27.04.2009 год. между „Алфа банк А.Е”, чрез „Алфа банк - клон България“ (чийто универсален правоприемник е ищецът) и В. е сключен договор за потребителски кредит с № ....., по силата на който посочената банка, в качеството на кредитодател, е отпуснало на ответника - кредитополучател потребителски кредит в размер на 10000 евро, срещу задължението на последния да го погасява, ведно с договорената лихва с плаващ размер, формирана от два компонента - 3-месечен Юрибор + надбавка от 9.5 % годишно, както и такса за управление на кредита от 1.5 %, на 96 броя месечни анюитетни вноски от по 156.63 евро всяка, съгласно погасителен план.

Крайният срок за издължаване е определен на 27.04.2017 год.

Според чл.12.2 и чл.26 от договора, погасяването е следвало да се извършва чрез директен дебит от спестовна сметка на В., посочена в цитираните клаузи.

Изрично е уговорена с чл.9 от договора и чл.9 и чл.17 от раздел IV на ОУ възможността за банката, при погасяване на анюитетни вноски и при плаващ лихвен процент (както е в случая), да „актуализира погасителния план“ в началото на всяка следваща календарна година, но не само - и в рамките на всяка календарна година, а формулировката на обективните предпоставки, даващи основание за това, е доста неясна.

Договорът за кредит е изменен с анекс на датата, на която е сключен - 27.04.2009 год., като размерът на втората компонента от лихвения процент (надбавката) е увеличен на 12 % и в съответствие с това е увеличен размерът на анюитетните вноски - на 170.42 евро.

На 25.08.2010 год. е подписан втори анекс, с който кредитът е обезпечен посредством поръчителство на трето за спора лице, падежиралите вземания за главница просрочена и редовна, договорна и наказателна лихви, са преструктурирани и е удължен крайният срок за погасяване - до 25.08.2020 год.

По заявление на „Юробанк България“ АД - правоприемник на кредитодателя „Алфа банк А.Е”, е образувано ч.гр.д. № 948 / 2022 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните вземания.

В кориците на приложеното към настоящото дело заповедно производство се съдържа извлечението от счетоводни книги на банката, послужило за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

Изслушанo e и заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, според което отпуснатият кредит е изцяло усвоен от В. на 27.04.2009 год.

Експертът е посочил размера на неиздължената главница, имайки предвид погашенията, извършени от кредитополучателя, от които 3988.16 евро - за договорна лихва. Изчислил е действителния ГПР и размерите на главницата и договорната лихва, според актуалния ЮРИБОР.

От така сложилата се фактическа съвокупност се налага извода за частична основателност на исковете.

Така сключеният договор се подчинява на режима, установен със ЗПК (отм. ДВ, 2 бр. 18 от 5.03.2010 год.), но от прочита му настоящият състав е на мнение, че същият, освен че е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК (отм.), е недействителен, съгл. чл.7, т.9 и т.10 във вр. с чл.14, ал.1 от с.з.

В представения договор липсват посочените в горните разпоредби задължителни реквизити за валидност - не са посочени разходите за извършване на превода на средства и за поддържането на банкови сметки, предназначени да обслужват погасяването на потребителския кредит, освен ако тези разходи са необичайно високи и потребителят няма възможност за избор, както и за събирането на дължимите вноски или за извършване на други плащания, независимо от това, дали сумите се събират в брой или по друг начин; липсва пълно посочване и на елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност.

Следователно, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, съотв. на неплатения остатък - чл.14, ал.2 от ЗПК (отм.). Но ответникът е извършил плащания в общ размер на 3988.16 евро, отнасяни за погасяване и на договорна лихва. Затова той дължи на кредитодателя сумата от 2758.13 евро (разлика между претендираната остатъчна главница от 6746.29 евро лв. и погашения за лихви в размер на 3988.16 евро), до който размер искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ следва да се уважи.

Що се отнася до възражението на процесуалния представител на ответника - за недоказаност на исковете изобщо, вкл. за липса на банкова информация за периода от 03.01.2011 год. до 10.06.2016 год., същото е в разрез с възложената й доказателствена тежест, при нейно твърдение исковите суми да са своевременно изплатени. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, т.к. ответникът, извършвайки плащания и към 2020 год., без да е посочил коя част / вноска от дълга си погасява, е признал съществуването му, прекъсвайки погасителната давност (чл.116, б.А от ЗЗД).

Казаното налага да се постанови решение в горния смисъл, като на страните, съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, се присъдят разноски според основателната част на исковете, както следва: на ищцовата страна - 668.58 лв. - за настоящото производство, вкл. държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за вещо лице, съотв. 431.62 лв. - за производството по ч.гр.д. № 948 / 2022 год. на БРС, а на ответника - 592.40 лв., в т.ч. депозит за вещо лице и адвокатски хонорар, чийто уговорен размер е към минималния по наредба № 1/2004 г. на ВАдв.С и е съответен на степента на сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. В. от с......, ЕГН - **********, дължи на „Юробанк 3

България”АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление: гр......, представлявана от Д. Ш..и М..В.., на основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2758.13 евро - непогасена главница по договор за потребителски кредит № ..... год., сключен на 27.04.2009 год. между него и „Алфа банк А.Е”, чрез „Алфа банк - клон България“, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД, както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 17.02.2022 год. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 948/2022 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 6746.29 евро, както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.

ОСЪЖДА Д. Г. В. да заплати на „Юробанк България”АД деловодни разноски в размер на 668.58 лв. за настоящото производство, както и в размер на 431.62 лв. за производството по ч.гр.д. № 948 / 2022 год. на БРС.

ОСЪЖДА „Юробанк България”АД да заплати на Д. Г. В. деловодни разноски в размер на 592.40 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4