Решение № 216 от 15.10.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Габрово, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500361 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 262 от 22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 139/2024 г., Габровският районен съд е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на Е. В. П. сумата от 2,00 лв., получена без правно основание по фактура № ** от 04.12.2023 г. и системен бон № 00072632 от 04.12.2023 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Със същото решение е осъдено дружеството да запалите на ищеца разноски по делото в размер на 450,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД, чрез юрисконсулт Я. З., в която се твърди, че същото е неправилно и в противоречие с процесуалния, материалния закон и доказателствата по делото. Счита, че искът е неоснователен и доказан по основание и размер. Районен съд – Габрово е установил какъв е характерът на процесното задължение от 2,00 лв.- неустойка или обезщетение. Сочи, че още в отговора на исковата молба изрично е посочено, че процесите 2,00 лв. представляват обезщетение съгласно чл. 27.1 от Общите условия към договор № ** и в действащия ценоразпис на А1 към който препраща той. Посоченото обезщетение е начислено поради неточно изпълнение от страна на ищеца на договорното му задължение да заплаща дължимите суми в предвидения за това срок, съгласно чл. 79 от ЗЗД. Неправилно е прието, че дори да се касае за обезщетение за обработка на просрочени задължения, то неговия размер не е доказан по делото. Следвало да се приеме, че този размер е доказан вече веднъж пред Административен съд София област по адм. дело № 613/2019 г. Моли да се отмени обжалваното решение, като неправилно и да им се присъдят разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез адв. Д., в който жалбата се оспорва по подробно изложени доводи и се моли да се остави същата без уважение. Претендират се разноските по делото.

1

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от Е. П. против „А1 България“ ЕАД, с който е поискано съдът да осъди ответното дружество, да му заплати сумата от 2,00 лв. платена по фактура № ** от 04.12.2023 г. и представляваща вземане за неустойка по договора за тел. номер ***, като платена на нищожно правно основание.

В постъпилия отговор ответното дружество оспорва предявения иск, като твърди, че сумата от 2,00 лв. начислена със сметка № ** от 04.12.2023 г. не е неустойка, а обезщетение за обработка на просрочени задължения. Неустойка се начислявало при предсрочно прекратяване на договора, а в случая договорът не е прекратен. Излагат се възражения за дължимост на сумата от 2,00 лв., като обезщетение за просрочено задължение, което се начислява при забава на плащането, надхвърлящо определения в ОУ за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение. Обезщетението е посочено в чл. 27.1 от ОУ към договор № ** и действащия ценоразпис на А1 – цени на допълнителни услуги, предлагани от А1. Възразява се, че процесното обезщетение е начислено поради неточно изпълнение на задължението на ищеца да заплаща дължимите суми в предвидените за това срокове и същото е за забавено плащане /фактура № 476561678 от 16.11.2023 г., като е платена след с падежа 04.12.2023 г/. Обезщетението е било обект на административно дело, в което А1 и КРС са постигнали споразумение и това обезщетение всякога е 2,00 лв.

За да постанови процесното решение и да уважи предявения иск, съдът е приел, че между страните по делото е сключен договор за електронни съобщителни услуги, като ищецът безспорно е заплатил сумата от 2,00 лв. начислена фактура № ** от 04.12.2023 г.

Ответникът с представените доказателства не е установил точно какъв е характерът на задължението за заплащане на сумата от 2,00 лв. Ако се приеме, че плащането е неустойка, то клаузата на чл. 27.1 от Общите условия на ответното дружество е нищожна, тъй като наред с това плащане се предвижда и задължение за заплащане на законна лихва за забава, обезщетяващо същото забавено изпълнение, а кумулирането на лихва за забава и неустойка за забава е недопустимо, съгласно трайно установената съдебна практика, тъй като противоречи на добрите нрави. Клаузата е нищожна и поради това, че е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност при договарянето. Същата е наложена от търговеца с приетите от него Общи условия при злоупотреба със специфичното му положение на пазара на този вид услуги и с важността на услугата, която предоставя. По този начин потребителят е принуден да заплати претендираната сума под заплаха от преустановяване на предоставянето на услугата. Приел е, че в другата хипотеза – на начислено обезщетение в размер на 2,00 лв. за направени разходи от ответника за обработка на просрочени задължения, включващи поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и разходи за персонал, следва да бъде споделено становището на ищеца, че така посочените разходи са напълно абстрактни и няма никакви доказателства въобще да са извършвани. Приел е, че предявеният иск е основателен и доказан в пълния предявен размер - исковата сума е получена от ответното дружество без основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Постановеното решение е валидно и допустимо. По същество е правилно е законосъобразно.

По делото е установено и не се оспорва от страните, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор, по който ищецът – ответник по настоящата въззивна жалба, е потребител. Не е спорно, че ответникът по жалбата е заплатил фактура № ** от 04.12.2023 г. на 04.12.2023 г. за процесната сумата от 2,00 лв. Видно от представения по делото системен бон основанието на плащането на същата е неустойка, като ответникът не представя други доказателства, оборващи посоченото в системния бон 2 основание. Доколкото не се твърди от ответника, че договорът е развален и неустойка се дължи, то платеното сума от 2,00 лв. с основание неустойка е платена без основание и подлежи на връщане. Останалите възражения в жалбата не следва да се обсъждат, доколкото само на основание искът на ответникът по жалбата следва да се уважи, както е сторил и първоинстанционния съд.

Предвид гореизложеното, жалбата следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на 400,00 лв.

Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262 от 22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 139/2024 г. на Районен съд – Габрово, като допустимо, правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „A1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, *** да заплати на Е. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **, разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3