Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7464 от 08.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6739/2024
Вид
Решение № 7464
Подписан
08.12.2025
В сила
23.03.2026
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Йоана Красимирова Кацарска

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7464 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100506739 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „КАРДИНАЛ 07“ЕООД /в несъстоятелност/ чрез синдика му – В. Б. въззивна жалба срещу решение № 20081109/27.02.2023г. постановено по гр.д. № 13244/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 29 състав, в частта, с която е уважен предявения от „ЕЙДЖИБИ ФИНАНС“АД положителен установителен иск – чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо „КАРДИНАЛ 07“ЕООД /в несъстоятелност/, че е недопустимо извършеното на 25.09.2017г. вписване с вх. № 62327, акт № 66, том LVII от съдията по вписванията при Служба по вписванията - гр. София на заличаване на договорна ипотека по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение за обществено хранен, с административен адрес:гр. София, ул. ****, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 31, том I, рег. № 1722, дело № 28/2016г. на нотариус П. П., рег. № 157 на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София, под вх. № 10061/26.02.2016г., акт №36, том IV, дело № 6890/2016г. и е осъден да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения във връзка с представителството на единия от ответниците„КАРДИНАЛ 07“ЕООД /в несъстоятелност/, като неправилно е конституирал синдика да го представлява в съдебното производство вместо управителните органи на дружеството. Посочва, че районният съд не е разгледал направените възражения от ответника за недействителност на вписаната договорна ипотека по смисъла на чл.42 от ЗЗД. Поради посочените пороци твърди, че правото на защита на ответника е нарушено и моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално – отменено като неправилно и иска отхвърлен.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – „ЕЙДЖИБИ ФИНАНС“АД, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при спазване на процесуалните

1 правила – представителството на обявения в несъстоятелност ответник се извършва от назначения синдик, доколкото не е налице разпоредата на чл.635 ал.3 от ТЗ, при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Твърди, че по несъмнен начин е установена недопустимостта на извършеното вписване заличаване на договорна ипотека, поради което и правилно предявения иск е уважен. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 вр. чл.235 ал.2 от ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение вследствие на което да е лишаващо въззивника –ответник от правото му на защита в производство и съответно водещо до недопустимост на постановеното съдебно решение, поради следните мотиви:

1.във връзка с оплакването за неправилно пР.аване и конституиране на синдика на въззивника в първоинстанционното производство вместо представляващия дружеството – него управител.

Съгласно разпоредбата на чл. 658 ал. 1 т. 1 ТЗ синдикът представлява предприятието на търговеца, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, съгласно т. 2 на чл.

658 ал. 1 ТЗ той управлява текущите му дела, а т. 7 на същия законов текст предвижда, че синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела.

Следователно, съгласно правомощията си по ТЗ, синдикът разполага със самостоятелни процесуални права, в т. ч. да упълномощава адвокат и е легитимиран лично или чрез него да обжалва съдебното решение, отнасящо се до права на длъжника, а с постановяване на решението по чл. 711 от ТЗ и откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение изключение на очертаните в разпоредбата на чл. 635 ал. 3 от ТЗ , регламентираща ограничена възможност на органите на длъжника за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а ал. 2, чл. 649 и чл. 694 от ТЗ . /определение № 489 от 14.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1637/2021 г., I т. о., ТК, определение № 117/29.01.2014 г. по т. д. № 4416/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. решение № 70 от 19.06.2020 г. по т. д. № 2414/2018 г. на ВКС, I т. о, решение №760/12.04.2005г. решение № 70 от 19.06.2020 г. по т. д. № 546/2004гг. на ВКС, II т. о/.

Доколкото към датата на подаване на искова молба 18.05.2018г. по отношение на ответника „КАРДИНАЛ 07“ЕООД не е открито производство по несъстоятелност /такова е открито с решение 260033/09.12.2020г. по т.д. № 84/2020г., с което са приложени и последиците по чл.711 ал.1 т.2 от ТЗ и назначен за синдик В. Л. Б.,/, то първоинстанционният съд е връчил препис от исковата молба и уточненията на адреса на управление на ответното дружество и получена от адв. М.С., с представени доказателства за надлежно учредена представителна власт от законния представител на дружеството - М.А.С. - л.12 от делото на СРС. Именно упълномощен представител от законния представител на „КАРДИНАЛ 07“ЕООД е подал отговор на исковата молба на 20.01.2020г. и получил пР.ка за насроченото открито съдебно заседание – л.51 от делото на СРС, като в хода на производството и поради откриване на производство по несъстоятелност, е пР.ан и синдика, който е взел участие при по-нататъшното развитие на производството.

2

В настоящият случай не са налице цитирните по – горе изключения по смисъла на чл. 635 ал. 3 от ТЗ, както и производства по чл. 621а ал. 2, чл. 649 и чл. 694 от ТЗ , поради което и с откриване на производството по несъстоятелност срещу ответника „КАРДИНАЛ 07“ЕООД правилно производството по делото е продължило с пР.аване на представляващия дружеството и имащ процесуална представителна власт – синдика.

Т.е не е допуснато каквото и да е процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд във връзка с пР.аването на ответника „КАРДИНАЛ 07“ЕООД и представителството му в производството, съответно по никакъв начин не е нарушено правото му на защита и да което да обосновава недопустимост на постановения съдебен акт, предмет на обжалване в настоящото производство.

2. във връзка с оплакването за извършени от първоинстанционният съд процесуални нарушения, извън категорията на съществени процесуални, които са ограничили правото на защита на страната при обсъждане и проверка на доказателствата по делото, дори и да са налице, но не водят до недопустимост на обжалваното решение, а са във връзка с правилността на същото, поради което ще бъдат обсъдени в следващото изложение.

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл. 88 и чл. 90 ЗКИР за признаване за установено спрямо ответниците, че е недупостимо /евентуално несъществуващо/ извършеното на 25.09.2017г. вписване с вх. № 6237, акт № 66, том LVII от съдията по вписвания при Служба по вписванията – гр. София за заличаване на договорна ипотека по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение за обществено хранен, административен адрес:гр. София, ул. ****, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 31, том I рег. № 1722/дело № 28/2016г. на нотариус П. П. с рег. № 157 на НК , вписан Служба по вписванията – гр. София, под вх. № 10061/26.02.116г. акт № 36, том IV, дело № 6890/2016г.

Съгласно нормата на чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537 ал. 2 и ал. 3 ГПК , като по силата на чл. 90 ал. 1 ЗКИР вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство.

Доколкото предявения иск е установителен, то следва да се има предвид, че ищецът винаги има правен интерес от предявяването на установителен иск, когато негово субективно материално право се оспорва – извънсъдебно и/или съдебно, с което упражняването на правото му съобразно правилата на действащия обективен правов ред бива смущавано и/или застрашавано от лицето/лицата, посочени в исковата молба като ответници, като преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор и с оглед изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства /в този смисъл мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС и към т. 3б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/.

В случая ищецът обосновава своя правен интерес от обстоятелството, че поради извършеното вписване заличаване на договорна ипотека в негова полза и на основание – съгласие на кредитора, което не е давал, същия губи противопоставимостта на вписаното право и най – вече привилегията при удовлетворяване от имуществото на длъжника – чл. 169 и чл. 136 ЗЗД, като в хода на исковото производство и с оглед откриване на производство по несъстоятелност вземането на ищеца /установено с влязло в сила решение – отново в хода на настоящото производство – решение № 50157/25.01.2023г. по гр.д. № 474/2021г. на ВКС, II т.о./ е прието в списък на приетите вземания на кредиторите на „КАРДИНАЛ-07“ЕООД – определение № 260383/09.07.2021г. по т.д. № 84/2020г. на ОС-Враца с поредност по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ – л.123 от делото на СРС, което е оспорено от длъжника „КАРДИНАЛ-07“ЕООД и образувано исково производство по предявен от него иск за признаване за установено, че приетото вземане на кредитора „ЕЙ ДЖИ БИ ФАЙНЕНС“АД е необезпечено т.е. не съществува ипотечното му право - т.д. №95/2021г. по описа на ОС-Враца, спрян с определение № 150/15.05.2023г. – л.33 от въззивното дело, до приключване на настоящото дело, а допълнително предявените вземания от ищеца, които са включени в 3 допълнителен списък № 3а и представляващи разликата над вече приетия размер до признатия с влязлото в сила решение на ВКС, цитирано по – горе и предмет на договор за заем и договорна ипотека, чието вписване на заличаване се твърди да страда от порок, е прието като с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ, а не чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

Следва да се има предвид, че в случаите, когато материалното право се погасява ех lege /пр. доброволно изпълнение на задължението от страна на длъжника, при погиване на недвижимия имот, служещ като обезпечение, при цедиране на вземането без обезпечението/, заличаването има само оповестително действие. В тези хипотези материалното право се преустановява, защото то вече е лишено от съдържание. Погасяването в тези случаи не зависи по никакъв начин от волята на кредитора. Затова заличаването се извършва само за да се даде гласност по отношение на третите лица, че е настъпил предвиден от законодателя факт, водещ до отпадане на материалните права на обезпеченото лице. Ипотеката може да се погаси и по волята на кредитора - когато той желае вземането му да продължи да съществува, но като необезпечено. В тази хипотеза погасяването на ипотечното право се извършва със заличаването му от Службата по вписванията. Тоест, в този случай на основание чл. 179 ал. 1 вр. с ал. 3 изр. 1 ЗЗД заличаването е конститутивно.