Разпореждане № 2628 от 05.03.2020, Районен съд - Стара Загора

Р А З

П О Р Е Ж

Д А Н Е

Номер 2628 Година 05.03.2020 Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД

XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети март Година

2020 в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 459 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съдът намери, че следва да внесе и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и изготви писмен доклад (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с отговора писмени документи, каквито с исковата молба не са представяни (чл. 183 ГПК).

Доколкото ответникът вече е представил с отговора си удостоверение за заеманата от ищеца длъжност за исковия период и справки за ползвани отпуски поради временна неработоспособност, е безпредметно съдът да се произнася по искането на ищеца за задължаването му да ги представи, като следва поради това това искане на ищеца да се уважи частично в останалата му част, като се задължи ответникът да представи на вещото лице останалите посочени в същото искане по чл. 190 ГПК в исковата молба графици и справки, тъй като са необходими за изготвяне на експертизата.

Следва да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно - икономическа експертиза, която да даде отговор на поставените от него въпроси в исковата молба, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК).

За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе, защото с нормата на чл. 126 ЗДСл е освободен само от държавна такса, но не и от разноски за производството (чл.

76 ГПК).

Следва да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).

На ищеца следва да се изпрати препис от отговора на ответника с приложенията към него (чл. 312, ал. 2 ГПК). Препис от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните, като им се укаже в едноседмичен срок от получаването му да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).

Воден от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът

Р А

З П О

Р Е Д И :

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 25.03.2020 г. от 11.10 часа.

ДОКЛАДВА делото, както следва: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че бил държавен служител в системата на М.. През периода от 31.01.2017 г. до 31.01.2020 г. полагал труд в ответната дирекция на длъжност „-“. Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и нощта, на смени по график на 24 часа, при което се получавал размер над законоустановения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно ЗМ. в тази връзка. Съгласно чл. 176 ЗМ. брутното месечно възнаграждение на държавните служители на М. се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. На следващо място, ЗМ. изрично бил разграничил заплащането за извънреден и нощен труд в чл. 178 и чл. 179, като по силата на чл. 178, ал. 1, т. 3, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1 ЗМ. на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа.

Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 ЗМ., като съгласно ал. 1 тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМ. работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал. 6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал. 5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на М.. По отношение на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМ. за периода от 31.01.2017 г. до 31.01.2020 г. действали три наредби, имащи връзка с чл. 187, ал. 9.

Последната от тях, която била актуална и към момента, била Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. Тя била в сила от 10.01.2020 г. и била издадена от М., като уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М..

Текстът на чл. 3, ал. 3 указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази Наредба отменяла предходната с № 81231з-776/29.07.2016 г. на М. /в сила от 02.08.2016 г. Текстът в нея на чл. 3, ал. 3 също указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тя от своя страна отменяла наредба № 81231з-592/25.05.2015 г. на М. /в сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието и на нейния чл. 3, ал. 3 било идентично с последвалата я Наредба № 1821з-776/29.07.2016 г. Преди процесния период действала и Наредба № 1821з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М.. Според нейния чл. 8, за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лева. Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл. 31, ал. 2, било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0.25 лева за всеки нощен час или част от него. Както било посочено по-горе, в последващите я три Наредби с №

81231з-592/25.05.2015, № 8121з-776/29.07.2016 и № 8121з-36/07.01.2020 липсвала изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика, не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./. В чл. 9, ал. 2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време /каквато била и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателя било налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50 % /чл. 187, ал. 6 ЗМ./, както и неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа й. Относно иска по чл. 86 ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18, ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсира като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положеният труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/.

На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/“. В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата - „Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба.“. В този смисъл работодателят, при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от ищеца време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от ищеца време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд било положен, и съответно следвало същият да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд през месеца, следващ месеца, в който бил положен извънредният труд. Работодателят бил изпаднал в забава от изтичането на месеца, следващ месеца, в който бил положен от ищеца труд и от първо число на следващия месец дължал обезщетение за това, а именно: За 2017 г. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа на нощния труд от 22.00 ч. до 06.00 ч.: 1. През месец февруари 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 14.09 лева. 2. През месец март 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 13.68 лева. 3. През месец април 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 13.26 лева. 4. През месец май 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 12.85 лева; 5. През месец юни 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 12.43 лева; 6. През месец юли 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 12.01 лева; 7. През месец август 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец септеМ.и 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 11.60 лева; 8. През месец септеМ.и