Решение № 4152 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4152 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20221100101182 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 50 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 6800лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и с правно основание чл.86 ЗЗД за лихва за забава от 26.02.2020г. до окончателното плащане.

Ищецът Г. М. В. твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, страна по който е ответникът, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в следствие на което е получила травматични увреждания, а в следствие на тях болки и страдания. Твърди, че ответникът, в качеството си н а застраховател на гражданската отговорност на деликвента, следва да обезщети претърпените от него неимуществени вреди, които определя на 50 000лв., както и сторените от него разходи за лечение в размер на 6800лв. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното застрахователно дружество ЗД „Б.И.“ АД, с който се оспорват исковете по основание и размер. Посочва се, че претенцията е завишена в сравнение със степента на нанесените увреди. Прави възражение за съпричиняване, поради липса на поставен предпазен колан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №К627 от 26.12.2020г., изготвен относно посетено ПТП от мл.инсп. М.К. – дежурен ТПТП-„ОПП“ СДВР, настъпило на 26.12.2020г. в 16.00ч. в гр.София, бул.*******. В протокола са описани следните обстоятелства и причини за настъпване на ПТП: л.а.“БМВ 320 Д“, с рег.№*******, управляван от Н.К. Г., се е движел по самостоятелното платно на бул.“История Славянобългарска“, с посока на движение от бул.“Рожен“ към ул.“Каменоделска“ и в района на №13, при наличие на пътен знак Б2 1 и знак Г4 от ЗДвП, не пропуска и реализира ПТП с движещия се срещу знак Б3 от ЗДвП л.а.“Фолксваген Туарег“, с рег.№*******, управляван от И.С.Л.. В Протокола е вписано пострадало лице Г. М. В..

По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. Протоколът има доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място – че при посещението на място са установени двата леки автомобила, че същите са се намирали на място по начина, отразен в изготвените от актосъставителя снимки, констатираните видими щети и отразената пътна маркировка и знаково стопанство. Изготвеният при посещение на местопроизшествието, снимков материал от длъжностното лице, доколкото е в кръга на задълженията му, установява действителното състояние на участниците в произшествието, към момента на настъпването му.

По отношение на водача на л.а.“БМВ 320 Д“, с рег.№******* е взето административно отношение с Наказателно постановление №20-4332-024738 от 21.01.2021г. за това, че не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а.“БМВ 320 Д“, с рег.№******* със застрахователна полица с №BG/02/120002409389, валидна към 26.12.2020г., сключена със ЗД „Б.И.“ АД.

По делото е прието заключение на САТЕ, което не е оспорено от страните, съгласно което механизмът на ПТП съответства на описания такъв в Констативния протокол за ПТП, като вещото лице посочва, че л.а.“БМВ 320 Д“, с рег.№******* се е движел с 20 км/ч, приближавайки към кръстовището с бул.“История Славянобългарска“, водачът на л.а.БМВ предприел навлизане в кръстовището, изпълнявайки ляв завой, за да се включи в движението на бул.“История Славянобългарска“ с посока към бул.Рожен. в същото време л.а.“Фолксваген Туарег“, с рег.№******* се е движел в средната пътна лента на бул.“История Славянобългарска“ със скорост от 50 км/ч. Л.а.БМВ е навлязъл в кръстовището, преминавайки върху дясната пътна лента за движение на л.а.Фолксваген. реализирано е ПТП като л.а.Фолксваген с предната си част челно е ударил л.а.БМВ в лявата му страна странично. След удара л.а.БМВ е бил отхвърлен напред и в ляво спрямо посоката на движение на л.а.Фолксваген, като е достигнал до метален стълб в ляво на платното за движение, плъзгайки се странично. В следващия момент л.а.БМВ се е ударил странично в металния стълб и се е установил пред него. Според вещото лице 2 причина за настъпване на ПТП от техническа точка са субективните действия на водача на л.а.“БМВ 320 Д“, с рег.№******* със системите за управление на автомобила, който е навлязъл в кръстовището в момент, в който от лявата му страна е приближавал л.а.“Фолксваген Туарег“, с рег.№*******, като е навлязъл в опасната му зона за спиране.

С оглед на така събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че механизма на настъпване на ПТП е установен по делото и съответства на описания в Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №К-627 от 26.12.2020г., като е установено и че произшествието е причинено от вредоносно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е предмет на задължителна застраховка по договор, сключен със ЗД „Б.И.“ АД.

Безспорно се установява от Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №К-627от 26.12.2020г., че Г. М. В. е пътувала в л.а.“БМВ 320 Д“, с рег.№******* по време на ПТП, доколкото протокола има материална доказателствена сила в тази част.

По делото е назначена СМЕ, чието заключение е прието, като неоспорено от страните. Според вещото лице след ПТП ищцата е приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“, като са установени следните увреждания: сътресение на мозъка, контузия на главата с наличие на разкъсноконтузна рана в тилната част, счупване на кръстцовата кост /сакрум/, счупване на горното рамо на дясна срамна кост. Посочено е, че е проведено оперативно лечение на счупването на кръстцовата кост /сакрум/, изразяващо се в открито наместване на счупването с фиксиране на фрагментите с два канюлирани винта. Вещото лице посочва, че механизма на получаване на контузията на главата и раната в тилната част е контакт на главата в областта на раната с части от интериора на автомобила, а механизма на счупванията е предно-задно притискане на тялото в областта на тазовия пръстен. Посочено е, че е на лице пряка причинна връзка между процесното ПТП и получените увреждания. Вещото лице посочва, че поставянето на метални импланти е адекватното лечение на счупванията, причинени на ищцата, като позволява по-ранно раздвижване и скъсяване на оздравителния период. В съдебно заседание, при защита на експертизата, вещото лице посочва, че оздравителния период по отношение на сътресение на мозъка е 30 дни, при контузия на главата с наличие на разкъсноконтузна рана в тилната част е около 15-20 дни, при счупване на кръстцовата кост /сакрум/ - около 4 до 6 месеца и при счупване на горното рамо на дясна срамна кост – 2-3 месеца. Посочва, че при обичаен ход на лечение се очаква след изтичане на този период, да е на лице пълно оздравяване.

Според заключението на КСМ и САТЕ при страничен удар и удар отзад, предпазните колани не фиксират достатъчно телата на водача и пътниците и те са относително подвижни при удар. Отделно от това поради това, че е имало удар в стълб, най-вероятно е имало и ротационен момент, при което тялото на ищцата не се е 3 ударило чисто странично, а задно странично, поради което само от получените увреждания, не може да се даде категоричен отговор за наличието или не на поставен предпазен колан от ищцата. Получените увреждания могат да се получат независимо от състоянието на предпазния колан.

По делото са депозирани свидетелски показания от бащата на ищцата – М.Г.В., който посочва, че Г. В. е била в болницата около 10 дни, след което е продължила лечението си в къщи, като свидетеля се е грижил за нея. Посочва, че в началото Г. В. била много зле, търсили инвалидна количка, за да я придвижва свидетеля до тоалетната, до баня, за хранене. Тя не можела да се движи заради операцията на таза.

Ползването на инвалидна количка продължило до края на м.февруари. След това ползвала проходилка и чак след това започнала да прави по няколко крачки покрай маса, стена и др., като това продължило до средата на м.април. След това можела да се обслужва сама, но й било трудно. По време на оздравителния период приемала медикаменти за разреждане на кръвта, в къщи я посещавала медицинска сестра, за да й поставя инжекции. Дълго не излизала от вкъщи, нарушила комуникацията с приятелките си, не искала да се качва в кола. По настояще когато се качва в кола, за да отиде с баща си до селото им, сяда на задната седалка зад водача. Изплашила се е много при катастрофата, не може да слуша новини за катастрофи дори и по радиото.

Работела е в козметичен салон, но след катастрофата не е могла и е загубила контакт с клиентите си, поради което и не може да се върне лесно към работата.

Показания са депозирани и от водача на л.а.“БМВ 320 Д“, с рег.№******* - Н.К.

Г., който посочва, че по време на удара е загубил съзнание. Когато се събудил приятелката му Г. В. била в безсъзнание. Опитал се да я събуди, но не успял. В следващия момент ги извадили и ги поставили в различни линейки. Заявява, че металния стълб, в който се ударили бил навлязъл много навътре в колата и същата била напълно неизползваема. Посочва, че Г. В. било много шокирана след катастрофата, тя също има книжка, но от инцидента до настоящия момент, не шофира вече.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ , урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с 4 противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.