Решение № 79 от 05.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002102411 по описа за 2023 година

Поизводството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по постъпили три касационни жалби от страни по делото, с които се обжалват основното въззивно решение № 747/25.05.2022 г. по в. гр. д. № 2282/2021 г. на Апелативен съд - София, и решението за неговата поправка по чл. 247 ГПК с № 1314/07.11.2022 г. по същото дело.

Касасторът-ищец Манастир „Свети Великомъченик Георги“ – гр. Хаджидимово, чрез пълномощник адвокат С. С. от АК – Л., обжалва основното въззивно решение № 747/25.05.2022 г. по в.гр.д. № 2282/2021 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 3844 от 26.08.2019 г. по гр.д. № 116/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград, е отхвърлен предявеният от Манастира „Свети Великомъченик Георги“ – гр. Хаджидимово срещу ЕТ „Катерина Терзиева – КТ“, иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да спре започнатите строителни дейности /изграждане хотел и ресторант/, като бъде задължен да възстанови предишното положение в поземлен имот, заснет като имот с пл. № 015002 по ПУП, одобрен със заповед № 107/15.04.2010 г. на кмета на община Хаджидимово, находящ се в местността „Зад Манастира“ на гр. Хаджидимово, с площ от 1597 кв.м., при съседи: от изток – резервоар на ВиК, от запад – път, от север – иглолистна гора на ДАГ-ДГС-Гоце Делчев и от юг – път.

Твърди се, че в тази част, въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения 1 на съдопроизводствените правила и необоснованост, постановено в противоречие с тълкувателната и казуална практика на ВКС. Иска се решението в тази част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 109 ЗС да бъде уважен. Претендират се и разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – „Катерини 13“ ЕООД не изразява становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касасторът-ответник „Катерини 13“ ЕООД, чрез пълномощник адвокат А. Б. от АК-Б., обжалва същото основно въззивно решение № 747/25.05.2022 г. по в.гр.д. № 2282/2021 г. на Апелативен съд – София, в частта, в която, в резултат на потвърждаване на същото първоинстанционното решение № 3844 от 26.08.2019 г. по гр.д. № 116/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград, е признато за установено по предявения от Манастир „Свети Великомъченик Георги“ – гр. Хаджидимово срещу ЕТ „Катерина Терзиева – КТ“ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ЕТ „Катерина Терзиева – КТ“ не е собственик на процесния поземлен имот с пл. № 015002 по ПУП, с площ от 1597 кв.м. Твърди се, че обжалваното въззивно решение в тази част е недопустимо като постановено срещу несъществуващ правен субект, по нередовна искова молба и по отношение на имот, който не е предмет на исковата претенция, както и е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението в тази част да бъде обезсилено и производството прекратено, евентуално – решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендират се и разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – Манастир „Свети Великомъченик Георги“ – гр.

Хаджидимово, чрез адвокат С. С., оспорва същата с писмен отговор, претендира разноски.

Касасторът-ответник „Катерини 13“ ЕООД, представлявано от К. Т., чрез адвокат А. Б., обжалва и последващото решение № 1314/07.11.2022 г. по в.гр.д. №2282/2021 г. на Апелативен съд – София, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е поправено основното въззивно решение по делото. Твърди се, че това решение по чл.247 ГПК е нищожно, респ. недопустимо и неправилно поради необоснованост. Иска се прогласяване на неговата нищожност, евентуално – да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като незаконосъобразно.

Ответникът по тази касационна жалба – Манастир „Свети Великомъченик Георги“ – гр.

Хаджидимово, чрез адвокат С. С., с писмено становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, я оспорва.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, доводите на страните, и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което e бил уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с който е признато за установено по отношение на Манастира „Свети Великомъченик Георги“ – гр.

Хаджидимово, че ЕТ „Катерина Терзиева – КТ“ не е собственик на поземлен имот, заснет като имот с пл. № 015002 по ПУП, одобрен със заповед № 107/15.04.2010 г. на Кмета на – гр.

Хаджидимово, обл. Благоевград, с площ от 1597 кв.м., при съседи– от изток – резервоар на 2

ВиК, от запад – път, от север – иглолистна гора на ДАГ-ДГС-Гоце Делчев и от юг – път, и е бил отхвърлен предявеният от манастир „Свети Великомъченик Георги“ – гр. Хаджидимово против ЕТ „Катерина Терзиева – КТ“ иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да спре започнатите строителни дейности /изграждане на хотел и ресторант/, като бъде задължен да възстанови предишното положение в процесния недвижим имот. С решението си въззивният съд се е произнесъл и по частна жалба срещу първоинстанционното определение по чл.248 ГПК с № 900618 от 05.05.2021 г., с което молбата на Манастира „Свети Великомъченик Георги“ – гр. Хаджидимово за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, не е била уважена, като го е отменил, вместо което е изменил първоинстанционното решение, като е осъдил К. Л. Т., действаща като ЕТ с фирма „Катерина Терзиева – КТ“, да заплати на ищеца разноски 1165 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Въззивният съд е очертал спора между страните като породен от твърденията на ищеца Манастир „Свети Великомъченик Георги – гр. Хаджидимово /Манастирът/, че е собственик на поземлени имоти, находящи се в землището на гр.Хаджидимово и съставляващи по картата на възстановената собственост /КВС/ имоти с № 016015 и № 016064, както и на част от имот № 015002, по силата на решения на ОСЗ - Хаджидимово № Х1277/15.03.2002 г. и № Х1277/19.07.1996 г. и скици с № 00638/16.08.2012 г. и № 00639/16.08.2012 г. С договор за покупко-продажба от 2011 г. ответницата ЕТ „Катерина Терзиева – КТ“ е закупила незастроен поземлен имот, заснет като имот с пл. № 015002 по ПУП, с площ от 1597 кв.м.

Този имот се намирал в непосредствена близост до имотите на Манастира, отразени по КВС на землището на гр. Хаджидимово с № 016015 и № 016064, като между него и тях минавал полски път, и част от територията му, както към момента на образуване на ТКЗС, така и към настоящия момент, принадлежи на Манастира. Поддържа становището, че при възстановяване на собствеността върху земеделските имоти на Манастира, по-конкретно при възстановяване на собствеността върху нива, находяща се в м. „Пред манастира“, с площ от 90,8 дка, поради грешно отразяване на северната граница в КВС, имот № 015002 е отразен като общинска – незаявена земя, като частта от така описаната по–горе нива, която попада в имот № 015002, е около 1000 кв.м., поради което и Манастирът твърди, че е собственик на 1000/1597 ид.ч. от имот № 015002 по силата на §5, ал.1 и 2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията /ЗВ/.

Ответницата е оспорила иска, с възражения, че e придобила имота от лице, легитимиращо се като собственик на процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност.

Въззивният съд e споделил изцяло направените от първоинстанционния съд фактическите констатации, въз основа на които е приел за установено, че спорът между страните е за собствеността на имот № 015002 по КВС на гр. Хаджидимово. Въз основа на изложените от ищеца твърдения, че границите на възстановената му земеделска земя с решение на ПК не били вярно отразени, няма данни за приключила земеделска реституция, е прието да е налице интерес от предявения отрицателен установителен иск, обоснован и с това, че ищецът претендира за себе си права към релевантния по ЗСПЗЗ минал момент, които ответницата оспорва, легитимирайки се като носител на правото на собственост към 3 настоящия момент. Констатирано е, че решението от 1995 г. на ПК-Хаджидимово не е намерено приложено към преписката, поради което не може да бъде удостоверено влизането му в сила. По делото е представена компютърна разпечатка на посоченото решение, което не представлява административен акт. Липсата на този първоначален административен акт от друга страна не опорочава издаването на последващите решения по чл. 18ж ППЗСПЗЗ от 1996 г. и 2002 г., с които по т.5 и съответно т.3 са възстановени имот с пл. № 016015 и пл. № 016064, за които ищецът навежда доводи, че са относими към претендираните граници за възстановяване на земеделски земи. Прието е, че доколкото към датата на издаване на решението от 1995 г. не се е предвиждало признаване на собствеността с нарочен акт, то такъв не е бил необходим за поставяне началото на фактическия състав на процедурата по възстановяване правото на собственост. Съдът е счел, че не следва да обсъжда наведеното от ищеца придобивно основание по §5, ал. 2 ЗВ относно признаването на правото на собственост на земеделски земи ex lege, касаещ ограничени хипотези, когато земеделски земи на религиозните общности към настоящия момент са собственост на „държавата, общините или техни фирми или са включени в капитала на търговски дружества“ и тяхната реституция не следва установената от ЗСПЗЗ процедура по възстановяването, доколкото е прието, че е налице неприключила процедура по заявлението по чл. 29 ЗСПЗЗ от 1991 г.

Посочено е, че не са установени и данни за отнемането от държавата на тези манастирски земи.

От друга страна за недоказани са преценени и фактите, от които се твърди, че произтича правото на собственост на ответницата. Според решаващия съд съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ, след изтичане на 10-годишния срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земята, останала след възстановяване правата на собствениците, става общинска собственост. В приложното поле на тази разпоредба попадат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа тях земеделски организация, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ, но които не са заявени в предвидения от закона срок. Косвен извод за статута на имота е направен и от представеното решение № ОД-07 от 05.08.2010 за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, с което е променено предназначението на процесния имот № 015002, с площ от 1597 кв.м., от земеделска земя на такова за изграждане на обект: „Хотел-ресторант“. Съдът е приел, че за този имот е в сила спирането на течението на давностния срок съгласно §1 ЗД на ЗС, изключваща придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, прието с изменението на закона в ДВ, бр. 105/2006 г., поради което и праводателят на ответника не е могъл да го придобие по давност към 10.12.2008 г., на която дата с констативен нотариален акт е признат за собственик по давностно владение върху недвижимия имот № 015002 по КВС. Съгласно нормата на чл.86 /ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г./ ЗС, давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост, поради което за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението, давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г., но е спрял за времето до 4

31.12.2017 г. Направен е извод, че ответникът ЕТ „Катерина Терзиева – КТ“ е придобил собствеността върху процесния имот от несобственик, посредством сключен на 16.11.2011 г. договор за покупко-продажба, съответно не е настъпил вещно-транслативният ефект на сделката. Посочено е, че с придобиването на имота от ответника от несобственик, но без да знае това, същият е установил добросъвестно владение върху имота, като за придобиването му по давност е необходим краткия срок от пет години съгласно чл.79, ал.2 ЗС.