Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5755 от 28.05.2025, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 962/2023
Вид
Решение № 5755
Подписан
28.05.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Красимир Кипров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1, т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.155, ал.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.130 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.130, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.130, ал.3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.130, ал.3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25, ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25, ал.8 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 26, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 26, ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.66 , ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.70, ал.1, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.70, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 71, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.16, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.20 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26, т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26, т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане

РЕШЕНИЕ

№ 5755

Варна, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20237050700962 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на “А. И. 13“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Д. Й. , против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322002853-091-001/18.01.2023 г., поправен с РА за поправка № П-03000323022349-003-001/3.02.2023 г. и с РА за поправка № П-03000323066634-003-001/7.04.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна, в частта му, която е потвърдена и изменена с Решение /Р/ № 36/12.04.2023 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/ и с която за дружеството-жалбоподател са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2017 г. и м.10.2019 г. в общ размер на главницата от 1785,27 лв. и общ размер на лихвата от 894,36 лв., а за данъчен период м.11.2018 г. в размер на главницата от 78 392,66 лв. и лихва от 32 634,71 лв. , както и задължение за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2018 г. в размер на главницата от 40 073,13 лв. и размер на лихвата от 15 480,07 лв.

С жалбата се оспорват като необосновани и материално незаконосъобразни правните изводи на приходните органи за нереалност на сделката между „А. И. 13“ ЕООД и „В. Ф. 1 „ ЕООД , за липсата на отчетени приходи от продажбите на ап.12, ателиета 4, 5 и 6 и за наличието на неотчетени такива от продажбите на ид. части от земята и прилежащите към съответните апартаменти паркоместа. Прави се възражение за неправилно прилагане от приходните органи на методите за определяне на пазарни цени по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагането на методите за определяне на пазарни цени, както и че същите органи не са се справили със съществуващата за тях доказателствена тежест за установяване наличието на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗКПО.

С тези доводи се иска обжалваният РА да бъде отменен изцяло в оспорените негови части, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез подадените от упълномощения адвокат Д. С. молби и становища.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП”- Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Х.М.-С., в съдебно заседание и чрез представената писмена защита с.д. 6897/23.04.2025 г., изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за отхвърлянето й като такава, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 828,72 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

І. По допустимостта на жалбата :

Оспореният пред съда РА е бил обжалван по административен ред във връзка с което от директора на дирекция “ОДОП”- Варна е постановено решение № 36/12.04.2023 год. Последното е съобщено на дружеството-жалбоподател на 13.04.2023 г. , а подадената до АС-Варна жалба е постъпила в дирекция “ОДОП”-Варна на 26.04.2023 г. , от което е видно спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване. Същевременно, установява се, че жалбата е подадена от адресат на оспореният РА и при наличието на правен интерес от съдебно обжалване, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

ІІ. По валидността, формата и процесуалната законосъобразност на РА :

Приключилата с оспореният РА ревизия на “А. И. 13” ЕООД е повторна такава, след като с решение № 62/3.06.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна е частично отменен предходен РА и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Последната е започнала с издаването от С. Й. Г. на длъжност „началник на сектор“ на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000322002853-020-001/8.06.2022 год. Началникът на сектор Г. е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии с т.11 от издадената от и.д. директор на ТД на НАП – Варна заповед № Д-150/1.02.2022 г. /л.1 от преписката/. С така издадената ЗВР е определен срок за извършване на ревизията три месеца от датата на връчването й, което е било сторено на 13.06.2022 г. и е определен ревизиращ екип в състав : А. В. Д. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Д. Х. П. – главен инспектор по приходите. Преди изтичането на определения срок е издадена от Г. заповед за изменение на ЗВР № Р-03000322002853-020-002/9.09.2022 г. , с която е определен срок за извършване на ревизията до 11.11.2022 год. Тази заповед е връчена на РЛ на 14.09.2022 год. От ревизиращия екип в състав главния инспектор по приходите А. В. Д. /ръководител на ревизията/ и главния инспектор по приходите Д. Х. П. е съставен в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК ревизионен доклад № Р-03000322002853-092-001/24.11.2022 г. , който е връчен на РЛ на 28.11.2022 год. С издадена от изпълнителния директор на НАП заповед № 35-1831/13.12.2022 г. /л.62 от делото/ е прекратено служебното правоотношение с ръководителя на ревизията А. В. Д., поради което от началника на сектор Г. е издадено решение № Р-03000322002853-098-001/30.12.2022 г. /л.63/ , с което на основание чл.7, ал.3 от ДОПК разглеждането на преписката по ревизията е иззето от първоначално определения ревизиращ екип и правомощията по извършване на ревизията са възложени на Д. Х. П. в качеството на ръководител на ревизията и М. Д. М. в качеството на ревизор. На същата дата 30.12.2022 г. е издадена от Г. последната заповед за изменение на ЗВР с № Р-03000322002853-020-003/30.12.2022 г. , с която извършването на ревизията е възложено на Д. Х. П. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и М. Д. М. – старши инспектор по приходите. Заповедта е връчена на РЛ на 4.01.2023 год. Срещу съставеният РД е подадено от РЛ възражение с вх. № 304/11.01.2023 год. Възражението е разгледано от възложителя на ревизията С. Й. Г. и новият ръководител на ревизията Д. Х. П., които в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК издават ревизионен акт № Р-03000322002853-091-001/18.01.2023 г. , който е поправен с издадените от тях РА за поправка № П-03000323022349-003-001/3.02.2023 г. и РА за поправка № П-03000323066634-003-001/7.04.2023 год.

Видно е от гореизложеното,че оспореният РА е издаден от органи по приходите разполагащи с материалната компетентност по чл.119, ал.2 от ДОПК , поради което съдът намира същият за валиден адм. акт.

Установява се , че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание, а представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК , с оглед на което съдът приема за спазена установената от закона форма.

Установено е и спазването на предвидените за процедурата срокове, както и спазването на особените правила по чл.124 от ДОПК за ревизия при особени случаи, във връзка с което съдът намира за установено единствено посоченото в уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-03000322002853-113-001/18.10.2022 г. /л.66-67 от преписката/ основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК /налице са данни за укрити приходи или доходи/ за извършване на ревизия при особени случаи. Другото посочено в уведомлението основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК за нередовна счетоводна отчетност не е доказано от страна на органите по приходите – посочените данни за неотчетени приходи и неначислен ДДС по повод цитираните в уведомлението бартерни сделки и сделки с гараж 5, ап.12, ап.2 и ателие 4, обективират само основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, доколкото липсата на счетоводно отразяване на съответните приходи представлява именно начин за тяхното укриване, какъвто всъщност се явява и визираното в същото уведомление отклонение от данъчно облагане по чл.16, ал.1 от ЗКПО. Съобразно тези обстоятелства, издаването на оспореният РА не е опорочено от наличието на допуснати от приходните органи съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.

ІІІ.1 КД по ЗКПО за данъчен период 2018 год.

-С оспореният РА е прието наличие на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗКПО в общ размер на 55 057,41 лв. при извършените от РЛ сделки от продажби на ателиета № 5 и 6 , гаражи № 5 и 6 и ап.17 с изба 16 и паркомясто 6.

В договора за продажба на ателие № *с площ от 53,04 кв.м. с изба № 17 с площ от 3,30 кв.м. , за който е съставен н.а. №*, том *, рег.№ *, дело № * г. е посочена пазарна цена от 46 000 лв. с включен ДДС, а в договора за продажба на ателие № *с площ от 81,91 кв.м. с изба № 7 с площ от 3,45 кв.м. , за който е съставен н.а. № *, том *, рег. № *, дело * г. е посочена пазарна цена от 69 804 лв. с включен ДДС. Купувачи по двете сделки са съответно Р. Б. /вуйчо на едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество/ и Б. Б. /майка на едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество/, като от страна на РЛ не са отчетени през 2017 г. приходи от така извършените две продажби. За определяне на действителната пазарна цена по тези две осъществени между свързани лица контролирани сделки, приходните органи прилагайки Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, извършват проверка на неконтролирана сделка по извършена от РЛ продажба в същата сграда на ателие № 1 с площ от 38,64 [жк], за която е съставен н.а № 105/4.09.2017 г. , в който е посочена продажна цена от 36 000 лв. или цена за кв.м. от 931,68 лв. Приемайки последната за действителна пазарна цена на кв.м. и имайки предвид квадратурата на въпросните две ателиета ведно с избите към тях, приходните органи определят продажни цени с ДДС за ателие № 5 от 52 490,85 лв. /43 742,37 лв. без ДДС/ и за ателие № 6 от 79 528,21 лв. / 66 273,50 лв. без ДДС/. При сравнение с посочените в съответните нотариални актове продажни цени, приходните органи определят разлика в продажната стойност на ателие № 5 от 6 490,85 лв. и на ателие № 6 от 9 724,21 лв., съответно определят неотчетени приходи в размер на 38 333,34 лв. и 58 170,00 лв. / таблица на стр.13 от РД/. След приспадане на ДДС върху така установените разлики, с РА е установено отклонение от данъчно облагане за ателие № 5 в размер на 5 409,04 лв. и за ателие № 6 в размер на 8 103,51 лв.

При отклонение от данъчно облагане, наличието на каквото се приема от ревизиращите органи, нормата на чл.16, ал.1 от ЗКПО изисква определяне на данъчната основа съобразно неводещата до отклонение от данъчно облагане пазарна цена при обичайна сделка от съответния вид, насочена към постигане на същия икономически резултат. Дефиницията на понятието за пазарна цена е дадена в пар.1,т.14 от ДР на ЗКПО, съгласно който това е цената по смисъла на пар.1, т.8 от ДР на ДОПК, който пък от своя страна гласи, че пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите , която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Същевременно, разпоредбата на пар.1, т.10 от ДР на ДОПК определя кои са методите за определяне на пазарните цени, като посочва, че редът и начина за тяхното прилагане се определя с наредба на министъра на финансите – това е именно горецитираната Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Разпоредбата на чл.7 от Наредбата визира използвания в случая от приходните органи метод на сравнимите неконтролирани цени. Съгласно чл.5 от Наредбата, прилагането на методите за определяне на пазарни цени се извършва въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. Разпоредбата на пар.1,т.1 от ДР на Наредбата определя контролираната сделка като такава между свързани лица, съответно пар.1, т. 2 от ДР на Наредбата определя неконтролираната сделка като такава осъществена между независими /несвързани лица/. Дефиницията на понятието за свързани лица е дадена в пар.1,т.3 от ДР на ДОПК, като в случая приложима за казуса е б. “а“ – роднини по права и съребрена линия. Доказателствената тежест за установяване наличието на отклонение от данъчно облагане е за ответника по делото, като същата му е указана от страна на съда. Доказателствената инициатива е поета от жалбоподателя, който за опровергаване на приетите с РА факти относно пазарните цени по въпросните две сделки е поискал назначаване на съдебно-оценъчна експертиза. Извършени са две експертизи – първата от вещото лице М. С. и повторна от вещите лица К. М. К. и С. З. Г.. Извършеното от жалбоподателя с молба с.д. 5952/7.04.2025 г. /л.256 от делото/ оспорване на заключението по т.1, 2 и 3 от повторната експертиза с искане за назначаване на следваща повторна такава е отхвърлено от съда като необосновано – дадените варианти на заключения не сочат на противоречивост и поради това неправилност в изводите на вещите лица, както неправилно се изтъква от жалбоподателя, тъй като в рамките на съответния вариант противоречия няма, т.е. направеното от жалбоподателя оспорване е равнозначно на просто отричане на извършената от вещите лица К. и Г. повторна експертиза. Същата е извършена след пълни изследвания на пазарните цени на неконтролирани сделки и при направени подробни и обосновани изводи, поради което съдът приема заключението на вещите лица К. и Г. по въпрос № 1 за правилно. В тази връзка, видно е от таблицата на стр. 21 от експертизата /л.267 от делото/ , че определената по метода на сравнимите неконтролирани цени пазарна цена без ДДС на ателие № 5 е 46 867 лв., а на ателие № 6 е 70 835 лв., което налага извода, че посочените в горецитираните нотариални актове продажни цени на ателиета № 5 и 6 не представляват пазарни цени, които биха се получили при извършването на насочена към постигането на същият икономически резултат обичайна сделка, която да не води до отклонение от данъчно облагане. Така определените пазарни цени са по-високи не само от посочените в горецитираните нотариални актове продажни цени, но са по-високи и от приетите с оспореният РА пазарни цени без ДДС на ателие № 5 в размер от 43 742,37 лв. и на ателие № 6 в размер от 66 273,50 лв. При тези правилни според съда фактически установявания на пазарни цени, които биха се получили при извършването на обичайна сделка от същият вид като тази при продажбата на ателиета № 5 и 6, то предвид разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, установените в колона 5 от таблица 19 от заключението по т.3.2.1 на стр. 37 от повторната експертиза /л.275 от делото/ по-високи в сравнение с установените в РА приходи от продажбите на ателие № 5 в размер от 46 867 лв. и на ателие № 6 в размер от 70 835 лв., не могат да бъдат взети предвид при прилагането на материалноправната разпоредба на чл.16, ал.1 от ЗКПО. С оглед последното, като релевантни за приложението на тази разпоредба, съдът приема неопроверганите и посочени в оспореният РА фактически констатации за неотчетени приходи от продажбата на ателие № 5 в размер на 38 333,34 лв. и на ателие № 6 в размер на 58 170 лв., както и неопроверганите и същевременно правилно установени и доказани фактически констатации на приходните органи за наличието на отклонение от данъчно облагане със сума в размер на 5 409,04 лв. при сделката от продажбата ателие № 5 и със сума в размер на 8 103,51 лв. при сделката от продажбата на ателие № 6.