Решение № 260000 от 31.01.2023, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 260000/31.01.2023г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д

А

ВАРНЕНСКИ

АПЕЛАТИВЕН

СЪД,

ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ,

Първи състав в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА

НЕДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА

МИТЕВА

ДАНИЕЛА

ТОМОВА

Секретар Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдията Митева въззивно търговско дело №

143 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приети са за общо разглеждане съединени въззивни жалби, предявени от името на В. Г. В., Д. Г.а В. и Н. С. К., чрез пълномощници срещу решение №

76/29.05.2019 г. по т. д. № 236/2018 г. на Окръжен съд – Добрич, изменено в частта за разноските след въззивен контрол на определение по чл. 248 ГПК, в частта, с която са били отхвърлени предявени от тях на осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД“Бул Инс“АД частични искове за определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди поради смърт на техния близък родственик-пешеходец, причинени от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист за горници съответно над 100 000 до 150 000лв за съпругата К. и над по 80 000лв до по 150 000лв за сина и дъщерята, ведно със законната лихва върху главниците.

Същото решение е обжалвано в останалата осъдителна част самостоятелно с две въззивни жалби и от застрахователя-ответник „Застрахователно дружество

Бул Инс“ АД и подпомагащия го като трето лице застрахован водач Р.Ц.

К..

Приетите за общо разглеждане жалби (последната от които е била образувана първоначално в прекратеното ВТД 85/2020г на ВАпС) са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно упълномощени процесуални представители на насрещните страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването на съответната неизгодна за всеки от въззивниците части от решението и са процесуално допустими.

Въззивниците – ищци и упражнил самостоятелно право на жалба помагач на ответника са били освободени от внасяне на такси. Застрахователят е внесъл авансово дължима такса за обжалване на осъдителна част от решението.

Всяка от жалбите на въззивниците отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана.

В срока по чл. 263 ГПК само помагачът и ищците са упражнили право на отговор по жалби на насрещните им страни.

Въззивниците В. Г.

В., Д. Г. В. и Н. С. К., чрез адв. Д. и адв.Т. излагат съвместно идентични оплаквания за неправилно приложени законови критерии за определяне на размера на обезщетенията на родствениците на починал при ПТП пешеходец, като сочат, че не са отчетени в достатъчна степен наложените в практиката критерии за справедлив имуществен еквивалент на негативното отражение на загубата на съпруг и баща върху психиката на пострадалите и преживявания социален дискомфорт.

Позовават се на неправилно установени факти за интензитета на семейната връзка и конкретните измерения на психическите страдания поради осуетеното доказване с поискани гласни доказателства, както и недооценено заключение на вещо лице за значителните негативни последици в психиката на преживялата съпруга и влошаването на хронични соматични заболявания вследствие на траурната мъка. Считат, че не е съобразена и динамиката на икономическите условия в страната при определяне на конкретния размер на понесени вреди и съпоставката със справедливи обезщетения в аналогични случаи.

Отделно са изложени оплаквания за неправилно установени факти по възражението за съпричиняване, като е било игнорирано поведението на самия делинквент, предшестващо ПТП и конкретно възможността му да избегне удара с адекватна спасителна маневра и ограничаване на доказването само до хипотетично поведение на пешеходеца. Въззивниците се позовават на непълнота на заключението на автотехническата експертиза и неизяснените със специални знания последици от установена употреба на тетрахидроканабинол върху реакциите на водача. Сочи се необоснованото определяне на равен принос в причиняването на самото произшествие само поради неподходящо избрано място за пресичане от пешеходеца, без да са отчетени значително по-тежките нарушения на водач, управлявал без съответна правоспособност и със скорост над разрешената пистов мотоциклет в жилищна зона, където се изисква повишено внимание, както и липсата на каквато и да е реакция било за намаляване на скорост, спиране или друга спасителна маневра при възприетата опасност от страна на водача, чрез която би могло да се осуети фаталния за пешеходеца удар. Счита, че само по себе си допуснатото нарушение от страна пресичащия улицата техен родственик не влияе нито на самото произшествие, нито на крайния му резултат, а дори и да се оцени като фактор, способствал за настъпване на смъртта, то значението му е незначително и не следва да надхвърля 10%.

Само помагачът на насрещната страна е оспорил оплакванията по съединените жалби, като извън доводи съвпадащи с описаните в собствената му жалба, сочи че по делото няма нужда от допълнително установяване със свидетелски показания на изследвани от вещо лице последици от загуба на близък и отчитане на други аспекти от поведението на водача.

Сочи, че приносът на пешеходеца е несъмнен в значителен размер при нарушението на правила за пресичане, а обратно водачът не е следвало да очаква и съобразява опасност от поява на пешеходец извън обозначените пешеходни пътеки, а както възможностите му да избегне аварийната ситуация, така и значението на резултата от пробата за наркотични вещества са били подробно изследвани от първата инстанция.

Допълнително, въззивниците са посочили и нови доказателства за обстоятелства, установени при предварително разследване, водено паралелно с настоящия процес и приключило в хода на въззивното разглеждане с осъждане на застрахования за престъпно причиняване на смърт на пешеходец, както и за влошаване на здравословно състояние на една от ищците след депозиране на жалбата.

Като въззивник застрахователят ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. И., излага оплаквания за неправилно установени обстоятелства, пораждащи основанието за ангажиране на покрита от застрахователя гражданска отговорност на мотоциклетист, като сочи както, че не е било доказано престъпно причиняване на смърт на пешеходеца, така и пренебрегнатата невъзможност на водача, неповлиян от някакво действие на конкретно наркотично вещество да предотврати ПТП при внезапно породена от самия пешеходец опасност.

Оплаква се и за необосновано завишен размер на определените обезщетения за такъв вид вреди, като счита че ищците не са твърдяли, а съответно не са били и доказани особености на случая като изключително силна връзка между роднините, по-значимо обществено положение на пострадалия или тежко психическо травмиране на родствениците за да се определя размер надвишаващ 10-пъти установени в практиката като справедливи компенсации.

Оплаквания се сочат и по преценката на степента на участие на починалия в причиняването на ПТП. Въззивникът счита, че възприетия в мотивите на първата инстанция обем от 50 % не е съответен на по-значимото създаване на опасността за движението при навлизане на пешеходец на платното без да се съобрази с приближаващо МПС и без да положи каквато и да е грижа за себе си.

Сочи, че дори и приносът да е равен, съдът необосновано е извел краен размер, който не е редуциран наполовина от конкретно оценени вреди, евентуално намалявани размери от по 160 000лв за сина и дъщерята и 200 000 лв. за съпругата са били изключително завишени.

Въззивникът Р.Ц.К. самостоятелно излага оплаквания срещу преценката на първата инстанция по събиране на доказателствата, като сочи, че неправилно е отказано допускане на свидетелски показания за установяване на механизма на настъпване на ПТП и това е осуетило всестранното изясняване на фактите по отговорността на водача.

Сочи, че съдът превратно е възприел и изводите на автотехническа експертиза като е игнорирал установено от вещото лице поведение на пешеходеца, избрал посока и място на пресичане без да пропусне движещия се по платното мотоциклет, като реакциите му са били значително повлияни от употребения алкохол(с концентрация в кръвта 2.18 промила), както и липсата на възможност за предотвратяване на ПТП с реакции на мотоциклетиста при различните варианти на поведение на участниците в сблъсъка.

Счита за необоснован крайния извод за противоправно поведение на водача както относно повлияването му от употребено наркотично вещество, въпреки интерпретирания от вещо лице резултат от химическо изследване на кръвта му, така и по отношение на връзката на липсващата правоспособност с възможността да взема адекватни решения и да реагира на опасност, при установена от автоексперта фактическа непредотвратимост на удара.

Наред с оплакванията за неправилно отхвърлено възражение за случайно деяние на водача, въззивникът евентуално сочи неправилна преценка на значението на поведението и на двамата участници, като счита, че нарушенията на пешеходеца са много по-значими и следва да бъдат отчетени като 90 % в съпричиняването на смъртта. Оплакванията за нарушенията на съда по прилагане на критериите за справедливост при определяне на размерите на обезщетенията, изложени от този въззивник съвпадат с изложените в жалбата на подпомагания от него застраховател.

Насрещно, като въззиваеми увредените лица оспорват оплакванията по двете жалби на застрахователя и неговия помагач, като пълномощникът поддържа своите доводи по същите въпроси обосновани в общата жалба на ищците.

В пледоария по съществото на делото пълномощникът на въззивниците – ищци поддържа доводите за доказан, включително и с допълнително събрани от въззивния съд гласни доказателства, значителен интензитет на психическите страдания на родствениците на починалия пешеходец, който налага и определяне на размери на паричен еквивалент над обичайния за такива случаи. Моли, при евентуално разглеждане на противоправно поведение на пешеходеца като причина за вредоносното събитие, да бъдат съобразени и множеството по-тежки правонарушения допуснати от водача, включително липса на правоспособност, осуетила със сигурност възможностите за адекватна реакция и безопасно заобикаляне на пешеходеца, начина по който е достигната за кратко време скоростта надвишаваща разрешената и бягството от местопроизшествието.

Претендира за уважаване на претендираните горници до размерите, предявени като частични искове.

Представител на въззивника застраховател е изложил двукратно становища по същество в писмени бележки. Поддържа идентични доводи по преценка на критериите за справедливо оценяване на вредите, причинени от застрахования, включително тежестта на травмата и актуалната икономическа конюнктура и отчитане на приносът на алкохолно повлияния пешеходец в причиняването на ПТП. Като моли за комплексна оценка на всички събрани доказателства в тази връзка пледира за отхвърляне на претенциите, евентуално намаляване на размерите на търсените от пострадалите лица обезщетения.

В пледоария пред въззивния съд въззивникът-подпомагащ застрахователя подържа искането си за определяне на справедливи размери на обезщетенията и намаляването им поне с 50 % съответно на доказано съпричиняване от починалия пешеходец.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящата инстанция, като пълномощникът на увредените въззивници е заявил конкретно искане за изплащане на възнаграждение на адвокат, предоставил безплатни услуги в списък по чл. 80 ГПК (л. 329), а въззивникът застраховател е актуализирал списъци за разноски(л.46, 73, 291). Всяка от страните е оспорила като прекомерен размера на направените от другата разноски.

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявени обективно съединени искове от три увредени от ПТП лица като преки претенции срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществени щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран именно с частични искове на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на части, съответно от по 150 000лв от дължимо застрахователно обезщетение, поискано по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на стойност от по 250 000лв. за всеки от близките на починал пешеходец, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 15.08.2018г.