Решение № 2308 от 20.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2308 гр. Варна, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110107170 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба с обективно съединени искове на основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД от страна на ищеца „С.” ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Л.Н.Д., чрез процесуалния представител адвокат К. Т. от АК - Варна, против ответника "С.В.Б." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.И.Н., с процесуален представител по делото адвокат Й. Д. от АК - София..

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 33% идеални части от обект, представляващ Трафопост 10/0,4 (десет върху нула цяло и четири десети) KV, целия с площ от 29,07 кв.м., находящ се на сутеренен етаж на жилищна сграда изградена на етап „груб строеж с покрив", в УПИ */, кв.* по плана на * м.р. на *. Сочи, че обектът придобил на основание договор за прехвърляне и запазване право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт за прехвърляне и запазване право на строеж върху недвижим имот №** г. Към момента сградата била изградена и обитаема. Ответното дружество, чрез управителя си, отказвало да даде достъп на ищеца до обекта, с твърдението, че ищецът не е собственик на трафопоста, а и ищцовата страна не разполагала с ключове за имота. Всички врати и подстъпи до обекта били заключени. Неколкократно ищецът правил опит за достъп до обекта, като отправил и писмена покана до ответника, както и присъствал на общо събрание на етажната собственост на сградата, организирано от ответника, но ответникът заявил на ищеца устно, писмено, както и на проведеното общо събрание, че няма да предостави достъп до имота, защото ищецът не бил собственик и не фигурирал в съставения Акт 16 за сградата. Ищецът твърди, че с отказа на ответника да го допусне до имота ищецът е лишен от ползването на имота, за което му се следва обезщетение в размер на месечния наем за имота за периода от 08.11.2023 г. до датата на подаването на исковата молба в размер 1 на 219 лв. месечно.

Поради тези изложени обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответната страна „С.В.Б.“ ЕООД, че ищцовото дружество „С.” ЕООД е собственик на процесния имот; да осъди ответната страна да преустанови всички действия и бездействия, изразяващи се в неоказване на съдействие - не представяне на достъп до трафопост 10/0.4/ KV, целият с площ от 29,07 /двадесет и девет цяло и седем стотни/ кв.м., находящ се на сутеренен етаж на жилищна сграда изградена на етап „груб строеж с покрив", в УПИ *, кв. */ по плана на */ м.р. на **, при граници на трафопоста: **, подход към избени помещения и автомобилна платформа, на собственика „С.“ ЕООД, като предостави фактически достъп до сутеренния етаж в жилищна сграда, с административен адрес: **, включително като предаде ключовете /копие от тях/ за постоянен достъп до сградата и гореописания обект. Моли също ответната страна да бъда осъдена да заплати на ищеца сумата от 1336 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от възможност да се ползва от собствеността си за периода от 8.11.2023 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Ищецът моли също така да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представения писмен отговор ответната страна, чрез процесуалния представител, е заявила, че оспорва предявените искове, както ги счита за неоснователни. Твърди, че ответната страна не е нито собственик на самостоятелен обект, нито ползвател, нито какъвто и да е субект с право да взима решения в горепосочената сграда в режим на Етажна собственост, поради което исковете са неправилно насочени спрямо нея. Също така твърди, че такъв обект, какъвто се сочи от ищеца – „Трафопост“ не съществува към настоящия момент, нито някога е съществувал, нито е бил построен, поради което исковите претенции са неоснователни, защото липсва предмет на спора. Сочи, че идея за построяване на трафопост в жилищната сграда е имало, но поради различни причини, същата е отпаднала, вследствие на което изцяло са били променени архитектурните проекти на сградата и впоследствие реализацията на строителството. Ответникът твърди, че прехвърленото право на строеж в полза на „С.“ ЕООД за „Трафопост“, целият с площ от 29.07 кв.м., не е реализирано, не е упражнено и е било погасено в полза на собствениците на земята по давност, изпълнявайки разпоредбата на чл.67 от Закона за собствеността. Ответникът счита, че ищцовото дружество е придобило право на строеж, но не и право на собственост върху твърдяния обект. Ответната страна твърди още, че са неправилни твърденията на ищеца, че решението, с което се отказвал достъп на „С." ЕООД до сградата в режим на етажна собственост, е било взето изцяло от изпълнителния орган - професионален домоуправител.

Решението било взето на проведено общо събрание на етажната собственост на 28.03.2024 г., с изискуемия съгласно разпоредбите на ЗУЕС кворум, от собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост.

Ответната страна оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на сочения обект.

2

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представения по делото нотариален акт за прехвърляне и запазване право на строеж върху недвижим имот №** г. на нотариус О.С. с район на действие РС – Варна, че на 28.06.2010 г. лицата К. М.С., Е.Г.И., Г.И.И. и В.Г.С., в качеството си на съсобственици на недвижим имот, находящ се в ** с площ от 368 кв.м., съставляващ УПИ */, кв.* по плана на 11 м.р. на гр. Варна, са прехвърлили на ищцовото дружество „С.” ЕООД правото на строеж на обособени обекти от жилищна сграда, която следва да се изгради върху посочения имот по одоберен проект, ведно с извършените към онзи момент строително-монтажни работи до степен на завършеност – „нулев цикъл“, които обекти представляват ателие, апартаменти, гараж, както и „Трафопост, находящ се на сутеренен етаж, целият с площ от 29.07 /двадесет и девет цяло и седем стотни/ квадратни метра, при граници: **, подход към избени помещения и автомобилна платформа, ведно с 0,7489 /нула цяло седем хиляди четиристотин осемдесет и девет десетохилядни/ процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж“. На 12.11.2015 г. с договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **/ 2015 г. на нотариус В.Г., с район на действие ВРС, ищецът е продал на Р.К.М. 67 % /шестдесет и седем процента/ ид., части от трафопост 10/0,4 десет върху нула цяло и четири десети/ KV, целият с площ от 29.07 /двадесет и девет цяло и седем стотни/ кв.м., находящ се на сутеренен етаж, на жилищна сграда изградена на етап груб строеж с покрив", в УПИ *, кв. * по плана на */ м.р. на * десет, при съответните граници, ведно със съответната част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Понастоящем горепосоченият обект трафопост се индивидуализира по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Варна, видно представената схема №**. като обект „Инфраструктурен обект“ с идентификатор **, с площ от 29,07 кв.м. находящ се в сутеренен етаж на жилищна еднофамилна сграда с идентификатор **, ведно с 0,7489% от общите части на сградата, при съседи само над обекта: имот с идентификатор **.25.

Доказва се от предоставена информация от Община Варна с писмо изх. №** от 02.10.2023 г., че за сградата, находяща се в **, е регистрирана Етажна собственост с управител „С.В.Б.“ ЕООД. Етажната собственост в сградата, чрез лице, което я представлява, е сключила с ответното дружество договори за възлагане на дейности по управление и поддръжка на 30.06.2022 г. и на 28.06.2024 г. /представени по делото/.

На 16.05.2019 г. е издадено удостоверение №36 от Главен архитект на Община Варна за въвеждане в експлоатация на строежи: жилищна сграда и ВиК отклонения за жилищна сграда, находящи се в УПИ **, по плана на м.р.. на **, в което като възложители са посочени деветнадесет физически лица и Община Варна.

По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа и оценителна експертиза, чието заключение съдът прие като пълно и обосновано. От същото се установява, че към 2010 г. сградата, в която се намира обектът, предмет на делото, е била на етап „нулев цикъл“, от което следва, че са били изпълнени 37% от строително-монтажните работи по сградата.

3

Сградата била започната съгласно Разрешение за строеж №**.2008г., с има изготвено площообразуване, което съответства с площите от одобрен инвестиционен проект, които са били приложени към нотариалния акт от 28.6.2010 година. Сградата представлявала многофамилна жилищната кооперация с монолитна конструкция, въведена в експлоатация през 2019 година. Спорният обект е част от жилищната сграда, като предвид местонахождението му - в сутерена, може да бъде ползван за склад. Довършителните работи били напълно завършени - под, таван и стени - бетон. Към момента трафопост с ел. табла на живущите имало до входа на сградата. От проведения разпит на вещото лице на откритото съдебно заседание се установява, че съгласно извършена справка в Община Варна, вещото лице е установил, че съгласно строителната документация на жилищната сграда от 2007 г. първоначално помещението е било предвидено за техническо помещение – трафопост. През 2013 г. бил съставен нов инвестиционен проект, с нови чертежи, където въпросното помещение се запазвало като площ, но вече било записано и се водило изба №17. След проверка на всички самостоятелни обекти в жилищната сграда вещото лице не открил изба №17 да е прилежаща към някой обектите. Понастоящем помещението можело да се ползва за изба или склад. В него не бил поставян трафопост, тъй като през 2013 г. след съставянето на нов инвестиционен проект имало сключен и нов договор с дружеството за доставка на ел.енергия и било определено ел.съоръжение да се монтира на фасадата на сградата.

Процесното помещение понастоящем било празно, без врата. Вещото лице е заявил, че е дал заключение, че помещението представлява самостоятелен обект поради факта, че обектът има идентификационен номер, съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър. Със заключението на експертизата е определена и стойността на пазарния наем на посочения обект – трафопост, който пазарен наем е в размер на 219 лв. месечно, или за периода от 08.11.2023 г. до 11.06.2024 г. – в размер на 1336 лв.

От свидетелските показания на изслушания свидетел И.А.Я., на чиито показания съдът няма основание да не даде вяра, се потвърждава обстоятелството, че първоначално спорното помещение е било предназначено за трафопост, но всъщност такъв в сградата не бил поставян. След съставянето на нов инвестиционен проект електроинсталацията и всички ел. кабели били изведени навън пред сградата. Претендираното от ищеца помещение в момента не се ползвало за нищо, нямало врата. Било предназначено за мазе, но нямало яснота към кой от апартаментите принадлежи, тъй като към момента избите в сградата не се ползвали.

От представените от ответната страна протоколи за проведени общи събрания на собствениците на сградата в режим на Етажна собственост с адрес **, които събрания са били проведени на 27.11.2023 г. и на 28.03.2024 г. се доказва, че на тези събрани е бил поставян за разглеждане на дневен ред въпрос: „Вземане на решение за предоставяне на достъп до сградата на лицето Л.Д. - собственик на фирма „С." ЕООД, претендиращ за собственост върху трафопост", находящ се в избено помещение в сградата“. На първото от събранията е било решено докатон Л.Н.Д., Управител на „С." ЕООД не се срещне с живущите в етажната собственост и не им представи документ за собственост на трафопост, да не му се осигурява достъп до избеното помещение, а на второто от събранията е било 4 решено да не се осигурява достъп до сградата на Л.Н.Д. - Управител на „С." ЕООД, тъй като не е изграден и не съществува трафопост, както и не бил представен пред живущите документ за собственост, а и никой не познавал и не виждал представителя на посоченото дружество.