Решение № 2113 от 05.11.2018, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№ гр. Варна, ……………г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при участието на секретаря Светлана Стоянова, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 1802 по описа на съда за 2018 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от „** **“ ЕООД с ЕИК ******, представлявано от П.Г.Г., срещу Заповед № 251 от 14.06.2018 г., издадена от Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която е разпоредено премахването на обект:

„Съоръжение/постройка на етап дървена конструкция със завършен двускатен покрив и подиум, монтирана върху дървена скара“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, Морски плаж „Кабакум – централен“, гр.

Варна, реализиран от оспорващото дружество.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като депозираното възражение срещу констативния акт не е разгледано и обсъдено.

Изтъква се, че става въпрос за ползване на обект – изключителна държавна собственост, съгласно Договор № Т-СД-35-13 от 21.05.2018 г., според който договор върху активната плажна площ на морския плаж е договорено поставянето на преместваеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Поддържа се, че в изпълнение на чл. 56, ал.

2 от ЗУТ е изработена схема, одобрена от Министерство на туризма, приета с решение на ОбЕСУТ по Протокол № 20/29.05.2018 г., одобрена и от главния архитект на Община Варна на 30.05.2018 г. Доколкото констативният акт е съставен на 23.05.2018 г., то според оспорващия Кметът на Община Варна е имал задължение в 7-дневен срок да издаде заповед за премахване на обекта, което не е спазено и това води до извод, че не са констатирани твърдените нарушения. На следващо място се поддържа, че съгласно Наредбата на Общински съвет Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, чл. 70, ал. 3 от същата компетентен да издава заповед за премахване на обекта е Кмета на Община Варна, като не е предвидено упълномощаване на други лица, поради което оспорената заповед е нищожна. В хода по същество на делото адв. М.Л., процесуален представител на оспорващия, поддържа изложеното писмено становище, с което се сочи и следното: Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУЧК нарушенията на този закон се установяват от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината; Съгласно § 2 от ДР на ЗУЧК разпоредбите на ЗУТ се прилагат само в случаите, неуредени в глава Трета, Четвърта и Пета въпроси, какъвто не е конкретният случай; Позоваването на Заповед № 4794 от 25.11.2015 г. е необосновано, тъй като в цитираната заповед не се предоставят правомощия по ЗУЧК; Иска се от съда да прогласи нищожността на оспорената заповед или да я отмени, като се претендира и присъждане на направените в производството разноски за платената държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответникът - Кметът на район „Приморски“ при Община

Варна, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Ц.Ц, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и приложимия материален закон, като излага подробни доводи в писмено становище по делото. Настоява се, че Кметът на район „Приморски“ е надлежно упълномощен със Заповед № 4794 от 25.11.2015 г. на Кмета на Община Варна, от където произхождат делегираните процесни правомощия да постановява оспорената заповед. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 13 от ЗУЧК препраща относно процедурата по премахване към ЗУТ и по специално към чл. 57 и в тази връзка са спазени разпоредбите на закона. Твърди се, че обектът е поставен без издадено разрешение и без одобрена схема за разполагане, като подаденото заявление от оспорващия е много след датата на констатациите за поставяне на обекта. Искането е да бъде оставена без уважение жалбата. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията.

Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Подадена е от заинтересовано лице – адресат на заповедта, посочен в заповедта като реализирал обекта. Жалбата е подадена в 14-дневния срок, регламентиран в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ (заповедта е съобщена на оспорващия на 14.06.2018 г., видно от изрично изписаното след текста на заповедта от представляващия оспорващото дружество – л. 6, гръб от делото, а жалбата е с входящ номер в районната администрация от 19.06.2018 г. – л. 4 от делото). По аргумент на чл. 214, т. 2 от ЗУТ актовете за премахване на поставяеми обекти са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената Заповед № 251 от 14.06.2018 г. е издадена от Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, като с нея на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект: „Съоръжение/постройка на етап дървена конструкция със завършен двускатен покрив и подиум, монтирана върху дървена скара“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, Морски плаж „Кабакум – централен“, гр.

Варна, реализиран от „** **“ ЕООД. Със заповедта е определен 30-дневен срок за доброволно премахване на обекта, считано от датата на уведомяване за издадената заповед, като в случай на неизпълнение е разпоредено принудително премахване на обекта по възлагане от Община Варна за сметка на дружеството на основание чл.

70, ал. 7 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на Община Варна.

Съгласно мотивите на обжалваната заповед, при проверка на място и по документи, на 23.05.2018 г. длъжностни лица от Дирекция „Обществен ред и контрол“ от район „Приморски“ при Община Варна са установили, че в посочения поземлен имот е реализиран преместваем обект - съоръжение, обособяващо постройка с подиум от дървена конструкция, монтиран върху дървена скара/платформа, върху пясъчната ивица на морски плаж „Кабакум – централен“, гр.

Варна. Контролните органи са установили, че съоръжението е изградено на етап дървена конструкция от колони и греди с напълно завършен двускатен покрив с покритие от керемиди, като северната и южната част на обекта са затворени с профилна конструкция и са обшити с гипсокартон. Посочено е, че обектът е с приблизителна площ от 275 кв.м, а височината от нивото на платформата в различните участъци е приблизително около 2,20 м до 4 м, като не е трайно прикрепен към пясъчната ивица. Установено е, че поземленият имот е изключителна държавна собственост, а обектът е реализиран от наемателя „** **“ ЕООД. Констатирано е, че за обекта няма надлежно издадено разрешение за поставяне от главния архитект на Община Варна, както и схема за разполагане, одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК.

Установено е, че до съставянето на констативния акт, с който е сложено началото на административното производството за премахване по чл. 57а от ЗУТ, не е подавано заявление за издаване на разрешение за поставяне на обекта. Административният орган е квалифицирал липсата на разрешение и на схема за поставяне като нарушение по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, което е основание за премахването му по чл.

57а от ЗУТ, вр. чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК.

Установеното от контролните органи е обективирано в Констативен акт № 17/23.05.2018 г., съставен от длъжностни лица „Контрол на строителството“ при район „Приморски“, в който са отразени посочените по-горе факти относно собствеността на имота, реализирания обект и липсата на разрешение за поставяне от главния архитект на Община Варна и схема за разполагане, и е указано, че актът е съставен на основание чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ във връзка със започване на административно производство за премахване на обекта по чл. 57а от ЗУТ. От отбелязването върху акта се установява, че същият е връчен на представляващия дружеството-жалбоподател на 30.05.2018 г. Още на 30.05.2018 г. „** **“ ЕООД е внесло в район „Приморски“ писмено възражение с рег. № УСКОР18001205ПР, с което е посочено, че се възразява по констативния акт и че дружеството ще обжалва. На 05.06.2018 г. (след изтичане на 3-дневения срок за възражения) е подадено второ възражение срещу констативния акт, в което е посочено следното: Актът е съставен от лица без правомощия съгласно Наредбата на ОбС Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ; Съгласно договора за ползване на обекта-изключителна държавна собственост е договорено поставянето на преместваеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 7 и 8 от ЗУЧК; Налице е изработена схема, одобрена от Министерството на туризма, приета с решение на ЕСУТ и одобрена от главния архитект на общината.

Оспорващият представя по делото документи във връзка с ползването на имота, който е изключителна държавна собственост - заповед за определяне на „** **“ ЕООД за спечелило проведен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обекта „Морски плаж „Кабакум – централен“ и договор от 21.05.2018 г. за отдаване под наем на обекта, сключен между държавата чрез министъра на туризма и „** **“ ЕООД. Представена е и схема за разполагане на преместваеми обекти и съоръжения, включително допълнителни търговски площи и зони за свободно разполагане на плажни принадлежности на Морски плаж „Кабакум-Централен“, община Варна за сезон 2018 г., одобрена на 22.05.2018 г. от министъра на туризма, приета с Протокол № 20/29.05.2018 г. от ЕСУТ и проверена от архитект при Община Варна на 30.05.2018 г.

Настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна.

Съображенията за некомпетентност на длъжностните лица, съставили констативния акт, въз основа на който е образувано производството по чл. 57а от ЗУТ, са неоснователни. По аргумент от чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А" и зона "Б", които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 (т.е. такива без разрешение за поставяне на преместваем обект, издадено от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма) се премахват по реда на чл. 57а от ЗУТ. В този смисъл неоснователно оспорващият поддържа, че ЗУТ е неприложим в случая.

Съгласно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ наличието на обстоятелства, водещи до премахване, се установява с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ определя като компетентни да съставят такъв акт служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община или район. Както се установява от самия констативен акт от 23.05.2018 г., с който е поставено началото на производството за премахване по чл. 57а от ЗУТ, същият е съставен от двама старши инспектори по контрол на строителството при район „Приморски“ и от инспектор „Екология и контролни дейности“. В длъжностната характеристика както на инспекторите по контрол на строителството, така и на инспектора „Екология и контролни дейности“ в т. 5.4 изрично е предвидено съставянето на констативни актове по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Компетентността е винаги законоустановена. В случая ЗУТ определя като компетентни да установят наличието на обстоятелства, водещи до премахване, че се установява с констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община или район. По аргумент от чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове не следва да се прилага въведеното допълнително условие за упълномощаване на служителите от Кмета на Община Варна с подзаконовия акт - Наредбата на ОбС Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, доколкото същото противоречи на регламентацията на тези правоотношения с нормативен акт от по-висока степен.