Решение № 598 от 24.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110108964 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявен иск от ищеца С. С. А. З. З., ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. П., чрез адв.К. Т. от АК Варна, със съдебен адрес: *** срещу ответника „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. П., П. С., Я. Д., Г. К..

Предявения иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД и с цена 50 лв. Ведно с главния осъдителен иск е заявено и акцесорно искане с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати и законната лихва върху главницата.

Отправеното до съда искане по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което съдът да осъди „Е. П. П.“ АД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на С. С. А. З. З., ЕИК *** СУМА в размер на 50.00 лв. платена от ищеца на 29.05.2024 г. без основание съгласно фактура № 3301906299, издадена на 29.05.2024 г. за възстановяване на ел. захранване в обект - недвижим имот, находящ се в ***, с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане, заплатено без основание на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 -во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди,че е сключил договор с ответното дружество за пренос, доставка, потребление на ел.енергия на адрес: ***, обект № ***, с клиентски номер *** . Сочи се, че на 22 април 2020 г. ищецът е платил на ответника без основание исковата сума в размер на 50 лева в брой, на каса на дружеството в *** които били платени във връзка с претендирана сума инкорпорирана във фактура 3301906299, издадена на 29 май 2024 г. в размер на 50 лв., която представлява такса възстановяване на ел.захранване .

Ищецът твърди, че ответника няма законово или договорно основание, на което за претендира процесното вземане от 50 лв. за нереално извършени разходи при възобновяване на електрозахранването, като навежда следните аргументи:

Цитирайки клаузата на чл. 37 от ОУ на ответника която изисква от „***„АД възстановяване на снабдяването с ел.енергия , след отпадане на основанията за прекъсването , като когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последният заплати всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването ,ищецът намира тази клауза за неравноправна. Клаузата противоречала на чл.122-124 ЗЕ, които не предвиждат като условие за възстановяване на снабдяването да се 1 заплаща такса от потребителя. Сочи, че е налице ограничаване на правата на потребителя, произтичащи от закон и нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП, както и по смисъла на чл.143, т.18 ЗЗП. Излага, че при наличие на договор между дружеството и потребителя следвало да се докаже неизпълнение на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер. Потребителят бил поставен в неравноправно положение, като се позволявало на доставчика да изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването. Такива клаузи били неравноправни, а доколкото не били индивидуално договорени , били нищожни. Налице било нарушение на колективните потребителски интереси по чл. 186, ал. 2, т. 1 ЗЗП с наличието на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, залегнал в ЗЗП и на принципа на защита на интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия по чл. 2, ал. 2 ЗЕ. По изложените съображения ищецът намира, че е платил исковата сума без основание и желае уважаване на иска ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба, като претендира и присъждане на сторените разноски. В условия на евентуалност, ако насрещната страна претендира разноски прави възражение за прекомерност.В подкрепа на твърденията и искането си ищецът представя с исковата си молба заверени за вярност с оригинала копия на документи, които моли да бъдат приобщени по делото като писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Е. П. П.“ АД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Х. И. е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът намира предявения иск за допустим, но неоснователен.

Ответникът сочи, че захранването на абоната е преустановено поради виновно неизпълнение на договорните задължения на същия .

Твърди, че налице правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия. Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП ответното дружество имало право да поиска от „***“ АД да прекъсне или ограничи преноса на ел.енергия в случай, че битовия клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми.

Подчертава се в отговора на искова молба, че в случая ищецът е бил в просрочие на задължението си за заплащане на консумирана ел.енергия по посочените фактури с 20 дни.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПТП ответното дружество изисквало от „***“ АД възстановяване на преноса след отпадане на основанията за прекъсването му. В тази връзка пояснява ответника, че възстановяването се извършвало след заплащане на цена съгласно ценоразпис, включваща всички направени разходи по прекъсване и възстановяване на продажбата. Тези разходи се сочи, че не се реализират от ответника, а от „*** „ АД. Твърди въпросната такса представлява заплащане на вид мрежова услуга, поради което и на основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ цената на мрежовите услуги се заплаща на крайния снабдител.

В раздел Втори от отговора на искова молба ответникът е оспорил релевираните от ищеца твърдения за неравноправност на част от клаузите на ОУ

Ответникът сочи, че клаузата на чл. 37 от ОУ не противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т. 18 от ЗЗП. Твърди, че таксата е предвидена в ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е запознат със съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на гражданска отговорност по повод виновно неизпълнение на договорно задължение и затова не съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък ограничава правата му по ЗЕ.

Освен това в чл. 52, ал. 2 от ПЕЕЕПП била предвидена възможност в 30-дневен срок от влизане в сила на ОУ, несъгласните с тях клиенти да внесат писмено заявление, в което да предложат специални условия, каквото от абоната в случая не е подавано. По изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски. С отговора на искова молба ответникът не се противопоставя на приемането на представените от ищеца заверени копия на документи, не прави доказателствени искания. В случай, че съда намери за основателно - ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.01.2025 г. страните по делото – редовно призовани поддържат становищата си по спора чрез процесуални представители .

Процесуалният представител на ищеца – адв.К. Т. от АК Варна моли съда да уважи исковата претенция, счита същата за основателна и доказана. Представените в първото 2 открито съдебно заседание доказателства намира адв.Т., че не променят изложените от ищеца аргументи в исковата претенция. Практиката на съдилищата вече, по нееднократните спорове на същите страни , подчертава адв.Т., че е категорична и трайно установена последното Решение цитира адв.Т., че е по гр.д. 9986/2023 г. на Варненски районен съд, влязло в законна сила, необжалвано, със същите защитни аргументи от страна на ответната страна. Само за пълнота процесуалният представител на ищеца отбелязва, че неправомерно енергоразпределителното дружество начислявало въпросната такса, като дори не преустановявало електрозахранването, просто я начислявало, подавало, че е преустановено електрозахранването, при явяване от страна на ищеца да заплати задълженията си за потребена електроенергия, установявал, че има начислена фактура за преустановено електроподаване, а такова не било осъществявано, от своя страна не било и възстановявано.

За съжаление, заключава адв.Т., че това било много честа практика на енергоразпределителното дружество. Желае уважаване на иска и присъждане на разноски.

В същото открито съдебно заседание, в хода на спора по същество, адв.Н.Б. в качество на процесуален представител на ответното дружество моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Възраженията срещу клаузите на Общите условия и твърденията, че незаконосъобразно е начислявана и събирана посочената такса,твърди адв.Б., че биха имали значение в случай, че клиентът няма сключен индивидуален договор с ответното дружество. В представения в откритото съдебно заседание договор на потребителя с „Енерго-про”, в качеството на му на доставчик от последна инстанция, потребителят изрично се съгласил да заплаща всички такси, включително и такива за възстановяване. Това е основният аргумент на ответника - наличието на съгласие опровергавало тезата на ищцовото дружество, защото било дружество, а не битов абонат, както се твърдяло, че сумата е дължима. Моли при отхвърляне на иска да бъдат присъдени и извършените разноски, които са в минимален размер.

Под формата на реплика адв.Т. е уточнила, че ищецът не е търговско дружество а синдикат .

СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, след запознаване със становищата на страните, приложимия закон, нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:

С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. на 24.1.2025 г. съдът е дал правна квалификация на иска, с който е сезиран, разпределил е тежестта на доказване между страните и отделил безспорното от спорното .

Предявения по делото главен осъдителен иск е с правна квалифицира по чл.55, ал.1 пр.1 - во ЗЗД. Предявеното акцесорно вземане за законна лихва е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е обусловено от изхода на спора по главния осъдителен иск.

С доклада по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между страните като йм е указал, че съгласно общото правило на разпределение на тежестта на доказване в гражданския процес - чл. 154 ГПК - всяка страна в процеса следва да установи и докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които черпи положителни права за себе си.Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с ответника, както и че е заплатил процесната сума като такса за възстановяване на ел. захранването. В тежест на ответника е възложено да докаже, че плащането е станало на валидно правно основание.

С доклада по делото съдът е указал изрично на страните , че съгл. чл. 7, ал.3 ГПК съдът ще следи служебно за неравноправни клаузи в договора сключен между ищеца и ответника и е дал възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

С окончателния доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти и обстоятелства : страните са в договорни отношения за доставка на ел. енергия за имот в ***; ищецът е заплатил на ответника претендираната сума чрез свой представител и че ответното дружество „Е. П. П.” АД е начислило и събрало от ищцовото С. С. А. З. З. таксата от 50.00 лв. за възстановяване на ел. захранването на обекта на електроенергия, ползван от ищцовото дружество, находящ се в ***, с кл.№ *** и обект № ***.

При така отделените за безспорни факти и обстоятелства се налага от фактическа и правна страна извода , че единствения спорен по делото въпрос между страните е дали ответното дружество основателно е начислило и събрало от ищеца процесната сума от 50 лв.

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad7271d8-03ea-40d1-93cb-ed471171c18e