Решение № 1536 от 11.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1536 гр. Пазарджик, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220103038 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба, депозирана от „Е. М.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н М., ж.к. М. 4, ул. „Б. П.

С.“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, управлявано от Р. М.-Т., чрез пълномощник адвокат Н. К. от АК С. З., с адрес за призоваване: гр. С. З., ул. „Ц. И. Ш.” № 77, ет.2, срещу Ж. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.Д.П.“ № 33, с искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 2348,66 лева, от които: главница 2178,99 лева и лихва за забава 169,67 лева, дължима за периода от 10.06.2024 г. до дата на подаване на заявление в РС Пазарджик, дължими по Договор за стоков кредит № 1188993 от 12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: „ОББ“ АД, IBAN BG79UBBS******.

В исковата молба се твърди, че на 12.02.2024 г. е сключен Договор за стоков кредит № 1188993 между „Б. ДСК” АД – кредитор и Ж. М. С. – кредитополучател. Размерът на стоковия кредитът бил 2587,56 лева, който бил отпуснат за закупуване на електроуреди.

Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 19 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване — 12.09.2025 г.. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 2348,66 лева, от които: главница 2178,99 лева и лихва за забава 169,67 лева.

1

Посочва, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът бил надлежно уведомен на 13.03.2025 г..

Излага твърдения, че на 22.01.2025 г. по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ „Б. ДСК“ АД процесното вземане било прехвърлено в полза на ищеца. В изпълнение на чл.99 ЗЗД длъжникът бил уведомен за цедирането на дълга на 13.03.2025 г..

Сочи, че е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до РС Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 14.04.2025 г.. Образувано било частно гражданско дело №1561/2025 г., по което е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено ни на 10.07.2025 г..

Горното пораждало правния интерес на ищеца за депозиране на настоящата претенция.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален представител за ищцовото дружество. Постъпила е становище от адвокат Н. К. от АК С. З., с което моли съда да уважи изцяло исковата претенция.

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адвокат Е. П. от АК Пазарджик депозира отговор, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че е сключила процесния договор за стоков кредит, за сумата от 2587,56 лева, както и че усвоила сумата за закупуване на домакинска техника от Технополис.

Твърди, че към момента на издаване на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 1561/2025 г. по описа на РС Пазарджик в погасила общо 1907,45 лева, а до депозирането на ОИМ 2452,24 лева. Уточнява, че плащанията са направени по сметка в полза на „Б. ДСК“ АД, посочена в договора за стоков кредит.

Оспорва, че е получавала уведомление, че вземането е цедирано в полза на ищеца.

Оспорва, че във възражението по чл.414а ГПК не е оспорила, че дължи главницата.

Претендира разноски.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от адвокат Е. П. от АК Пазарджик, която моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото като писмено доказателство договор за стоков кредит № 1188993 от 12.02.2024 г., погасителен план към кредита, уведомително писмо, общи условия, дубликат на фактура от хипермаркет „Технополис“ гр. Пазарджик се установява, че „Б.

2

ДСК“ АД, в качеството си на кредитор /заемодател/ и ответницата Ж. М. С., в качеството си на заемател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е отпуснал в полза на ответницата стоков кредит в размер на 2587,56 лева за закупуване на следните стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД – готварска печка ELDOM, цена 379,99 лева, блендер TEFAL, цена 79,99 лева, телевизор PHILIPS 32 PFC цена 499,99 лева и хладилник/фризер HAIER HSR3918, цена 1649 лева, както и за сключване чрез кредитора на застрахова с „Г. Ж.“ ЕАД и „Г. З.“ ЕАД по следния пакет: Пакет „Стандарт“ за лица от 65 до 78м с еднократна застрахователна премия в размер на 109,04 лева. Срокът за издължаване на кредита е 19 месеца. Посочено е, че кредитът се погасява чрез сметка IBAN № BG19STSA******, с месечни вноски, съгласно погасителния план. Посочено е, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен процент в размер н 0,00 % и ГПР е в размер на 0,00 %.

Първата вноска е дължима на 10.03.2024 г., а последната на 12.09.2025 г..

Не е спорно между страните, че сумата в размер на 2478,52 лева е преведена в полза на „Технополис България“ ЕАД, както и че сумата в размер на 130,45 лева е платена в брой от ответницата.

По делото е приет рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 03.04.2024 г., сключен между „Б. ДСК“ АД в качеството си на цедент и „Е. М.“ ООД в качеството си на цесионер, по силата на които са прехвърлени на ищеца вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия. Представено е допълнително споразумение за цедиране от 22.01.2025 г. към горепосочения рамков договор, с който се продават в полза на ищеца вземания в т.ч. и по процесния договор. Приложено е и потвърждение от „Б. ДСК“ АД за извършената цесия.

Приложено е пълномощно, с което „Б. ДСК“ АД, чрез законните си представители е упълномощила ищеца да уведомява съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключеното споразумение от 22.01.2025 г..

Приложено е пълномощно, с което управителя на ищцовото дружество е упълномощило „Адвокатско дружество Иванов и Д.“ да уведомят всички длъжници за извършените цесии между „Е. М.“ и банки. …

По делото е приложено уведомление, адресирано до ответницата, с което Б.та е отправила изявление, че вземането е прехвърлено в полза на настоящия ищец, както и че счита кредита за предсрочно изискуем. От приложеното известие за доставяне се установява, че горепосоченото уведомление е получено от лицето Митко Стоянов – братовчед на 13.03.2025 г..

За доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, са ползвани специални знания на вещо лице – счетоводител, чието заключение като компетентно дадено и неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира. От същото се установява, че на 12.02.2024 г. „Б. ДСК“ АД е извършила банков превод на сумата 2478,52 лева в полза на „Технополис България“ ЕАД, както и сумата в размер на 109,04 лева в полза на ЗК „Групама“. Вещото лице е посочило, че с извършените плащания са погасени първите 3 3 вноски по погасителния план в размер на 408,57 лева, като остават дължими 2178,99 лева.

От представените от ответницата вносни бележки за извършени плащания в полза на Б.та по процесния договор се установява, че общо платената сума е 2316,57, от която са погасени горепосочените 408,57 лева, като останалата сума от 1907,48 лева е преведена на ЧСИ Георги Тарльовски - изпълняване на запор по ИД № 20248820400185/**********, за който вещото лице посочва, че не касае процесния кредит. Посочва, че размерът на задължението е 2178,99 лева, а размерът на обезщетението за забава за периода 11.06.2024 г. до 13.03.2025 г.

– предсрочната изискуемост е 71,53 лева, а за периода от 14.03.2025 г. до 14.04.2025 г. е в размер на 26,41 лева, или общо в размер на 97,93 лева.

В проведеното с.з. вещото лице поддържа заключението си.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 852/16.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1561/2025 г. по описа на РС Пазарджик, срещу ответницата Ж. С., да заплати на настоящия ищец сумата от 2178,99 лева главница, сумата от 169,67 лева обезщетение за забава за периода от 10.06.2024 г. до 14.04.2025 г., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането както и сумите 46,97 държавна такса и адвокатско възнаграждение и 240 лева.

Издадената заповед по чл.410 ГПК е връчена на ответницата, която е депозирала възражение. Поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД – предявени искове за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника.

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че на 12.02.2024 г. е сключен Договор за стоков кредит № 1188993 между „Б. ДСК” АД – кредитор и Ж. М. С. – кредитополучател, по който ответникът е останал задължен за процесните суми, че кредитодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация, изпълнение на поетите от кредитодателят задължения по договора, размера на вземането по пера и изискуемостта на задълженията по договора, че между кредитора и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по силата на който на последното дружество е 4 прехвърлено вземането по договора за кредит, както и че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл.99 ЗЗД.

Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума за закупуване на стока, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема.

Вземането по този кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл.16 от ОУ към договора, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да се изисква съгласието на клиента.

Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в ОУ от договора за кредит изрично е предвидена възможността Б.та да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл.26 ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.