Решение № 20489 от 13.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20489 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20231110147715 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА срещу В. М. С., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1899,20 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 57,10 лева - главница, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба в съда (28.08.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 377,94 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г. и сумата от 12,54 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът В. М. С. бил клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел IX на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за 1 заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № **, находящ се в АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не бил заплатил цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФИРМА. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края на същия били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответника В.

М. С., чрез назначения от съда по реда на чл. 48, ал. 6 ГПК особен представител - адв. Х. Б. от САК, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отгвор от същия, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

На първо място в отговора на ответника се прави възражение за погасяване по давност на исковите суми на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Оспорва се обстоятелството, че ответникът е битов клиент и потребител на топлинна енергия, тоест, че е собственик или ползвател на имота. Оспорва се наличието на валидни договорни отношения между страните, доколкото ОУ на ищовото дружество не били публикувани в един централен и един местен всекидневник. Навеждат се твърдения, че претендираната сума за процесния период не е фактурирана от ищеца, като по делото не били представени фактури, които да са издадени от ищеца, съответно получени от ответника. В тази връзка се посочва, че дори и да са издадени съответните фактури, то същите не били основание за плащане на сочените в тях задължения. Оспорват се показанията на средството за търговско измерване (СТИ), доколкото за исковия период същото не отговаряло на съответните технически и метеорологични изисквания. Моли се за отхвърляне претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно: осъдителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за 2 обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.

С доклада по чл. 146 ГПК, приет при липса на възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните обстоятелства: 1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; 2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на ответника през процесния период, в това число, че е собственик, респ. ползвател на процесния топлоснабден имот; 3. количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане; 4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото дружество.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на ответника е възложено да установи, че е платил претендираните суми, както и да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ищеца, при релевираното възражение за погасяване по давност на вземанията, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за 3 битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. ФИРМА е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

От представените писмени доказателства (договор за продажба от 20.04.1965 г.; удостоверение за наследници), се установява, че ответникът е собственик на процесния на имот за процесния период и като такъв се явява страна по облигационното правоотношение с ФИРМА по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката).

По делото е представен и договор между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: АДРЕС и Б и ФИРМА за извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване (лист 19-20 от делото), анекс към договора от 01.12.2004 г., както и договор от 09.06.2020 г., сключен между 4 ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост (лист 31-37 от делото).

По делото е представен и протокол от 10.05.2002 г. на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: АДРЕС за сключване на договор с дружество за извършване на индивидуалното измерване на потреблението на топлинната енергия.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребителите в гр. София (представени по делото на лист 36) най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите ги обвързват. Според клаузите на тези Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно опредЕ.та покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация - чл. 31, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период).

Разпечатката съдържа 30 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad72590f-5cce-4b71-92a0-9b6f59b1997f