Решение № 167 от 12.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100500769 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Г. И. Г. и Л. Б. З., чрез адв. Л., срещу решение № 17517/30.09.2024г., постановено по гр.д. 27133/2022г. по описа на СРС, 49-и състав, с което по предявения от ищеца М. И. Б. иск с правно основание чл.

108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците Г. И. Г. и Л. Б. З., че ищецът М. И. Б. е собственик на 1/8 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 107, находящ се в гр. ****, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 65.12 кв.м, при съседи: от изток – тревна площ, от запад – улица, север – апартамент от вх. **** Т., отгоре – ап. 110, отдолу – ап. 104, с плилежащо избено помещение № 22, с полезна площ от 3.63 кв.м, при съседи: ап. 104, коридор, мазе от вх. Г, общо мазе на избеното помещение, заедно с 0.514% от правото на строеж, който имот съставлява имот с идентификатор ***, обл.

София, общ. Столична, гр. ****, тип – жилище, апартамент, брой нива – 1, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК и ответниците Г. И. Г. и Л. Б. З. са осъдени да предадат на ищеца М. И. Б., на основание чл. 108 ЗС, владението върху 1/8 ид.ч. от апартамент № 107, находящ се в гр. ****, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 65.12 кв.м, при съседи: от изток – тревна площ, от запад – улица, север – апартамент от вх. **** Т., отгоре – ап. 110, отдолу – ап. 104, с плилежащо избено помещение № 1

22, с полезна площ от 3.63 кв.м, при съседи: ап. 104, коридор, мазе от вх. Г, общо мазе на избеното помещение, заедно с 0.514% от правото на строеж, който имот съставлява имот с идентификатор ***, обл. София, общ. Столична, гр. ****, тип – жилище, апартамент, брой нива – 1, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Жалбоподателите намират обжалваното решение за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. СРС дал ход на нередовна искова молба, по която ищецът не заплатила дължимата държавна такса. В нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд не изложил мотиви, а единствено преразказал показанията на разпитания свидетел М.Б.. Исканията и възраженията на страните не били обсъдени, не била извършена преценка на доказателствата, липсвало излагане на фактическите констатации и направените правни изводи. СРС нарушил принципа на равенство на страните по чл. 9 ЗПК – не дал възможност на процесуалния представител на ответниците да вземе становище по допустимостта на доказателственото искане и не се произнесъл с нарочно определение за допускане, а направо пристъпил към разпит на свидетелите. От показанията на свидетелите Ц.Ц. и М.Б. не се установило правото на собственост на ищеца върху 1/8 ид.ч. от апартамента, нито че тази част се владее или държи от ответниците. СРС не съобразил и правилото на чл. 172 ГПК. Първоинстанционният съд обсъдил неотносимо доказателство – отправена нотариална покана до ответника Г. Г., неправилно не допуснал поисканата от ответниците СТЕ за ключа от имота. Неправилно СРС приложил матриалния закон – не били установени предпоставките по чл. 108 ЗС, вкл. че ищецът приела оставеното от И.Г.З. наследство. Освен това ответниците също притежавали право на собственост върху апартамента, както следва: Г. И. Г. – 1/8 ид.ч. и Л. Б. З. – 5/8 ид.ч. По изложените мотиви молят въззивният съд да отмени решението на СРС, а вместо това да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

Въззиваемата страна-ищец по делото М. И. Б. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира 2 следното:

Пропускът на първоинстанционният съд при изпълнение на задълженията си по чл. 129 ГПК да събере дължимата за производството държавна такса е отстранен, тъй като СРС се е възползвал от предоставената от законодателя посредством нормата на чл. 77 ГПК възможност да събере същата. Не е налице порок на обжалвания акт на това посочено в жалбата основание.

Страните по делото не са формирали спор и от представеното по делото писмено доказателство – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.12.1987г. се установява, че на същата дата И.Г.З. и ответникът Л. Б. З. придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 107, находящ се в гр. ****. Страните не са формирали спор досежно обстоятелството, че процесният имот бил придобит от И.Г.З. и ответника Л. Б. З. през времетраенето на сключения помежду им граждански брак. По силата на брачната връзка, на основание приложимата норма на чл. 13, ал. 1 СК от 1968г. /отм./, вещните права по обективираната в договора за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти от 25.12.1987г., сделка били придобити от купувачите Зашеви в режим на съпружеска имуществена общност.

По делото е представено удостоверение за наследниците на И.Г.З., от съдържанието на който неоспорен документ се установява, че същият починал на 01.11.2020г., оставяйки за свои законни наследници ответникът Л. Б. З. – съпруга и децата си – М. И. Б. (ищец по делото), Г. И. Г.а и Г. И. Г. (ответник по делото). С настъпването на смъртта на И.Г.З., предвид нормата на чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 от сега действащия СК /от 2009г./, бездяловата СИО се прекратила. Съобразно чл. 28 СК при прекратяването на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Ето защо ответникът Л. Б. З. притежавала ½ ид.ч. от имота на основание извършената покупка и прекратената СИО поради смъртта на съпруга й. Притежаваната от И.Г.З. ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, на основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по пътя на наследственото правоприемство преминала поравно към наследниците му по закон. Така съпругата му Л. Б. З., дъщеря му Г. И. Г.а, ищецът М.

И. Б. и ответникът Г. И. Г. наследили по 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента, с което квотата на преживялата съпруга в правото на собственост станала 5/8 ид.ч.

Предвид нормата на чл. 49, ал. 2, пр. 1 ЗН наследството е прието и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Налице е мълчаливо приемане на наследството при извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Константна е съдебната практика, че предявяването на иск за защита на правото на собственост представлява действие, 3 обективиращо волята на наследника да приеме наследственото имущество.

Предявяването на иска по чл. 108 ЗС от ищеца срещу ответниците в случая е израз на конклудентното приемане от страна на ищеца на оставеното от баща й И.Г.З. наследство. Такова несъмнено фактическо действие по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН е и предхождащото процеса отправяне на нотариалната й покана до ответника Г. Г..

Предвид нормата на чл. 48, пр. 2 ЗН приемането поражда действие от откриване на наследството. Ето защо доводите на жалбоподателите, че по делото не било доказано извършено от ищеца приемане на наследството са напълно неоснователни.

По горните мотиви по делото несъмнено е установен първият от елементите на фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС, а именно че ищецът М. И. Б., по силата на наследствено правоприемство от починалия си баща И.Г.З. е носител на 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент № 107, находящ се в гр. София, ж.к. ****, а доводите на въззивниците в противен смисъл са неоснователни.

Действително, както отбелязват във въззивната си жалба, ответниците също са носители на право на собственост върху имота в горепосочените от настоящия съдебен състав квоти. В нито един етап от развитието на производството по делото ответниците Г. И. Г. и Л. Б. З. не са оспорили, а напротив – изрично са признали твърденията в исковата молба, че именно те са лицата, обитаващи процесния наследствен апартамент, осъществявали „правомерно държане върху идеалната й част“.

Съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическа власт върху цялата обща вещ, при съобразяване със същото право на останалите съсобственици. Това означава, че съсобственикът следва да зачита правата и на другите участници в съсобствеността и да ограничава собствената си фактическа власт до обема на притежаваната от него идеална част. Нормативната основа на това задължение е общото изискване на чл. 31, ал. 1 ЗС, съгласно която разпоредба всеки съсобственик, независимо от дела му, има право да си служи с цялата вещ, стига да не пречи и на другите съсобственици да си служат с нея. Когато съсобственикът държи вещта не като своя, а като обща и съобразно с това ограничава фактическата си власт върху нея според размера на участие на останалите съсобственици, е налице съвладение. В този смисъл – мотивите към ТР № 3/05.01.2022г. по тълк.д. № 3/2020г.

ОСГК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилна преценка на събраните по делото доказателства СРС приел, че в случая е установен и последният елемент от фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС, а именно, че ответниците завладяли собствената на ищеца 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху процесният апартамент, без да имат основание за това и с обжалваното решение ги осъдил да възстановят неправомерно отнетото от ищеца право на владение, като елемент от 4 нейното право на собственост. В тази връзка СРС е изложил мотиви. Освен на гласните доказателства, събрани от разпита на св. Б., СРС се е позовал и на воденото между страните гражданско дело по чл. 31, ал. 2 ЗС. СРС не е нарушил принципа на равенство на страните, тъй като искането за разпит на двама свидетели ищецът е заявила още с исковата молба, като с отговорите си ответниците са дали становища, т.е. не са били лишени от възможността да сторят това. Свидетелят Б. е допуснат с протоколно определение на съда в първото по делото о.с.з., като с протоколно определение без уважение е оставено доказателственото искане на ищеца за допускане на втори свидетел. Възраженията в жалбата досежно събирането и обсъждането на гласните доказателства се явяват неоснователни.

Разпитан свидетелят М.Б. – съпруг на ищеца излага, че с М. Б. сключили брак преди 6 години и тогава тя напуснала процесното жилище и се преместила в неговия апартамент. Докато баща й И.З. бил жив, той не позволявал конфронтации между децата си. Свободно посещавали жилището. Ищецът и дъщеря й имали мебели, вещи, техника в една от стаите там. След смъртта на И.Г.З. във въпросния апартамент останали да живеят ответниците Г. И. Г. и Л. Б. З.. Отношенията между страните по делото силно се влошили на 19.12.2020г., когато ответникът Г. И. Г. нанесъл побой на дъщерята на ищеца – Ц.Ц.. Двамата с ищеца завели Ц. в болница „Пирогов“ за освидетелстване, след което около 01-01.30 часа отишли до апартамента в ж.к.

„Дружба“ да вземат лични вещи. Позвънили на звънеца, но нямало реакция. Опитали да отключат, но ключът не влизал в патрона. Втори такъв безрезултатен опит направили на 21.01.2021г., след погребение на роднина в с. Мировяне. Свидетелят знае, че страните водели съдебни дела за насилие, за укриване на огнестрелно оръжие и за достъп до апартамента. Знае, че съпругата му разговаряла по телефона и с майка си – ответника Л. З. и именно тя й била казала, че брат й Г. сменил патрона, за да нямат двете с дъщеря й достъп до жилището. Знае, че ищецът отправила нотариална покана за обезщетение за лишаване от ползването. През м. април 2021г. свидетелят Б. приел ответниците в жилището си в ж.к. „Люлин“. Очаквал, че ще проведат разговор и да изгладят отношенията си. Вместо това ответниците поискали прекратяване на делата. Признали, че патронът бил сменен, тъй като се бил счупил. Обещали да предоставят ключ, но не сторили това и до момента (о.с.з. на 26.06.2024г.). На разпит на едно от делата, ответникът Л. З. заявила, че се сменили патрона, защото се страхували свидетелят Б. да не ги отрови, както бил отровил съпругът й. Свидетелят Б. завел дело за тези й думи, което спечелил на първа инстанция.