Определение № 336 от 17.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. ХАСКОВО, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Г. Т. К. в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255600600585 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

Постъпил е протест от прокурор в Районна прокуратура – Хасково, ТО-Свиленград. Атакува се протоколно Определение № 475/12.07.2025 година, постановено по ЧНд № 544/2025 година по описа на РС - Свиленград, с което районният съд е оставил без уважение искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Р.

П. П. и Д. Н. П. – обвиняеми по ДП № 381/2025 година по описа на ГД БОПМВР.

С протеста се въвеждат доводи за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.

Прокурорът настоява, че събраните до настоящия етап доказателства позволяват да се направи обосновано предположение, че всеки от двамата обвиняеми е извършил престъплението, в което е обвинен. Била налице и втората предпоставка по чл. 63 ал. 1 от НПК: Обвиняемите били привлечени за тежко умишлено престъпление, отличаващо се с изключително висока степен на обществена опасност, за деятелност, генерираща финансови облаги в особено големи размери. Те имали контакти с лица от криминалния контингент, съпричастни към престъплението, а престъпната им дейност била осъществявана в условията на конспиративност, под прикритие на легален бизнес. Това, в съвкупност с големите финансови ресурси, с които разполагат, сочело на висока степен на опасност те да се укрият или да извършат друго престъпление, включително срещу правосъдието. С тези и останалите доводи, изложени в протеста, се прави искане за отмяна на определението на РС1 Свиленград и за вземане на мерки за неотклонение „задържане под стража“ спрямо двамата обвиняеми.

Защитникът на обвиняемата Р. П. П. изразява становище за неоснователност на протеста и моли за потвърждаване на атакуваното определение.

Защитникът на обвиняемия Д. Н. П. изразява становище за неоснователност на протеста и моли за потвърждаване на атакуваното определение.

Съдът, след като провери правилността на обжалваното определение, констатира следното:

Наказателното производство по ДП № 381/2025 година по описа на ГД БОП – МВР е образувано за разследване на престъпление по чл. 234 ал. 1 от НК. В резултат на оперативни мероприятия, а след това и събрани по реда на НПК доказателства е била разкрита престъпна дейност по производство и държане на акцизни стоки без бандерол, а именно цигари, в нарочно създадена и оборудвана фабрика.

С постановления от 10.07.2025 година в качеството на обвиняеми по досъдебното производство са били привлечени Р. П. П. и Д. Н. П. - за престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че са държали акцизни стоки в големи размери, без изискуемия от закона бандерол, като деянието не представлява немаловажен случай и предметът на престъплението е в големи размери. За това престъпление законът предвижда наказания „Лишаване от свобода” за срок от 2 до 8 години и „Лишаване от права”.

С атакуваното определение РС-Свиленград е приел, че въпреки найранния етап, на който се намира наказателното производство, събраните доказателства са достатъчни да обосноват подозрението срещу всеки един от двамата обвиняеми в престъпната дейност, в която всеки от тях е уличен. ХОС се солидаризира с този извод. От приложените по делото протоколи за претърсване и изземване се установява, че в обекта, стопанисван от „*****“ ООД са намерени процесният брой акцизни стоки без бандерол, в държането на които са уличени двамата обвиняеми. Установява се, че обвиняемият Д. Н.

П. е един от собствениците на това дружество, а обвиняемата Р. П., по трудов договор изпълнява задължения на техническия ръководител на предприятието.

Отношението им към предмета на престъплението и дейността по държането му се изяснява от показанията на св. В. И. Г., според който до помещението, в което са били държани цигарите, са имали достъп ограничен брой лица. Доколкото свидетелят съобщава, че в периодите, когато се е извършвало товаренето на цигарите, до затвореното помещение са имали достъп двамата обвиняеми, то може да се направи обосновано предположение, че те са участвали в престъплението „държане на акцизни стоки без бандерол“.

Спорно е наличието на другите предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Действително, от събраните по ДП 2 доказателства се разкрива мащабна и продължителна по време престъпна дейност, в която са участвали значително повече лице от двамата обвиняеми.

Било е организирано производство на акцизните стоки, транспортирането им, а след това и разпространението. В този смисъл доводите на прокуратурата намират опора в доказателствения материал.

При решаване на въпроса относно мерките за неотклонение, обаче, се извършва индивидуална преценка спрямо всеки един от обвиняемите: неговата роля в престъпната дейност, данните за неговата личност и дали има вероятност именно той да извърши друго престъпление или да се укрие.

От събраните доказателства, в това число показанията на св. Г. не може да се направи предположението, че обвиняемият Д. П. или снаха му Р. П. имат водещи роли в организирането и ръководенето на нелегалната фабрика за цигари. Няма данни те да имат отношение към логистиката и транспорта на вече готовата стока, не се установява те да са комуникирали с лицата, които прокуратурата сочи като другите важни звена, свързани с набавянето на материали за производство на цигарите, логистиката, транспорта и разпространението на акцизните стоки. От събраните до настоящия момент доказателства, а дори и само данни по досъдебното производство, ролите им могат да бъдат определени като незначителни. Съдът подлага на съмнение възможността им, предвид тези им роли, да въздействат върху свидетели, както и да координират действията си с другите участници в престъпната деятелност, така че да бъде осуетено разкриването на престъплението.

Прокуратурата настоява, че на органите на досъдебното производство им е необходимо време и спокойствие, така че да проведат дейност по събиране и закрепване на доказателства. Доводът на прокуратурата е, че ако обвиняемите Р. П. и Д. П. не са в условията на арест, то те ще препятстват тази дейност. Съдът намира този довод за неоснователен.

Действията по претърсване и изземване на веществени доказателства, към които настоящите обвиняеми имат досег и отношение, вече са извършени, а резултатите са закрепени в съответни протоколи. Това, че по делото не са разпитани свидетели – работници в предприятието, не се дължи и не може да се дължи на поведението на Р. П. и Д. П.. Останалите възможности за разкриване на престъплението, в пълния му мащаб, са извън волята и възможностите на Р. и Д. П.и, така че не съществуват причини те да бъдат изолирани в условията на арест. Не се открояват каквито и да било други възможности те да попречат за правилно и своевременно провеждане на наказателното производство, респективно да извършат престъпление срещу правосъдието.

Отново с оглед ролята и конкретното им участие в престъпната дейност, не следва да се очаква те да се укрият, да изоставят домовете и семействата си, а Р. П. – и малолетните си деца, за които се грижи пряко.

Отделно от това, установените данни за личността на обвиняемите са изцяло положителни. Те са с необременено съдебно минало, имат постоянни адреси, 3 постоянни семейни и социални ангажименти, които ги привързват към мястото, на което сега се намират. Както правилно акцентира защитата на обв.

П., не е налице презумпцията по чл. 63, ал. 2 от НПК, а други основания да се приеме, че е налице реалната опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление не се установяват.

Поради това съдът приема, че не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по по чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемите. Взетите от първоинстанционния съд МНО са адекватни за изпълнение на целите по чл.

57 НПК.

Като е разсъждавал в същия смисъл, РС-Свиленград е постановил правилно – обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Определение № 475/12.07.2025 година, постановено по ЧНд № 544/2025 година по описа на РС - Свиленград.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4