Решение № 566 от 18.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Пловдив, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300502294 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. П. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. ***, чрез пълномощника по делото адвокат Б., подадена против Решение № 260130 от 02.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 1327 по описа за 2020 г. на РС-К., I гр.с., с което допуска да се извърши съдебна делба между Г. И. М., ЕГН ********** от една страна и Д. П. М. с ЕГН ********** от друга страна, по отношение на следните недвижими имоти, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като последно изменение по кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с адрес на имота гр. К., общ. К., обл. Пловдивска, ул. ***, като самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна - многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ; брой нива на обекта: 1 с посочена в документа площ от 124.71 кв.м.; прилежащи части: ИЗБА № 4 с 1 площ от 22.76 кв.м.; ТАВАН № 5 с площ от 25.63 кв.м. и 11.22% ид.ч. от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***; под обекта:

***; над обекта: ***, стар идентификатор- няма и

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ

В

СГРАДА с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, като последно изменение по кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с адрес на имота гр. К., общ. К., обл. Пловдивска, ***, като самостоятелният обект се намира на етаж 1-ви в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна - многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект:

ГАРАЖ В СГРАДА; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: няма данни; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

*** и ***; под обекта - няма; над обекта:

***; стар идентификатор – няма, ПРИ КВОТИ: 1/ 2 ид.ч. за Г. И.

М. и 1/ 2 ид.ч. за Д. П. М..

Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и немотивирано. Оспорват се изводите на първостепенния съд, с които е оставил без уважение възражението на жалбоподателката за придобиване по давност на дела на бившия съпруг, както и кредитираните писмени и гласни доказателства. Развиват се подробни съображения за придобиването по силата на упражнено давностно владение на ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти за период повече от 10 години, с начало на придобивната давност 07.10.2010 г., за което се позовава на показанията на свидетелите Ш. и Д.. Поддържа се, че Г.М. е напуснал процесните имоти към момента на фактическата му раздяла с жалбоподателката и от този момент същата е упражнявала фактическа власт върху имотите. Посочва се, че от развода на страните на 07.10.2010 г. Д.М. е превърнала държанието на идеалните части на ищеца във владение за себе си, като промяната в намерението й било явно и категорично по отношение на бившия й съпруг, за което се излагат подробни съображения с позоваване на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че ищецът не е предприел действия, с които да отблъсне владението на ответницата по отношение на притежаваните от него идеални части от съсобствените недвижими имоти. Искането към съда е да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли предявения иск за делба.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.

И. М., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорват се доводите за придобиването от жалбоподателката по силата на давностно владение на притежаваните от бившия й съпруг идеални части от съсобствените недвижими имоти като се сочи, че е ползвала същите по силата на постигнато 2 между страните съгласие в Решение по гр.д.№ 1155/2010 г. на КРС, влязло в сила на 07.10.2010 г. Приема се, че от сочената дата жалбоподателката не е показала промяна в начина си на държане на имота, а е манифестирала промяната на намерението си едва след подаването на исковата молба по делото. Излагат се подробни съображения за неоснователност на възражението да настъпила в полза на жалбоподателката придобивна давност с позоваването на събраните доказателства. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди обжалваното решение, както и да се присъдят разноските по въззивното производство.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато се касае за нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично направено оплакване за това с въззивната жалба съгласно разрешението в т.1 от ТР 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството по настоящето дело е делбено във фазата по допускането на делбата.

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба на осн.чл.34 от ЗС от ищеца Г. И. М. против ответницата Д. П. М..

Ищецът твърди, че страните са сключили граждански брак на 23.05.1982г., с Акт за граждански брак № 84 от същата дата на Община К.. С нотариален акт за жилище, строено върху държавно място от ЖСК - № 55, том V, дело 1768/1997г. на Районен съд - гр. К., по време на брака им, на страните им е призната собствеността върху следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 3, ляв на втори етаж в град К., кв. 8 К. - З., находящ се в ЖСК „***“, който апартамент се състои от три стаи, готварна, столова и баня, със застроена площ от 124.71 кв.м., ВЕДНО с ИЗБА №4 с площ от 22.76 кв.м., ведно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 5 с площ от 25.63 кв.м., ВЕДНО с ГАРАЖ № 7 със застроена площ от 18.64 кв.м., ВЕДНО с 1.43% ид.ч. от общите части на гаражите и правото на строеж и ВЕДНО с 11.22% ид.ч. от общите части на цялата жилищна сграда и правото на строеж на жилището.

Този имот по Кадастралната карта и кадастралните регистри видно от Схема на самостоятелен обект в сграда №15-937293 от 12.10.2020г. и Схема №15937295 на самостоятелен обект в сграда от 12.10.2020г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.

Пловдив представлява:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД3 18-52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като последно изменение по кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с адрес на имота - гр. К., общ. К., обл.

Пловдивска, ул. ***, като самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ; брой нива на обекта: 1 с посочена в документа площ от 124.71 кв.м.; прилежащи части: ИЗБА № 4 с площ от 22.76 кв.м.; ТАВАН № 5 с площ от 25.63 кв.м. и 11.22% ид.ч. от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***; под обекта:

***; над обекта:

***, стар идентификатор- няма и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ

В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, като последно изменение по кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект е от 21.11.2019г. с адрес на имота - гр. К., общ. К., обл. Пловдивска, ***, като самостоятелният обект се намира на етаж 1-ви в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна - многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА; брой нива на обекта: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

*** и ***; под обекта - няма; над обекта:

***; стар идентификатор - няма.

Ищецът твърди, че бракът между страните е прекратен с Решение по гр.д. № 1155/2010г. на Районен съд – К., влязло в сила на 07.10.2010г., като с оглед на това имуществото, придобито по време на брака им се трансформирало в обикновена съсобственост с равни права - по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях, съгласно чл. 28 от СК. Посочва, че до настоящия момент с ответницата не са могли да си поделят имотите доброволно, поради което намира, че е налице правния интерес от образуването на настоящото производство за съдебна делба. По изложените съображения ищецът моли съда, да постанови решение, с което допусне съдебна делба между страните по делото, по отношение на описаните в исковата молба два самостоятелен обект в сграда, при квоти: 1/2 ид.ч. за ищеца - Г. И. М. и 1/2 ид.ч. за ответника - Д. П. М..

С подадения отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК ответницата Д. П. М. е оспорила предявения иск като неоснователен с довода, че е едноличен собственик на недвижимите имоти. Твърди, че след прекратяването на гражданския брак с ищеца и предвид трансформиране на съсобствеността от бездялова в дялова, е станала собственик на 1/2 ид.ч. от процесните недвижими имоти. По отношение на останалата 1/2 ид.ч. от имотите е направила ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, като 4 моли съда да приеме, че е придобила дела на бившия си съпруг, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, чрез непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, с начало на придобивната давност 07.10.2010 г., а така и да отхвърли предявения иск за делба.

С първоинстанционното решение районният съд е приел за безспорно, че страните са бивши съпрузи, които са придобили по време на брака си процесните недвижими имоти, както и че след прекратяването на брака им са останали съсобственици на имотите при квоти от 1/2 ид.ч. За да уважи иска по чл.34 ЗС районният съд е приел за недоказано възражението за придобивна давност на ответницата на притежаваните от ищеца идеални части, чрез непрекъсното владение, продължило повече от 10 години, считано от 07.10.2010 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства изводът на районният съд е, че ответницата не е доказала да е осъществила непрекъснато и необезпокоявано от ищеца владение върху процесните имоти след 07.10.2010 г., а така и ищецът да е загубил своето право на собственост, което на основание чл. 79 от ЗС да е преминало в патримониума на ответницата.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно оплакванията в жалбата, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.